| съновидение |
 BABYGURKE написа
Прашасали хора в прашасали стаи
стоят и си спомнят за нещо отминало
и взират се в чаши с кафяна утайка
да видят какво да се случи е писано.
Те гълтат праха и прахът ги поглъща,
като брънка от хранителна верига.
Едно и също- всичко се връща,
едни задушава, а на други им стига.
Крах във прахта си остава пак крах,
завоалиран тъй нежно под тънки воали.
страхът от смъртта е порядъчен страх,
макар , че отдавна сме всички умряли...
.........................
Търсим бясно релефа на нашите вени,
но прахът ги поглъща и те се изгубват
и виждаме наште мечти съкровени
как една по една като гниди се пукват.
Не смеем да кихнем, ще останем тъй голи
без праха, тази нежна закрила.
Не можем да викнем без страхът да ни гони
и да изсмуче до капка нашата сила.
Даже светът изведнъж да се срути
ние оставаме глухи и слепи.
Ловим със езици нощни пеперуди
и затваряме ги във консерви.
|
Публикувано на 23-06-2007 @ 07:35:00 EEST от pink_devil |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.16
Гласове: 12
|
|
|
|
