| избери език |
избери език на интерфейса:
|
|
|
|
| Баба Тона |
 Demonwind написа
Измуча кравата и побутна с муцуна порутената портичка на обора. По циментираната пътека към градината покапаха листа и вятърът ги подгони към лехите.
|
|
|
| 3 март - национален празник? |
 Анонимник написа
Преди дни беше 3 март – велико събитие, светла дата, национален празник на България. И най-вече – почивен ден.
|
|
|
| Джуджето и седемте Снежанки |
korleone написа
Имало едно време… едно Джудже, с вълшебно огледало. Всяка сутрин, преди да излезе, Джуджето се поглеждало и въпреки отблъскващата си външност, огледалото му казвало все едно и също
|
|
|
| РАЗБЪРКАНИ РАЗМИСЛИ НА ЕДНА ВНУЧКА |
harizma написа
На пра-пра-прадядо Хаджи Димитър Асенов,
на рода Асенови,
на прадядо Стефан Дедов
(въпреки противоречивите данни и неистини,
публикувани за него)
и на всички Велики Българи дали живота си за нас
и нашата България. Поклон и вечна им Памет!
|
|
|
| мъжете не плачат |
shizomaru написа
Поредния ден на работа. А колко много ме мързи и как не ми се излиза изобщо в тоя студ дето е навън, ама просто няма как. Погледът който хвърлям през прозореца ме кара да се замисля дали не съм болен, всички улици са заснежени, сигурно е минус пет а аз цял ден трябва да карам бус с задно предаване, което вещае толкова много неприятности.
|
|
|
| Шаран в кожа на акула |
Demonwind написа
Когато вятърът на промяната задуха все по-силно в малката държавица, сгушена в периферията на Старата земя, Аспарух Лакомдолски реши, че е дошъл и неговия час. Роден почти двадесет години след Големия конфликт, който беше предопределил за дълго време съдбата на неговата страна, той живееше един сравнително подреден живот, като може да се каже, че минаваше в категорията "каймак на средната класа".
|
|
|
| Разходка в нощта |
 naysmith написа
Излизам от офиса след дълъг работен ден. Доста късно е, така че на паркинга почти няма коли. Отключвам и влизам в колата, слагам си колана, паля, пускам радиото. Познат до болка ритуал, който извършвам абсолютно механично. МР3-плейърът решава да ме изненада с кантелето на Аморфис, акустичната версия. Влизам в тон с песента и подкарвам бавно. Така или иначе не бързам за никъде. Всъщност перспективата да се прибера у дома не ме блазни особено в този момент. Сещам се за един хубав път, по който карам понякога. Какво пък...
|
|
|
| Eвропейско финансиране /репортаж/ |
 hesapov написа
Тези дни, помамен от интригуващо писмо, дошло в електронната ми поща, реших да посетя една от многобройните, според текста сбирки на Обществото за Алтернативно Обучение (ОАО). На тази среща – обучение щеше да бъде разгледана тема за “Безпроблемно кандидатстване по коя да е европейска програма” – предложение равняващо се на онова, което ми направи преди двадесет години, хубавата по онова време Виржиния и аз не можех да откажа…
Ех, разсеях се малко…но това са то чудните сфери на думите и мислите, които се сипят след тях, като сняг от орхидеи върху черния сатен на завивките в прохладната хотелска стая на желанията…
|
|
|
| ЕДИН ТРУДЕН УРОК |
harizma написа
Началото на 90-те. Смутни и бедни времена, същевременно изпълнени с толкова надежда. По това време бях студентка в медицински институт. Живеехме си весело с моите състуденти и приятели. Купони безспир. Често се случваше направо от някоя нощна сбирка и запой, направо да отидем на изпит. И го взимахме. Недоспали, махмурлии, с празни глави...ама някак се получаваше. Обаче нямахме кинти.
|
|
|
| Жега, валс и щастливи старци |
Demonwind написа
Беше късната пролет на 2003, когато началството ме повика в кабинета си и ми заяви:
— Приготви си нещата, резервирай самолетни билети, секретарката ми ще ти каже за кои хора и на 1 юли излиташ за една седмица в Австрия, ще водиш наша делегация.
|
|
|
| |
