| Уморих се |
 I_EAT_SMALL_PEOPLE написа
Какво би направил точно сега, ако имаше избора и правото да направиш каквото пожелаеш? ... Надявам се отговорът ти да бъде:
„Бих заровил ръце в косата ти, бих те премазал в прегръдката си, бих впил устни в твоите”.
Мечти, превърнати в илюзии. Не, това бих направила аз за теб, ти всъщност би казъл:
„ Лелеее как бих си се прибрал в България, да си цокам ракийката и да си копам с дедо на село.”
Много обичаш да се правиш на недоразвит и наивен. Мислиш, че този отговор ще ме развесели и ще забравя за същността на въпроса. Даже успя да издокараш и замечтания поглед, ще рече човек, че не схващаш защо те питам.
Приятелите ми, тези мили, искрени същества, казват, че съм студена и че не допускам никой до себе си, а на мъжете пращам само смесени сигнали за да ги обърквам.
Е не! Как иначе? Та нали са врагът? Но колко ясно трябва да го кажа на теб? Защото за теб полагам специално старание.
Събирам информация, анализирам всяка твоя дума, която кънти в главата ми с дни след като е изречена, планирам стратегии.
И знам, че разбираш всичко, само искаш да изглеждаш неразбрал. Знам, защото ние комуникираме на друго ниво- с един поглед, с половин дума. Защо иначе мислиш, че се чувствам привлечена от нежната смърт на твоето внимание?
На всеки мой намек, натвърдък или с други думи паралингвистичен удър с лопата през лицето, ти отговаряш с шега или остроумие и пращаш топката обратно в моя корт- бекхенд, форхенд, задно салто с приклякане, забиване с отскок от воле.
Всеки път ме убеждаваш колко мразиш игрите, колко си неопитен и незнаещ. Световен шампион, представящ се за аматьор. И смяташ, че аз ще те подценя.
Знаеш ли колко време ми трябваше да убедя себе си, че ти всъщност не се интересуваш? Бях се въоръжила дори с непогрешната теория, че никой и нищо не може да спре мъжа когато той е решил да има някоя жена.
Сигурна бях, че ако един мъж има достатъчно желание да притежава жената на сърцето си, той ще е готов да се опълчи срещу легиони и ще плюе кръв с усмивка на уста.
А ти ме срази само с няколко думи:
„Не и когато има морални задръжки и иска нещо повече от секс.”
Тогава, след като си токова морално извисен, защо продължаваш да ми пускаш онази въдичка, със сребристата мухичка прикачена на кукичката, дето така примамливо блести на слънцето?
Защо търпеливо чакаш да я захапя, после леко да отпуснеш, за да си помисля че, това което се случва между нас е плод на въображението ми и тъкмо когато успея да се убедя в това, ти ме изтегляш толкова шокиращо от водата, че незнам какво се е случило. Незнам, докато не започна да усещам топлината на ръцете ти и надеждата покълва в сърцето ми. Тогава още по- шокиращо ме захвърляш отново в ледената вода и всичко започва отначало.
Уморих се. Уморих се от глупавата си ухилена физиономия всеки път, когато те видя. Уморих се да мълча, само за да мога да слушам гласа ти по- дълго. Уморих се сърцето ми да прескача удар, когато се усмихнеш. Уморих се да си представям, че когато застана над стола ти и ти се облегнеш назад, всъщност главата ти не пада на облегалката, а на възглавницата до мен, а аз те гледам в очите подпряна на лакът и всъщност имам право да погаля лицето ти. Уморих се от приятели, които ме предупреждават да престана да въртя косата си с пръсти, да огловам шията си, да приближавам таза си към твоя, когато говоря с теб. По дяволите, дори и те знаят. Уморих се от диалога между нас, който всъщност си е монолог, защото ни ръководи едно мислене. Уморих се да започвам изречението и ти да го довършваш. Уморих се от раните по лактите и коленете, от разранените ми нокти, който кървяха докато пълзях по скалистия клон на пиедестала на който си се поставил.
Уморих се да те искам, а ти да ме отблъсваш и аз пак да се връщам към теб като налудничав бумеранг с вечното обещание- този път за последно. Уморих се...
|
Публикувано на 17-07-2007 @ 00:00:00 EEST от pink_devil |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.22
Гласове: 44
|
|
|
|
