| избери език |
избери език на интерфейса:
|
|
|
|
| Кунчо… |
 oorka написа
Началото на лятото, 1998 г.
Та седнали бехме с Пепи Дагето и Жоро у кръчмата, дето е на две крачки от язовирния район, да ударим по бира.... По принцип дойдохме до тук да земем некоя шишалка за довечера, тъй като въпросната кръчма се явяваше и смесен магазин. Жоро имал миналата седмица рожден ден, та да почерпел искаше.
|
|
|
| Мисли на хартия |
 pro-panda-ganda написа
Понякога (доста често всъщност) ми се иска да се намирам в лагер за политически затворници в Сибир, извършвайки продуктивната и силно значима дейност на носене на вода в кофа с пробито дъно от реката и обратно. Има някакво успокоение в това да осъзнаваш цялата абсурдност и ненужност на това, което извършваш, защото ги виждаш с очите си всеки ден, всеки миг. Струва ми се по-жесткото и непоносимо това привидно спокойствие и сигурност, които си създаваме и на които се уповаваме безрезервно. Живеем в лъжа и с цялата упоритост, на която сме способни, я поддържаме и дооформяме. Винаги се оглеждам в очите на хората, на които държа – търся поне частица здрав разум, която да ме успокои, че и те осъзнават глупостта на държанието ни, но не би. Те явно са потънали достатъчно в своите си излюзии, но защо държат да ме въвлекат и мен с тях? Или по-скоро ‘повлекат’? Аз ги разбирам, те мен – не. Отчаяно се опитвам да им обясня, че това не е необходимо, защото точно както сами създаваме лъжите си и сами отнемаме силите им. Но никой не се вслушва в това, което искам да кажа...и то тлее в мен, заедно с несигурността, с която не спират да ме попарват.
|
|
|
| От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак a? |
 igotu написа
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
Няма бизнес, ДПС-то управлява
и треперя малко, криза дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го селото и хубавото време.
Бяхме девет хиляди, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
|
|
|
| Из дневникът на една барманка |
MCH написа
Дванадесет часа на обяд. Алармата на телефона звъни в тон Хавайски вечери. Отваряйки първо лявото и после дясното си око, процедура помагаща ми да привикна с "меките" слънчеви лъчи пронизващи ламелите на щорите ми, първата ми мисъл е "Добро утро, махмурлук!". Не надигам глава от вазглавницата още, че то мога ли? Усещам черепа си като мощен магнит слепен за възглавницата ми, а отвътре си е цяла ковалня. Загледана в белия таван като будистки гуру по време на медитация, лежа си и калкулирам грамажа алкохол консумиран по време на работната смяна. После се сещам за бакшиша.
|
|
|
| За туризма и културния обмен |
 Ka-no написа
Историята е фолклорно-традиционна (демек не претендира за авторство) и визира двама български младежи, деца на будни духом родители, които сякаш стъпили с левия крак в европейското бъдеще, предвидливо кръстили рожбите си със звучните имена Балкан и Профитерол - една фонетична амалгама от традиции и технологично новаторство, която сякаш предопределила културния възход на двамата.
|
|
|
| AUDE SAPERE |
hamelin написа
„Как ли да скрия аз, образът, другият, колко тайни крие той, образът в мен” – Фа Мулан
|
|
|
| Основи на социалистическото производство |
 Demonwind написа
Почти 21 години изминаха от първата и последна ученическа бригада в живота ми. В края на май 1989 г. целия випуск (тъкмо завършвахме 9 клас) ни натовариха на влака за Червен бряг и след кратко пътуване се озовахме в Луковит, където щяхме да работим в местния консервен комбинат.
|
|
|
| МАГАЗИН ЗА ВСИЧКО |
harizma написа
Беше слънчев и студен зимен следобед. Той се чудеше какъв е смисълът да работи и в неделя. Но нали беше нарекъл малкото квартално дюкянче ‘Магазин за всичко’. И наистина продаваше много интересни неща, та все се надяваше и днес някой да се отбие, защото му беше скучно. Пък и нямаше какво друго да прави. Гледаше навън през витрината едни врабчета, които се гонеха на дървото отпред.
|
|
|
| Понеделнишки |
 Demonwind написа
И тази сутрин пак съм уморен,
главата ми от болка остра стене,
започва ден, започва труден ден,
а колко много ми се спи на мене....
|
|
|
| Все още без заглавие... |
Cannibal написа
- Боли ли?
- Не.
- Какво чувстваш?
- Всъщност… нищо.
Навън още беше тъмно и тя не можа да предположи колко е часът. През отворения прозорец влизаше студен въздух, който алчно поглъщаше топлината в стаята. Тя се изправи бавно от пода и отиде да го затвори. Тихият звук на телевизора от съседната стая в тази тишина звучеше като зловещ шепот на неканени гости. Момичето спусна щорите и се обърна към него. Той още лежеше на пода до масата с ръце върху гърдите. Тя не виждаше очите му в тъмното, но чувстваше празният им поглед:
|
|
|
| |
