| избери език |
избери език на интерфейса:
|
|
|
|
| Нямам нищо общо с историята освен,че я измислих(то си продължава) |
 dj_barman написа
Как се стигна до проблемите ли?Много просто,бързо и болезнено.Преди да продължа ще кажа,че този разказ е литературно произведение;то, естествено,си е чиста измислица,никой от героите не е истински и не може да бъде,защото такива хора,както всички знаят,не съществуват.
|
|
|
| за нещата от живота |
 hushhush написа
Знаем как да преживяваме, но незнаем как да живеем!!!
Джордж Карлин
Бележка: blondie: in memoriam
|
|
|
| Нямам нищо общо с историята освен,че я измислих(продължение) |
dj_barman написа
Една две секунди по-късно получих силен удар изотзад и паднах.Примирих се,че ще бъдем пребити и ограбени.Бях си прикрил главата и ритника уцели само ръката ми.Очаквах да дойде следващият удар и се сгънах на топка,но това което дойде не беше следващ удар,а две лаещи кучета и един клошар с голямо желязо в ръката.Двама циганина се строполиха до мен,а останалите избягаха.
|
|
|
| Няма опасност от нови експлозии! |
 boncheff написа
Тихичко почивали си хората в града,
кученца си лаели, пичове си пушели трева,
и тъкмо идвал края на нощта,
и София била разтърсена
от мощна взривничка вълна.
|
|
|
| За властта …и бахура |
 yurukov написа
Обичам властта и парите… и бахура.
Родих се и израстнах в бедно работническо семейство. Татко беше полковник, а мама учителка. Когато децата ме биеха, ги плашех, че ще викна татко да ги застреля с автомата, но само казвах на мама да им пише двойки. Татко караше войниците да събират лешници и бадеми, а аз обичах да целя с тях децата пред блока. Децата обичаха да ги целя с бадеми, защото после ги събираха и ядяха.
|
|
|
| Сто метра цинизъм |
CN2MC написа
Вървеше забързано по тротоара, закопчал захабеното си кожено яке до шията и нервно пушеше цигара. На светофара го пресрещна поизмръзнала грозновата девойка с куп бумащини в ръцете. Обикновено подминаваше младежите с листовки като пътни знаци, но тъй като вече беше станало червено, нямаше накъде да избяга. Момичето натика един лист със снимка на кльощаво дете в лицето му и заприказва припряно, макар и малко смутено – и тя, като него, знаеше, че на никого не помага:
|
|
|
| Из дневника на Емел Етем |
 bebka_7 написа
Из дневника на Емел Етем
Бележка: след като обиколи нета, ей го и у нас
|
|
|
| разрешение за мразене на педерасти |
 butthead написа
Най-мразим педерасти. И ако избирахме bg символ на омразата, щяхме да гласуваме за епилиран мъжки задник със стърчащо копие. Омразата ни е идеологическа, практична и цензурирана. От които само последното е отвратително. Омразата ни е бисексуална и в 4 следобед не знае с кого ще легне тази вечер. Педерастите са последното Анти, победило вкочанените клишета. Че агитките на "Левски" и ЦСКА не се понасят. И двете всъщност не харесват много повече хомосексуализма. Той е оцелялото обществено лайно, в което още можем да хвърляме камъни, без да се изпръскаме.
|
|
|
| Сянката - част 4 |
gwpower написа
Блестящо черният Hummer спря рязко с мъчителен вой на спирачките. Още половин метър и щеше да премаже проснатия на земята човек. Шофьорът и другите в огромната машина седяха неподвижно, хипнотизирани от зловещата гледка на останките от вилата пред тях. Светлината на фарове и полицейски буркани им придаваше призрачен ореол. Сякаш унищожителен вирус беше разял снагата на сградата. В този момент Ани забеляза шефа си и пронизително изпищя. И точно на място!
|
|
|
| Сянката - част 3 |
gwpower написа
В момента, в който брат й излезе от сградата на болницата, Джени дойде на себе си. Огледа се доколкото успя и нищо не разбра. Болеше я остро кракът, а други части на тялото чувстваше отмалели. Лицето под бинтовете още беше под въздействието на локалната упойка. Опита да се надигне и пак се огледа. Усилието, което й костваше това, проясни съзнанието й и тя разбра къде е. Не внезапно, а някак постепенно ужасът на преживяното се върна към нея. Зави й се свят. Джени затвори очи и скоро тихо заспа.
|
|
|
| |
