| Емоционална чекия на тема ''Реалността на Света който сме си избрали?'' |
 Generala написа
4:15 през нощта (всъщност сутринта).
Инсомнията ме събаря напоследък. Гледам някакъв депресиращ филм – “Lonesome Jim” колкото да се приспя. Колкото повече го гледам, виждам колко е реалистичен... За някой, който не живее тук и никога не е бил в Индиана, всичко може би изглежда малко пресилено, може би интересно “овкусено” от различния бит на братския американски народ. Но няма нищо интересно. Грубата картина на бедността (икономическа, духовна, всякаква), отчаянието, безпътицата на “средната” класа, на обикновения човек.
Реалността? В тази държава, в този нов (и подобрен) модел на концлагер, окования човешки дух линее. Лишен от полагащите му се по право обикновени неща.
“Подобрен” – да, но все пак си остава концлагер. Истината е че никой не знае каква е истината тук. Обикновените хора, които знаят ги е страх да я погледнат и още повече да кажат на глас.
Но стига за тях. А ние? Ние, тези които сме по средата между:
Всички които си оставил назад – семейство, приятели и близки които те презират за това, че си ги напуснал, че си родоотстъпник, че си избягал като плъх от кораба.
Тези в чиято страна си дошъл – които те презират за това, че си паразит дошъл да се възползва от предимствата на тяхната (илюзорна) демокрация.
Тези които са българи и са дошли тук преди теб – и те презират за това, че виждат в теб себе си, и не могат да понасят тази гледка.
Тези които са българи и са ти били приятели и са дошли заедно с теб – и сега те презират за това, че се справяш по-добре с този живот от тях или заради това, че те така си мислят.
Какво стана с грандиозните ни мечти, с циничното превъзходство на младостта над света на другите? С вечното ни приятелство и любов с хората на които държим? С убеждението че ние никога няма да свършим като родителите си, с абсолютната увереност че животът ни ще се нареди както сме очаквали (не! знаели) че ще бъде.
Стоя и гледам филма... И виждам Лив Тайлър да играе самотна майка с 8 годишно дете която работи нощна смяна като медицинска сестра, след което пие в съмнителни заведения и спи с мъже които не отговарят на елементарни санитарни изисквания.
Същата онази Лив Тайлър в която бях безнадеждно влюбен като момче... Образът й от клипа на Аеросмит “Crazy” отпечатан завинаги в съзнанието ми – символът на всичко, което една жена може да ти даде.
И тогава виждам колко е символично всъщност – как “моята” Лив Тайлър наистина се е превърнала в нещо съвсем различно – в преносния смисъл и съвсем в прекия. Попаднах наскоро на няколко снимки от сватбата на първата и вероятно единствената жена, която наистина съм обичал. Не мога да забравя изражението на лицето й. Имаше някаква нотка носталгия, съжаление за нещо изпуснато, малко страх в очите й. Суетната част от мен за миг си помисли, че може би си спомня за мен. Отрезвителната реалност е, че най-вероятно не е очаквала живота й да тръгне натам. Никой не очаква – и това е основния проблем – не липсата на пари, а реалността че живота ти няма да бъде нищо като това което си си представял.
Незнам нищо повече и не искам да спекулирам, но вътрешното ми усещане е, че се жени за него, понеже го обича. Имам чувството, че също е бременна. (Няма как да знам, няма и значение всъщност...)
Въпреки всичко - това не е това, което е очаквала от живота. Или не по този начин.
Но може би символиката продължава – че ние носим в себе си зародиша на нещо ново, нещо което е продукт на нас самите и на средата с която сме избрали да живеем. И без значение, че няма да е това, което сме искали - ще го обичаме по някакъв начин. Човекът е приспособяващо се животно...
|
Публикувано на 24-06-2007 @ 04:20:00 EEST от pink_devil |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.58
Гласове: 36
|
|
|
|
