| ВМА Втория път |
 notis написа
Тия петнайсе дена за носа, отлетеха та се не видеха........, но има едно главно НО. Аз не съм дремал през това време. Фанах се да поработвам, да пада некой леф........,
Спарзах се с един съученик, дето много отпуска беше изкярил. Той ме запозна Киро. Киро – готин, симпатяга, тарикат, помага човека с квото може, помага, срещу пари помага.....Та отивам у спешното и търсим Кирето, питам тоя, оня, никой не го знае. Ебах го, разпраам - той ме чака, знае, че ще дойда- викат нема такав. Накрая се разбра, аз го търсим при лекарите, а той санитар. Е са стана интересно, тоа па санитар, как отпуска ше дава?
Яви се Кирето у зелена премена, каи, вика, братчет, колко искаш? Е колко да искам, колко се може повече. Той човека бизнесмен, кратка увертюра, колко е опасно, рисковано и си казва ценоразписа........ Дваесе дена – толко, двайсе с контролен плюс десет процента, трийсе - ебемти колко, уволнение.......,ако мое си платиш, също има в менюто.
Аз сметам наум авоарите и малко за отстъпка го натиснах, та за двайсе се спазарихме. Вика ден- два преди да ти изтече тая отпуска ше додиш на нощна смена с парите и ше те опраиме.......
Отивам, чакам,чакам оп излиза Кирето, отиваме в едно кафенце, от тия гнусните. Кирето преброи парата, и вика - ще почакаш тука са, нема се притесняваш,ако се забавим.
Аз не се притеснявах, пушим си, гледам си, мислим си за мойта, ако стане тая игра дали ше се радва, праим планове да работим повече и пак да си купим свобода. Само да стане, тоа да не е некав въздух, че иначе утре пак съм си в мизерията......Една цигарка да съм дръпнал и Кирето идва, носи неква бележка....... вика - братчет немаш грижи, ето ти отпуската. Направихме ти тарикатска диагноза – вътрешни хемороиди, кървящи.......Нема доказване, ако нещо те питат – изсрал си малко кръв, дигнал си температура и така.....
Отивам аз на другия ден, ротния малко така ме погледна, като да се усъмни......, ама нищо не каза. Писаха двайсе дена домашен в книжката и кой от къде е......
И сега става друго. Къде се вика – каква я мислихме, тя каква стана.......И тия двайсе отлетеха, ама то така, човек на убавото бързо свиква......Забрайш от къде си тръгнал, пуста алчност, отвееш се у облаците, то сигур и престъпник така се става..... Та ето ме пак у гнусното кафенце. Кирето пак зема парата. И ето го идва малко умислен, разпраа ето ти документите. И едно пликче ми дава, найлоново. Питам го аз за диагнозата и като чух ми прилоше....... Два сантиметра и половина скъсване на ануса с девет шева!!?? Абе Кире от кво е тва бе, бате? Оня ме гледа в очите и ташак си праи, вика ти от кво мислиш...... Казах му , че таа нема да стане, да ми връща парата, викам абе човек тва нема да мине. Той ме успокоява, извади от пликчето едно шишенце, некво червено и едно като дамска превръзка. Професионално обяснявa да сипем червеното на превръзката и да си го залепим здраво на гъза, ако нещо ме проверявали да изглежда истинско, а отделно ми разпраа, че се получавала таа работа от запек..... Викам си на акъла - ебах тоа запек. Аз и преди съм имал запек, ама чак гъза да ми се скъса......!!??? Тва треа некво железно лайно да си изсрал......
Ама, както и да е , връщане назад в плана нема. Земах документите и другите боклуци и нея вечер се събрахме голема компания, аз се напих. Така се напих, че си махнах тиквата, напрао бех тотална щета......и.....и загубих шишенцето и марлята.
Сутринта баща ми ше ме кара до поделението, аз се разрових по щкафовете и намерих една дамска превръзка от тия големшките, сипах и некво червено.....малко стана цвета ръждив, ама си мислим нека е такова , като съсирено да изглежда. Клекам , слагам тва чудо на гъза, така хубаво да пасне и от там върти едни лепенки безбрй. Залепих го яко, напрао го запечатих....... Слагам парадната униформа, шинела, фуражката и се качвам в колата.....
Сичко хубаво, ама още след пет минути нещо зе да ме щипе отзад. На десетата минута спрех да говорим и малkо така се поизпънах. Чудим се , майката му да еба аз кво сложих и си дигам гъза да не го изтисквам тва чудо. Стигнаме след триисе-четиресе минути, стовари ме баща ми и си тръгна, а аз не моа ходим. Некви страшни болки се явиха, тва сърби ама силно, направо пари. Аз ходим по плаца, ама вече леко разкрачен, то от ходеното нещо се измести май и ми отиде към ташаците...... По стълбите към ротния вече сълзи ми тръгнаха, исках да креща от болка, ама само преглъщам и ми се насълзяват очите. Влизам при него и незнам как съм изглеждал, но тоа човек се стресна, гледа ме, чете, пак ме гледа. Отиде на бързо оправи книжката и некакси съчувствено ме потупа по рамото и ми пожела скорошно оздравяване.........
От поделенито до спирката са три километра голо поле, пеша с това чудо на гъза.....
Драпах се , чешах се под шинела, ама минават коли, военни, секви, не става да се разпищолим да го махам. На спирката народ пак не става, само от крак на крак, фанаха ме яко нервите, напъвах си джоба да го скъсам.......
След един час вкъщи се съблекох за две секунди, отпорих го със се космите, въобще не съм усетил.... и като се нагъзих пред огледалото, нема такава свинщина, то червено, ама кръв червено, като на маймуна задника.......Проверих го шишенцето – йод-бензин 9%......Мих се, с кремове се мазах ама нещо яко си еба майката, пари и боли не спира...На другия ден сутринта се беше образувала една кора, ужасна, дебела и тече неква слуз...... е подивех. Отивам на лекар, цивилен. Оня кожния ме гледа и цъка, вика абе ше си ебеш майката бе момче..... даде некви хапове, мазила за изгаряне......
Та десетина дена не бех много мобилен......
Извод нема, или поне аз не съм си направил......щото минаха петнайсе години и пак простотий си праим......
|
Публикувано на 05-04-2006 @ 00:00:00 EEST от pink_devil |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.87
Гласове: 279
|
|
|
|
