Меню
· Начало
· АРХИВИТЕ_СА_ЖИВИ
· Топ_50
· Рубрики
Любовта.. (според мен)
анализиsfetlio написа
Любовта (според автора)
Случи се лесно и не толкова бързо но не както винаги съм си представял - да те грабне от първия споделен поглед – не, постепенно и точно затова неусетно. Видях я на сватбата на един мой добър приятел. Бях слушал за нея, знаех че е красива, но красивите жени са като разликата между добрите и великите художници – ако нямат красива душа остават само добри – та и аз знаех че красивата жена е необходимо но не достатъчно условие за да преминеш в света в който всички искат да бъдат но никой не продава билети за него. Запознахме се, в този момент според мои предишни представи, ако това е дамата с главно “д”, трябваше вече да съм влюбен, но не и този път.

Разделихме се и в мен остана впечатлението че е наистина красива, не ме е излъгал приятеля ми, приех че при следващата ни среща ще съм забавен и неангажиращ, за да ме хареса, но не с дълбоката цел да бъда мъжа на живота й, даже не и за поредната бройка – просто от желанието да бъдеш харесван от всички красиви жени.

Втората среща беше по- различна, тя просто беше още по красива, но какво толкова – си казах аз – нали красотата все пак не е достатъчна. Говорихме доста, предимно аз – обяснявах й колко е красива, но по забавния неангажиращ начин който ВИНАГИ работи. Така си изградих нейния образ – красива(не мога да не го повторя) и готина(сега, смисъла който аз влагам в тази дума се разбира от хората които са готини, за другите изобщо няма да си губя времето да обяснявам), съчетание което е прекрасно – тук вече според предишните ми представи работата е “бетон” – но не, все още се забавлявах и не се замислях изобщо за Любов – дума която досега ме озадачаваше така както свидетелите на чудеса които не могат да обяснят прекарват цял живот в изследването им.
Разделихме се с взаимни симпатии, решихме, че ще поддържаме контакт и ще видим какво ще последва. Прибрах се и се впуснах в ежедневието си. Разбира се си разменихме няколко забавни съобщения, но нищо сериозно.

Докато с един приятел си споделяме взаимно вечерта как сме срещнали жени, които са рядко срещани, получавам съобщение че й липсвам – разбира се, че се зарадвах, но все пак не си помилих че съм влюбен – похвалих се че на някой липсвам(всеки иска да липсва на някой ). Каде точно се промениха нещата незнам, но аз забелязах промяната в себе си на спирката на рейса, на която почти винаги чакам около 20 минути.
Та, седя си аз и усещам че се усмихвам и изобщо не ме интересува кога ще дойде рейса. Нещо е станало с мен – казах си. Качих се в рейса, седнах и до следващата спирка ми беше ясно какво е Любовта! Разбрах защо влюбените хора се различават от тези които не са имали това щастие, разбрах как изглеждат и какво усещат.

Как разбрах ли?
Просто осъзнах, че не мисля нищо и съм щастлив – дали е от химически реакции незнам и не искам да споря с докторите които го твърдят – дори не мисля за НЕЯ просто не мисля нищо и усмивката е заспала да устата ми.
После се върнах назад и си припомних какво мислех и усещах преди време на същата спирка и в същия рейс – как още от раздялата ми с приятелите се готвех за дългото чакане, как мислите ми скачаха от едно нещо на друго и моя отчаян опит да ги контролирам, как при качаването в рейса се оглеждах какви хора се качват и мислите ми политаха да ги изледват и изпитват.

След това седнах и написах това което четете, сега вече съм сигурен какво е любовта(за мен), тя не е непрекъснати терзания къде е любимия и какво мисли, не е и ревността която те изгаря с повод и без повод, тя е празната глава и пълната душа които ти казват че няма значение каде и с кой е обекта на любовта ти, че няма значение кой се вози с теб в рейса, че каквото и да ти се случи отсега нататък ти имаш нещо което е най-важното, най-ценното, най могъщото и най-жадуваното усещане и няма кой и как да ти го отнеме. Единствения недостатък е, че любовта само ти носи усещане, че спира времето, но тя не го спира в действителност. Тъй че не мога определя трайността й, но едно е сигурно - дори и само миг да е – заслужава да й отделиш цялата си същност, пък каквото стане....


Светослав Радулов
Написа това на
15.05.2007 01:35часа
(под влиянието на Любовта)
Публикувано на 20-05-2007 @ 00:00:00 EEST от pink_devil
 
В тази рубрика
· търси в рубрика: анализи
· търсене в статии от: pink_devil


най-четената статия в: анализи:
ПЪРВОТО ЕБАНЕ

рейтинг на статия
средна оценка: 4.54
Гласове: 44


отдели само 1 секундичка и гласувай за статията:

отлично
мнооо добре
добреее
Regular
лошооооо

опции

 разпечатай статията разпечатай статията

коментарите са си собственост на тоя дето ги поства. ние не носим никаква, ама никаква отговорност за съдържанието им.

анонимниците не могат да тургат коментари. аре да се регистрираш, а?