| Кьоравия охранител |
 onufriy написа
Иде Филипоф и вика – айде на концерт на Блайнд Гардиън! Бре, на мене тез немски групи не са ми много по сърце, ма Филипоф е убедителен : “Аре, бе, това може да е последен шанс, ми ако фанат да умрат!”, което ме навежда на мисълта, че не съм видел ни Дио, ни Ози, ма това е тема на един друг разговор. Одим при жената с мазни физономии: “Така и така, те тези младежи, начи таковата...”. Жената: “Къде, мори?”, Филипоф: “У Трир!”, “Каков ден мори?” – “Петък следобед у осем и половина- девет.” – обича да си отспива човеко... Жената към Филипоф: “Кой е четвъри, бре, жена ти че идва ли?”, Филипоф: “Ми аз начи таковата (Богат речник имаме и това си е!), тя в момента не ми е точно жена... Че измислим некой” – “Че измислите шеснайсе метода да си маате чикии, и без това съм у пробен период, трошете си главите и двамата!”
Такаа, проблемът с колата под наем отпада, че земем Чинкоечентото. Тук някой би попитал, защо, аджеба, при предишните воаяжи сме кихали за кола под наем и въпросният явно никога не ще да е виждал таков дзвер: 899 кубически сантиметра триесе и пет коня. Като ти се надърви пишката не можеш да излезеш! До Трир най-краткият път е триста километра. Минава се през Франция – красива страна, такси по магистралите, индианци в колите, три пъти съм бил, поне петима бели съм видéл! Филипов е разумен: “Дай да си минем през Германията, пеесе километра поече, пеесе бели косъма по-малко!” Аз така и така в петък бех до дванаесе на работа, решаваме да тръгнем към два, белким към осем стигнем.
У дено Х се срещаме и отиваме към Чинкоечентото. Филилипоф изпъва почтително гръб и погалва калника*. Седаме и газ. Както обикновено Филипоф навигира, аз пилотирам. След сто и пеесе километра магистралата свърши, какраме си през сукаците. Филипоф вика: “Бе аз съм гладен, дай да спрем да апнем.” Речено-сторено, спрехме в две три села, сите кръчми отварят след седем! Следващ по план идва Бузенберг или Цициния Хълм. Като го погледнеш, верно между два хълма, точно на пътя на турската чикия.
Влизаме у селската кръчма, там местните пияници. Явно правим впечатление – аз, както си го пише по дебелите книги – с коженото яке и скъсаните дънки***, Филипоф, малко по-неортодоксален – с панталон като оня от рекламата на Кемъл (лека му пръст), некаква металистка тениска и бомбър, като тия дето Гриша Ганчев ги раздаваше на феновете на Литекс. В никакъв случай не дава вид на човек, на когото би оставил портфейла си на отговорно пазене... Така или иначе моабетите секнáха. Иде собственико: “К’во искате****” – “Ми да ядеме!”. “Готвена манджа след седем (колко познато), ма мога да ви свáра по две говежди наденици!”. Екстра, викаме и по биричка, да не сме валат и си чекаме манджата. Дойде тя, Филипоф вкарá oще една бира и се напри на пич да плаща. Оня: “Четирнаесе кинта!” – еба си майката, наведоха ни насред Бузенберг! Плати и айде пак на път.
По едно време Филипоф разправя: “Абе тука некаде требва да излеземе на магистралата.” Соча му един мост като тия на Витиня, двеста метра нагоре и псувам наум и на глас. Все пак Чинкоечентото се справи геройски и се качихме на магистралата. След час и кусур, те ни нас у Трир, таман време за концерто! Паркирахме у един покрит паркинг. Щото сме много умни, оставихме якетата у колата и газ към залата. Запръскá дъжд, ние обиколихме некои улици по два пъти, ей така, за по-сигурно. Накрая намериххме местото и айде вътре. Подгреващата група не я видехме, пихме бира – аз безалкохолна, Филипоф – повечко.
Почнáха пенсионерите и ние айде у залата. Филипоф си строши главата нанекъде, ма не можа да изненада никой с това. За групата що да кажа – за лошо, не беше лошо. Вокало им вече не свири на бас, само пее. Бех чел, че е почнал да оглушава, дано се е оприл човеко, музиката си я бива...Публиката току понасяше некой на ръце към сцената, охраната го сваля внимателно наземи точно преди сцената и го пуска да вилнее. Възпитана работа!
След концерта се намерихме с Филипоф и айде към колата. Най-отговорно го предупредих: “А ми заспа, а те фърлих на първата отбивка, да те шибат магистралните манафи!”. Към четири сабалем си оставих Филипоф у тех и се прибрах да спя. Толкоз.
*Който си мисли, че се е ебавал, може да иде да пийне една студена вода. Една сутрин Филипоф ми се обажда леко паниран: “Копеле, ако не ме закараш до Льорах (кажо-речи шеесе километра) съм уволнен.” Разбирай, предишната вечер се е напил и е изпуснал влака, а судентите пак че седат диван-чапраз. Естествено се обаждам на собствената си работа, че че закъснея и газ по магистралата – левата лента, сто и четиресе, а показáхме ръцете през джамците, а литнáхме! По едно време ми звъни телефоно, от работата. Аз: “Абе кой ви излагá, че можете да седате пред компютър, я марш обратно да пасете патките!”. Филипоф е впечатлен: “Кой беше това?”, аз: “А, нема проблеми, шефо.**” На изхода от магистралата викам на Филипоф: “Виж!” – задръстването по магистралата почва петнайсе метра след отбивката. Е тогава тоя остаре с десет години. Оставих го пред даскалото три минути ореди началото на часа. Тоя се изстреля като цигане пред милиционер, за малко да ми откачи вратата.
**После се чудиме що напусна човеко. После пак се чудиха, що и аз напуснах след него, е такъв шеф не го ли заслужава?
***Да кажеш, че дънките са скъсани, е все едно да кажеш, че Чинкоечентото е малко или пък Битълса – тъп. Вярно, но не описателно и в никакъв случай оригинално. Двата ми чифта скъсани гащи са купувани миналия век и имат по себе си общо чифт и половина други дънки под формата на кръпки. Ако некой даде дваесе бона за тях ги събувам нáместо и се изнасям по кратки гащи, дето викаше Стефан Данаилов...
****Все пак напредък в сравнение с Петричките келнери. Иде, с бяла риза, черен панталон, и започва изискано: “Пич, шо ке си насръкаш?”. Отговаряш ти и младежът вдига гълъбите. По едно време се сеща, че не е взел поръчка от дамата с тебе и се връща на бегом: “А на путката?”.
|
Публикувано на 23-07-2007 @ 00:00:00 EEST от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.26
Гласове: 49
|
|
|
|
