| Един незабравим риболов. |
 potrebitel написа
Всичко започна в тъмната сутрин на 8-ми август, 2006г, вторник, 4:30
източноевропейско време... тогава телефона ми иззвъня. Събудих се
като пич, измих се, облякох се и започнах да оглеждам багажа, който
си бях приготвил на другото легло, за да видя на колко курса ще мога
да го пренеса до колата. Бях си написал от предишната вечер на
бележка нещата, които трява да взема от хладилника и фризера, за да
не ги забравя в последния момент - кебапчета, карначета, кюфтета,
салами, кашкавали, лютеница....
Пренесох багажа на два хода до долу и
го подредих в багажника, казах чао на баща ми които спеше в хола и се качих в колата. Стрелнах Илиян да се оправя. Минах през денонощния да взема три хляба. Тъкмо ги бяха докарали и бяха топли...ммммм... дори като взех Илиян той си отчупи един комат, звяра. После минахме през Мишо, а след това и през Метин. И така, четиримата в натоварената кола отпрашихме... без да
знаем за къде, защото само Илиян знаеше къде се намира язовира...
Всичко това се случва по тъмно.
Да разкажа малко предистория. Предишния ден взехме палатката от на Илиян баща му. И стана върпос за тоя язовир, и питаме ние дали излиза и той: "Да
бе момчета, доволно риба има." Тва доволно риба Илиян го повтаряше после
цял ден и само разказваше как с баща му всеки път ходели там и
постоянно вадели по една кофа риба. И ние се радваме такива като
малките деца. А като ни казаха че няма горски и не се плаща
направо... голям кеф. И питаме ние къде е точно тоя язовир и той казва
че е на 2 километра от село Искра, върви се по черен път ама не е
толкова зле. Хех, добре.;)
Та ние се движехме с нашия Ситроен ZX, не знам дали се сещате, но
тва е малка количка, ниска, и особено като я натоварихме и като се
качихме четиримата и тя стана доста непригодна за тежките условия,
на които попаднахме...
Да започваме. Не знам дали денят наистина се познава от сутринта, но
при нас действително беше така. Малко преди село Тополово, което е на
половината път, се обади на Мишо баща му, за да му съобщи, че е
забравил червеите в хладилника. "Как може да си толкова тъп бе
майна", "Абе, Мишоооо", "Кво направи ти бееее"....В крайна сметка
решихме, че нещата не са толкова фатални, защото имахме
захранка, млечна царевица, качамак и жито...и с това се лови все
пак... :)
Та стигнахме до култовото село Искра, около което има много язовири и е
местния туристически център. Намира се на около 40 км от Асеновград.
Илиян показа от къде да излезем за язовира, които пак повтарям бил
на 2 км от селото. Излезнахме на един черен път, после той каза да се
отклоним на един място защото не било толкова изровено: започнах да
слизам по едно надолнище от около 50 градуса, колата задира отдолу,
камъни чукат...Слезнахме...вървим...на първа...отвреме на време
включвах на втора, където имаше условия...пресякохме една
река...излезнахме с боксуване... пресякохме втора.... пак така....
Илиян каза че бил объркал пътя... връщахме се.... пак обратно по
същия път. "Илияне къде е язовира бе?", "Ей тука е близко бе,
споко..." Вървим... стигаме трета река... трява да я пресечем, след
нея има нагорнище 45 градуса и остър завой на дясно... Излизам с
форсаж от реката.... газ.... завой...
Вървим....вървим....кръстовище..."Ся на къде?", "Чакай, чакай малко
да помисля.", "Кво ше мислиш бе, нали си идвал тука сто пъти!
Педерас!", "Добре деее, спокойно ся". Кво спокойно, то на всички дето
бяхме взе да ни кипва, тоя язовир дето бил на 2 км вече минахме 5, а
още го няма... Плюс това на няколко пъти дето боксувахме по камъни
замириса нещо на изгоряло, ние се притеснихме, то ако стане нещо с
колата не знам как щяха да ни намерят. Ние си бяхме направо в дивия.
Та Илиян слезна да се разходи и се сети, тръгнахме, след тва свихме по
едно нагорнище и стигнахме до едни калища. Те слезнаха от колата
за да не затъне и аз с малко газ, с боксуване, с бутане и т. н.
продължих към язовира. Стигнахме до едно като бетонирано дето пред него
има супер много изровено, натрупани камъни, дървета и други боклуци... и аз
вече викам, че оттам не минавам, щото ще строша колата. Между другото,
след това се опитах да мина, но просто не става. И се нарамихме и
взехме багажа, пренесохме го на два хода. По време на първото
пренасяне пак питаме Илиян къде е язовира: "Ей ся бе". Вървим....няма
го. Мишо много се ядоса:"Абе тъп, тва ей ся го слушам от Искра, ше те
отрепя." Най накрая все пак стигнахме. Нахвърляхме багажа на поляната,
разпънахме въдиците... хапнахме лютеница. И открихме риболовния ден.
Нали ще ловим доволно риба... Един час - нищо... Мишо по едно
време ме гледа и ме пита: "Виждаш ли една голяма риба?" .. и поглежда
към Илиян.. и се смеем. После бяхме да търсим червеи, но не намерихме.
Местихме се от място на място... няма и няма риба... Илиян накрая
хвана две червеноперки... и това за 4 часа... то бяха много бъзици,
псувни и подобни към Илиян... накрая решихме да ходим на Брягово,
защото там поне имало риба. То решаването стана в продължение на 2
часа, докато навием Илиян. Метин вика: "Илияне, ае да ходим на
Брягово, там поне излиза", "Абе ай стига глупости бе, глей тъкмо взе
да кълве", "Кво кълве бе тъпак, на Брягово до ся щяхме да сме
напълнили една кофа".
