| Jewel-eye more-ning |
 mario h. vankov написа
Цък. Картина, звук, три-пет.
- Щи избия зъбите бе… Където те видя, там ща претрепя…
- Аре бе, аре, удари, като си мъж бе. Айде кой ше биеш бе…
- Как ше ми говориш така ей? Боклук, ти къв си бе, измет, ше те смачкам…..
Чччшшшшшшшшшшшшш. А, да ви незаеба, пак някой е върнал касетката у видИотеката, без да я превърти отначало. Пък и не съм сигурен дали точно това търся.
Rew. Жъъъъъъъъъъъъъъъъъъъцццццццццц….
А така. Я да видим сега.
Някъв чича се появява на екрана, къркан ли е, не знам.
Почва такъв:
- Не остана камък необърнат и пак нищо не намерих. Търсих на най-странните и необикновени места. Няма. В хиляди лица се взрях и нито едно от тях не отрази огъня, който гореше в мен. В сърцето, душата и ума ми.
Pause.
Ай стига бе, чиче, кво ми се обясняваш. Много плямпаш, и то някви глупости. Баси, пак няква бъгава касета са ми пробутали. Какъв огън, кви камъЦи. Нищо не разбирам. Аз даже не помня за кво го зех тва да го гледам. Чакай да пусна пак, може и да се сетя.
Play.
- В едно юлско утро потърсих любовта. Със силата на новия изгряващ ден и красивото слънце. С песента на първата пропяла птица потеглих към дома. Бурята и нощта бяха зад гърба ми, както и дългият път, който извървях.
Stop.
Верно бе. Джулай. Нещо песен ли било, нам си нанайси що. Вече три години се каня да отида, приятели са ми разправяли, че е готино, весело било. Аз не ги разбирам много тия неща, ама ми е интересно. Ше питам Цеката дали мога да се дигнем с неговата кола.
Fast Forward.
- Цеко, айде, бате, айде само ми говорят за това Джулай и не съм бил още. Аре да ме земеш с тебе да ходим.
- Баче, тая година съм пас. Тряа прая ремонт по опела, стоп да сменя, акумулаторът ми пада, има още неща да се пипнат. Няма да имам кинти. Пък и дърт съм аз вече, колко съм ходил.
Пфу, да еба. И сега кво?
- Фани си влак бе. Къв Джулай ше посрещаш иначе. Или направо тръгни на стоп, ей тва е хипарията.
То аз не съм много по хипарията. Даже не знаех за кво го празнуват тоя празник, мислех, че е нещо свързано с края на даскалото. То аз вече не уча де, ама доскоро 1 юли си беше дата, дето я чаках с месеци. Било от песен текст – да се посреща там първото юлско слънце и тъй нататък. Да бе, говори ми, имах тройка по литература. Едва-едва. Но все пак добре, че ми разказа Пешо за кво става дума, щото щях да се изложа иначе.
Това със стопа ми се стори много такова… абе рисковано. Ориентирах се към ЖП-то. Не бях се качвал във влак от поне пет години и с поне толкова се върнах назад във времето, когато седнах в купето. Поне съм сам, няма някви досадници, пияници, цигани или мрънкащи пенсии. Вече не му викали даже експрес, ми бил ускорен влак. Да ви го ускоря на майка ви. Само да стигнем Бургас и ускорено излитам от тая смрад. На връщане с рейс.
Sleep.
Нещо бях откъртил, а през това се намъкнали в купето двама цървули с една пичка. Надънили касетофона “до дупката”, както казваше един приятел на баща ми – словак, и някви се надвикват. Абе да еба мама ви селска. Режат салата и фърлят домати през прозореца. Е, почна се хипарията. Обаче като ме видяха, че съм буден, решиха да покажат дружелюбност и ми сипаха пълна пластмасова чаша с нещо.
- Наздраве, пич. Айде до дъно.
- А кво е това?
