| избери език |
избери език на интерфейса:
|
|
|
|
| 45 |
 Lobotomy написа
Един ден се събуждаш и осъзнаваш, че си на четирдесет и пет години. Отиваш на работа в магазина, както всеки ден. Вчера си ударил жена си така, че днес държи дясното си око полусвито и не вижда ясно.
|
|
|
| Денят след утре |
Demonwind написа
Есенното слънце припичаше покритите с борове баири на северните склонове на Стара Планина, сгрявайки сякаш за последно това райско кътче, преди то да заспи зимния си сън. Райчо помнеше това място от дете, всъщност той беше роден и израсъл тук.
|
|
|
| Приказка за дърваря, трите му брадви и двете му жени |
perko написа
В една далечна и странна държава нямало мафия. Всички се трудели съвестно от зори до здрач, а царят им не бил нито комарджия, нито пожарникар например, а истински цар и управлявал мъдро и достойно.
|
|
|
| ЗА ДИЕТИТЕ, ЛУДИТЕ И ЕДНА ПЪРЖОЛА |
 harizma написа
Не че мога да пиша добре или че имам чудно хубава муза, дето си стои все при мен... нее. Пиша, щото не мога да ям. Пиша ей така, за разсейване. Че току-що една тлъста свинска вратна пържолка, леко алангле, със сочна сланинка потанцува валс във въображението ми. Едни шоколадови бонбончета с конячец витаят из въздуха в стаята и се закачат с мен. А едно гювеченце, пълно с вкусни дреболийки и с разнасяща се пара, чийто фин аромат гъделичка обонятелните ми рецептори, се е завъртяло пред очите ми.
|
|
|
| НЯМА ЬТВ! |
 Станах рано призори,
пуснах телевизора и гледам -
НЯМА ЬТВ!
|
|
|
| Джими черепа |
 oorka написа
Последната четвърт от двугодишния престой сред редовете на родната армия обикновено преминаваше под формата на така наречените бригади. Едни имаха късмета да ги изпратят сред цивилното население, например в помощ на селското стопанство или някой консервен комбинат. Все места, които позволяваха редовни социални контакти с протиковниковия пол: млади и не чак толкова млади каки бригадирки, лели с пищни форми, пък и някоя засукана комсомолка за отличниците.
|
|
|
| Фантазия за котка, колибри и ковчег в О мажор |
 cataphractus написа
Някога, много отдавна, колибрито не беше толкова пъстро. Тъкмо обратното, беше възчерно като недорасъл гарван или чистокръвен циганин, и хвърчеше както си знае: напред-назад, нагоре-надолу, а бляскавата му чернота преливаше в хиляди оттенъци с всеки мах на крилете. Ако искате вярвайте, но беше още по-красиво, отколкото е днес, защото хората го гледаха и си мислеха – какво ли щеше да е, ако това създание имаше цветове??
|
|
|
| Проходът |
Demonwind написа
Слънцето вече се бе издигнало в небето, огрявайки с горещите си лъчи синьото юлско утро над малкото градче, сгушено под голите склонове на западната част на Стара Планина. Повечето местни хора вече се бяха събудили — имаха жива стока, която не търпеше сънливи стопани. Детското гласче ме изтръгна от сладкия отпускарски сън, на който се наслаждавах от началото на летния месец.
|
|
|
| Лабиринтът на ужаса - част четвърта |
Demonwind написа
Вече бях стигнал твърде далеч, за да отстъпвам. Седнах отново пред компютъра и отворих прозореца на съобщението. Дидо продължаваше:
|
|
|
| СОФИЙСКАТА БАБИЧКА |
drinkalot написа
Софийската бабичка мирише на баничка
И бута те в рейса със туба.
И вместо да плаща – подмива се с каничка,
А зимата ляга си с шуба.
|
|
|
| |