Е, решихме да тръгваме... Отиваме да събираме багажа...Метин взема
чантата с месото, отваря я и гледа вътре само кебапчета и ракия. А
аз сутринта бях сложил кебапчета, кюфтета, карначета и ракия...
Карначетата бяха безследно изчезнали, а кюфтетата намерихме на 10
метра отоврени до половината и взети 4 сурови кюфтета..после видяхме
че липсва и един хляб. И тука идва загадката. Първо не сме видяли кой
ги е взел. Ако е човек, не мисля че ще вземе една тарелка
карначета, ще захвърли друга до полвината и ще вземе един хляб.
По скоро би взел цялата чанта с месото и РАКИЯТА. Плюс това можеше да
бърка по другите чанти за пари и т. н. Ако пък беше куче, първо
нямаше да вземе хляб, второ торбата щеше да е раздрана, месото
разкъсано и т. н. Най голямата мистерия остава тарелката, отворена до
средата и взети от нея 4 от 8 кюфтета. Вчера като излизахме,
заключихме че може да е било куче с ръка....
И така с намалели хранителни запаси се качихме на колата и обратно по
същия път със същите зорове до Искра...Тогава в колата някой
изръси: "Това ще бъде запомнено, майна" и ние се смяхме. Боже......
В селото докато намерим магазин също си беше обикаляне, та взехме
още два хляба и някакви меса и питахме откъде се минава за Брягово...
упътиха ни и стигнахме. Оставихме колата на пътя и взехме няколко
въдици да видим дали ще кълве рибата, като си оставихме целия друг
багаж в колата...
Разпънахме и взехме да хвърляме, но на Илиян му дотрябва олово и ми
поиска ключовете за колата. След малко се връща и вика: "Оле,
момчета, няма да повярвате какво направих. Върховна простотия. Чудя
се дали да ви казвам. Оле, няма да ви казвам...". Мишо се ядоса
такъв: "Аре казвай бе, тъп", "Заключих ключовете в
колата"....(Ситроена е хеджбек, плюс тва като се затвори багажника
се заключва)...Отиваме там и гледаме ключовете през задното
стъкло....Опа!!... Чудихме се, маяхме се, аз не се
притесних, защото все пак не бяхме на луната, ама все пак знаех че не
е на добре, защото това са единствените ключове за колата. Мишо
обаче взе да вика такъв и да се ядосва... Метин пък хич не показа
интерес, сякаш няма да се връща с тая кола и продължаваше да си
лови риба. Обадих се на баща ми няколко пъти да видим какво ще
правим..от на Мишо телефона, защото моя беше в колата... В крайна
сметка той каза да счупим единия заден прозорец и да извадим
ключовете. Задните прозорци обаче се отварят по един странен
начин със закопчалка и ние все пак решихме да не чупим прозореца,
ами да се опитаме да отрежем закопчалката. Взехме на Илиян ножа и
джагъртаме, джагъртаме, удряме, режем. Накрая аз се порязах. После пак
взех ножа и почнах да джагъртам и както си джагъртах целия джам стана
на сол... Стана тя каквато стана. Изчистихме колата от стъкла, докато
Метин пак продължаваше да си лови и я закарахме долу до язовира и я
покрихме с едно одеяло, за да не ни гледат че сме със счупен
прозорец.... и взехме да ловим и ние риба.
Между другото, преди да стане инцидента, Пешо, на Мишо брат му, се обади да
пита дали мога да ида да го взема от Новаково, което е на няколко км,
защото щял да хване автобус до там. Той сутринта не дойде с нас,
защото беше в София да оправя разни класирания в СУ и т.н. Както и да
е де. Казах му че ще ида. Но точно тогава Илиян го направи това...
И в крайна сметка се обадихме и му казахме какво е станало и хич да не
тръгва...
Той Илиян доста се притесни де. Само ми повтаряше, че ще плати
прозореца, само ме питаше колко струва и т. н. Както и да е де, деня
продължи добре, хващахме доста риба докато не дойде горския и ни
каза че трява да платим по 8 на човек - 32 лева за риболова.
Баси..... е, все пак с малко консултации я докарахме до 15 лева, при
условие че няма да ловим през нощта и ще си тръгнем утре преди 9.
Така де, вечерта пекнахме... хапнахме, пийнахме, играхме белот. Спахме
на студено в палатката, защото не бяхме взело достатъчно одеяла.
Илиян спа в колата.
На Мишо му излезе ечемик и му се поду окото..
Сутринта като се наспахме, събрахме палатката и тръгнахе. В колата си
говорехме как ще го разправяме това цял живот. А Илиян пак повтаряше
че ще ми плати прозореца. Ние го бъзикахме, че ше разправяме на
всички за това и ще му се смеят, а той вика да не казваме на сестра
му, защото тя щяла да каже на майка му и баща му.
Хах. Като се прибрах и включих компютъра ми се включи Анито (сестра
му) по Скайп и каза, че Пешо им е разказал още предишната вечер,
а тя е казала на майка и. Майка и пък, не могла да спи цяла нощ,
защото се притеснявала за колата.....
Ох. Мале....... Баси риболова. Както и да е, на същия ден с баща
ми отидохме да сменим стъклото и сега всичко е както преди.... :)
Това е нашата геройска история... :)
|
Публикувано на 22-05-2007 @ 00:00:00 EEST от pink_devil |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.09
Гласове: 11
|
|
|
|