- Пробвай, ше видиш
Баааааммммммм. Бахххххххххх. Гррррръъфха. Кво е тва бе? Кхъ-кхъ-бръгх. Лелеее, изгорях. Тия ме отровиха…
- Спокойно, момче. Ракийцата е малко серт, 53 градуса. Ма като и свикнеш, си е пивка, добре влиза…
Да бе, да. Кур да ти влезе, мама ти деба. Така пивка ми влезе, че ми вкара гласа у гъзъ.
- Ти накъде така?
На майка ти в пърдялника, къде. Не виждаш ли, че се давя бе?
- Добре ли си, момче? Кво ти има?
- Абе нищо, нищо. По-добре съм. Не съм свикнал просто.
- Е, тука има един коз, сега ше се оправиш.
А, може. Коз може. Един-два-три пъти си дръпни и се отрежи. Туп. Гласове, мазна лапма. Ту-дуп. “Непроверени има ли? Билети и карти, моля”. Я въз. Дим и джибри. Люспа от домат върху левия ми лакът. Ей сега ше я махна. Тия дни. Нямам бърза работа….
Error. Sleep. Very Fast Forward.
Събуждам се. Няма никой. Сам съм. Тъмно е. Тихо е. Купе. Кво правя тука бе?
“But the memory remains…”
Ахаа. Да. Май трябва да съм в Бургас. И сега кво правя и аз? Що дойдох сам? Къде ше отида? Ебаси, и как се отрязах, тряаше да си остана у нас, щях да посрещна слънцето на терасата в Слатина. И без това е източно изложение. Ама айде, нали се навих най-накрая да свърша това. А пък и без това……
Rewind.
Чакай бе, еййййййй!!!!!!!!! Къде тръгна, да ти го отмаам?! Ама и аз да се еба у тъпака заспал, седя и си цикля, а той влакът потегля наобратно. Още не е набрал, ще се опитам да сляза.
Fast Run Forward. Eject. Jump. Crash. Fuck!
Успях. Добре. Бе построших се, ама айде, приключение да има. Аааа, еби му меча, раздрах си ръката, цялата ми фланелка е в кръв.
- Мумче, абе ти луд ли си? дубрье ли си? Ко ти стана? Къдье ти акъля тъй скачаш от влака бе?
Айде изненада. Сега ше има обяснения, проблемация и драми. Само да не викне куки тоя чичка.
- Кажи бье, младьеж? Въййй, лошу ли ти йе, що ни гувориш?
Кво да ти говоря, аз твоя език нещо не го знам.
- Добре съм, нищо ми няма.
- Що скочи тъй?
- Не съм скачал
- А, ни си скачал. Аз нъли тъ видях. Ко, да ни си изтърва паритье навънка ва?
- Дълга история. Моля ви, господине, нищо не е станало, благодаря ви за отзивчивостта.
- Емчи ти си знайш. Мъ тъй тъ гльедам учено мумче, ентелегентно, пък що прайш глупости….
Ааааааааа. Ignore. Next.
Така. Сега. Ъ??? Накъде? Чей да звънна аз на Даката, той е някъде тука в района май, все ше се измисли нещо. Ше се....
ДА МУ ЕБА МАЙКАТА!
Гепили са ми телефона. Е, не. Е са си еба пичката ленчина. Оффф, добре, поне кинтите са ми тука. Начи са бръкнали тия боклуци, докато съм спял във влака, и са драснали. Дееба, напиха ме, напушиха ме и ме ограбиха. А аз даже не ги питах как се казват....
Абе аз къв съм тъп. Сигурно е паднал нещо като скачах от влака. Или па да го е намерил чичата. „Мумче, тоз тилифон шъ го зьема, чи ми хърьесва”. Я да се върна по пътя да погледна... „Не остана камък необърнат”... Камъни, релси, мотриси, дръжкииии... Айде отече тя, като е хипария,така да е, баба ми едно време все с джиесем е ходила на Джулай. Move on.
Да, ама накъде... Черен опушен стълб ме гледа съчуствено, но отказва по какъвто и да е начин да ме ориентира. За сметка на черен опушен бакшиш се опитва да ме ориентира как по-бързо и незабележимо да си разтоваря тежестта на порто-монтето (както казваше един негов джипси авер, дето ми беше старо куче в казармата. Ма и аз как се наебах, излязох от казармата и половин година след това я отмениха....) Потеглям по тротоара на една сравнително централна и осветена улица.
