| Месия и път в ''Не си ми спешен'' на Деси Слава |
 choda_boy написа
Литературна поредица "Библиотека за мъченика"
Препоръчва се от 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти километър.
ЧОДА БОЙ, д. ф. н. (доктор на фаталните науки)
Една забележима тенденция в българския литературен живот от началото на 21-ви век представлява спадът на интереса към хардфолка за сметка на доста по-напомпания в естетическо отношение софтфолк. Не бива да бъркаме обаче естетическо с етическо, очаквайки преповтаряне на идеите на Гео Милев. Книгите на софтфолка разчитат на богат еротичен илюстративен материал, който обикновено се състои от недотам "облечени" снимки на поетесите. Стигнахме до един доста важен момент в естетиката на дискутирания стил - казахме "поетеси", тъй като представителите са изключително и само от женски пол. Единици от съсловието разполагат с мъжко достойнство, което обаче бива прикривано по умел начин под тонове грим, фусти и напарфюмирани стихове. Както ще се окаже обаче, мъжествеността не представлява крайна необходимост в средите на софтфолка. По отношение на този идеологически пункт манифестно произведение се явява стихотворението на Деси Слава "Не си ми спешен".
Първо, много почитатели на русата амбиция, заблудени от фонетичната специфика на заглавието, претендират, че творбата се нарича "Не си ти Пешо". Има сериозни основания да се смята, че това е името на героя, към когото се обръща лирическата говорителка. Тъй като за тази теза няма достатъчно доказателства, а и не съществува остра необходимост при анализа да се намесват трети лица (въпросния Пешо), ще се съсредоточим върху далеч по-популярното "Не си ми спешен".
След като изгладихме този проблем е време да разясним в общи линии основните твърдения, върху които се базира творбата. Всъщност тезата е само една и е маркирана чрез експресивния вик "Мога и сама!". Духовната красота, твърди по този начин поетесата, е обречена на изгнание, на строг индивидуалистичен тъмничен затвор. Но волята, която е така силна при всички фолк изпълнители, отново съдържа в себе си отговора, спасението, изкуплението. Лирическата героиня е готова да поеме вместо мъжа по самотния път на месията и с двете си отрудени ръце да възроди любовта от нищото.
Вече прокоментирахме споровете около заглавието, но е задължително да погледнем това твърдо "Не си ми спешен" и от ъгъла на художествената натовареност. Фразата автоматично включва в действието още един лирически герой, очевидно от мъжки пол, който обаче присъства единствено и само чрез своята "непотребност". По-нататък в стихотворението ще се види как мъжът на постмодерното време се овеществява, принизява се неговата роля, с което на практика се пропагандират идеите на феминистичния алтруизъм. Алюзиите със спешната медицинска помощ допълват внушението, че маскулинестият и мускулест герой подлежи на лечение, затворен е в болничната стая на собствените си извратени мисли, издаващи незавидно ограничение. Медицинската сестра - един от утвърдените символи на мъжкото сексуално съзнание - сякаш се освобождава от оковите и заживява свой живот в художественото пространство. Еманципацията на жените е по този начин решително утвърдена, напълно в такт със свободния дух на 21-ви век.
Първата строфа разчленява света на лирическата героиня, за да покаже неговото духовно богатство:
Страстта във мен се активира
и тръгват двете ми ръце.
Докосвам тялото си жадно.
Искам го сега. Ще го направя сама.
Страст, ръце, тяло - тук жената не присъства в своята цялост, тя се превръща в идея, изградена от стихии и необясними, неподвластни на чужда воля енергии. Цялата мощ, която героинята излъчва, се насочва към осъществяване на месианистичната мисия - да се възроди любовта. Повторението на местоимението "го" изразява именно задачата, която стои пред жената - да самоосъществи желанията си, доказвайки така "непотребността" на мъжа. Речта на героинята оттук нататък е подвластна на висшата цел, хаотично са нахвърляни мъжки имена, сред които се отличават Бен, Уил, Джъстин (х2), Брад Пит. Очевидно на прицел попадат най-популярните екземпляри от мъжкото съсловие, чиято мъжественост обаче е поставена под въпрос. Интересният момент тук е, че героинята, освен че се самоосъществява, се и самоопровергава - ясно става, че двете ръце са твърде недостатъчни. Мъжът, макар и косвено, макар и идейно, присъства в акта на сътворение, което автоматично срива феминистичната логика. Това е трагическият момент за лирическата говорителка, която обаче намира сили да се справи. Избраният от нея път не е пътят към върховното удоволствие, той е пътят на мисията да бъде спасено красивото. Светът е болен, също като овещественият мъж, също като еманципираната, ала самотната жена, но героинята отказва да се примири със съдбата си, отива отвъд клишетата с помощта на горните си крайници и стихиите. Тези именно Прометееви идеи отделят творбата от обикновената феминистична пропаганда и консервативното еманципаторско движение въпреки някои общи пунктове.
Втората строфа потвърждава приетия от лирическата говорителка светоглед - че и мъжът, и жената са несъвършени, но силният човек трябва да победи:
Без теб самотна, няма как.
Не си ми спешен ти сега
Ръцете знаят накъде отиват,
когато искам мога и сама.
Уточненията за начин и време - "няма как" и "сега" - показват съжалението от самотата, което обаче е потиснато за благото на красотата, на висшия дух. Долните крайници са заменени с горни, женското изземва функциите на мъжкото, светът се революционизира, човекът се изправя пред Апокалипсис, в който е осъден да бъде творец, да вае съдбата си. Желанието ("искам") не е и не може да е подчинено на обстоятелствата, то се реализира безусловно в индивидуалистичния транс ("мога и сама").
Но първа и втора строфа не разкриват и частица от смисловия потенциал на стихотворението, когато ги сравним с повтарящия се многократно рефрен:
Не си ми спешен,
ръцете знаят как.
По пътя грешен
ще мина пак и пак...
Отново срещаме не само заглавния стих, но и мотива за ръцете - действения инструмент на демиурга, както и образа на пътя-мисия. Несъмнено всички тези символи маркират още веднъж спасителската роля на героинята. Така междутекстово "Не си ми спешен" се свързва със "Спасители на плажа" и цялото творчество на Спасителките - високоинтелектуален литературен кръг от четири оскъдно облечени поетеси. Стихотворението на Деси Слава издига в култ раздвоената между слабия човешки свят и идейното царство душа на месията, която се нуждае от подходящ стимул, за да продължи грешния път на избавлението.
Видяно от перспективата на постмодернизма, "Не си ми спешен" е произведение, което действително размива граници, рисува предапокалиптичния космос вещо и без уговорки. Именно затова поетесата заслужава адмирациите на публиката, аплодисментите на цялото българско човечество.
*Извън анализа е полезно заинтригуваните да си набавят оригиналното издание на "Не си ми спешен" с авторски илюстрации на Деси Слава. Така идеите на младото дарование ще станат още по-ясни на жадния за знания читател.
|
Публикувано на 02-06-2007 @ 00:00:00 EEST от pink_devil |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.86
Гласове: 15
|
|
|
|