Timer. 00:12. Добре, има-няма пет часа до изгрева, все ще се добера до някъде.
Locate the Target.
Алелуя! Ето тия са моите хора. Няма начин. Няма логика да не са за плажа. Или пък може така за спорта да се разхождат по тъмно помъкнали чувала на Дядо Мраз, ма не тоя от Лапландия, а от бирения завод в Шумен.
- Ей, хора! Чакайте!
Дали беше добре да се обаждам? Може да си го отнеса, пък може и да са някви селяни.
- Кажи бе, фейс?
А така... Някъв здрав пич такъв, леко изглежда страшен, може би ако влезеш у проблемация с него. А аз изобщо не искам тарапана, 1 срещу 7-8, айде, моля, не. Това не е на Ники Кънчев измислената мафия от телевизията.
Soft version.
- Абе пичове, откъде я взехте тая бира?
- Еми тука фащаш малко по-надолу, в пряката и след дес метра има един денонощен. Точно срещу Грууви-то.
А, да. Нищо не ми казахте, да ви еба. Много знам аз къде е Грууви-то.
Pause.
Бе кво питам глупости бе, по-добре да ги полазя. И без това съм сам. Не ща така. Че нещо...
Spek, Sduh. Spar.
Direct connection.
- Абе, айде да ме изчакате, аз ше зема 2-3 пласмасарки и идвам.
- Къде идваш бе, лек? Ти знаеш ли закъде сме?
На тоя пък съм му лек. Едва ли буквално де, щото с моите 85+ не минавам в тая категория. А на него най-много сигурно му тежи косата – една къдрава до кръста, почти се вижда някво лице, а надолу – двайсетина ребра с тънка облицовка връз тях. Ма щом тъй е рекъл...
- Еми предполагам само. Плаж нещо?
- Къв плаж, бе, пич? Нощно къпане ли ти се прави? Ми ти си облякан като за дискотека.
-
Е, сега и до фейс-контрол я докарахме. Ма айде няма да се заяждам.
- Бъзикам са, бе. Къпи са с дрехите, ако искаш. На мен не ми е проблем. Айде, ко стана, ше земаш ли бира или ше стоиш кат изпразнен хуй тука?
Готино. Има шегаджия в компанията. Само дето май аз ше съм мезето тая вечер. Айде да не е на сухо тва мезе, да зема пиячка.
F. f.
Оттук-нататък съм само статист. Вървя и слушам лафове и чужда реч между 6 пича и 2 момичета с тях. Става дума, естествено, за очакваните неща – кой колко се напил („две шишета ракия, пич, у нас, после 7-8 бири, накрая фърляхме и някви джинове”), надрал („къде съм падал, имах няква кръв по мен”), омотал („събуждам се у леля ми”), осрал („бати мизерията”), одрайфал („на една пичка и полях деколтето да и растат циците. Ма не знам дали и хареса де”) и ей такива симпатични неща. Аз само пускам в действие кракомобила, обаче на втора. Тук не се върви бързо. Не е София. И май по-добре... Relax and feeling great.
Все ми е тая кво говорят, даже не ми дреме от мякането на някои от компанията. Не е смъртен грях. Ако някой почне да ми мяка насред жълтите павета, ми идва да извадя едно от тия павета и да му разбия устата с него, че да млъкне. 400 км по на изток няма жълти павета и тази разновидност на разговорната реч не ми пречи. Или поне съм много уморен, за да ми прави някакво впечатление.
- Лек, къде отиваш бе? Не си ли с нас?
Ходя и спя, да се еба. Оглеждам се – някви люлки и катерушки насред морската градина..Верно съм се заблял. Глас от трийсетина метра.
- Ало, Джони, от Земята се обаждаме, тука ли си?
Що пък станах и Джони сега, не разбрах. Йеби га.
- Идвам, идвам. Спрях да пикая.
- Е, браво бе, на децата пързалката опика.
Няколко бири по-късно. Плажът вече е достигнат – АМИН! Нещо повече – претенциозният ми по шопски гъз се е наместил удобно на пясъки и слуша как един трийсе и нещо годишен пират потурчва Ролинг Стоунс. Ха.
- Лек, свърши ли бирата?
- Джони, имаш ли за пиене?
- Ей, кво мълчиш само де, кажи нещо, няма да те хапем. ВеселбЪ да става.
Един полубеззъб гражданин на моя възраст ми подава полуизпита бутилка мастика. Не обичам, обаче гаврътвам стограмка на един дъх. Бау! Сгря. И ми развърза езика… И се почнаха едни филми...
Johnny Shoplander presents!
Разказах им за Цеката, дето като дошъл на Джулай деведесе и някоя, така се напил, че се замъкнал с някви в циганската махала, изяли двайсе кила бой и се събудили някъде по пейките. Веднага ми изскочиха с три подобни истории и версии. Няма значение. Няма да се заяждам...
Пряка реч.
ОК, айде ше ви кажа сега като бях на лагер осми клас... не, девети. Точно така, девети за десети клас бях. Бяхме някъде на ММЦ май. Тя едно момиче, Катя, тя... абе, я дай пак тая мастика... Няма ли, еба си. Добре де, и джин става. Мерси. Е, не бе, не така, сега, айде спокойно. Абе стига си ритал пясъка, в очите ми влиза. Кво съм разправял? А, да, за Катя. Таковата абе.... Беше със една такава жълта шарена рокличка от тия летните.... Абе не ме удряй зад врата... Начи на ММЦ-то се запознахме с някви чехи. Тия нищо не им разбирам. Абе, педерас, леко с тоя огън, че ме изгори. Е, кво не, размяташ тоя клон, фърчи от него.... Кво? А, ше си палиш коз с него? Хехе, еба ти коза, това да не е комина на Кремиковци. Я завърти насам. А, не, не, няма да пафкам, така се нацепих във влака, че сега ми няма телефона. Чук,а? Е, добре, дай да дръпна два пъти. И-----гръхгъ----начи Катя----кхъ-кхък-къхкър-----с тия чехи.....
Speed of light Fast forward.
1 юли 45185 година. 6 без 20. Седя си още сам на брега някъде около Сарафово, вече четирсе хиляди години. Отдавна съм сам. Минаха два ледникови периода, но нямах уиски и мастика през това време. Изживях ги трудно. Между двата откриха живот на една от луните на Юпитер и половината население на Земята се пресели натам, за да избегне глобалното затопляне тука. Другата половина си умря от втория ледников период. Само аз и още трима го избегнахме. Ама ме мързи да ги търся. Морето вече е оранжево, при изгрева изглежда като пица. А тоя коз верно е чук. Четирсе хиляди години държи, тряа си зема семки да си посадя. Само да намеря...
Reset.
- Джони, дигай се, слънцето се показва.
Женски глас. Не е оня къдраво-тежкия. Отварям половин око. И над мене блесват две ослепителни сини рубинчета, които изпълняват функцията на очи върху едно красиво лице. Отварям цяло око, после и другото. Двете сини бижута продължават да ме гледат, вече с лека усмивка.
- Хайде, ставай, ше изпуснеш най-готиното. Не мога да го допусна. След всички тия неща, които ни разказа за Катя, чехите и луната на Юпитер. И за летящите магарета и шестокраките котки. Отдавна не съм чувала по-интересни истории.
- Чакай, аз това говорил ли съм го?
- Ами да, около три часа само тебе слушахме. После обаче откърти, а всички вече са в морето, освен тия тримата бараби – завърта леко рубинчетата надясно с лека насмешка. - Тони искаше да те оставим, но аз реших, че не искам да те зарязвам така. Хайде, идваш ли с мен.
Все още не мога да разбера кое е реалност и кое е само рикошет от моите фантазии. Нейният мозък командва моите движения. Главата ми е на Stand by. Дясната ми ръка обаче улавя нейната лява. Краката ми някак повдигат спарения ми задник, който почти е пуснал корени в пясъка. Двете сини бижута се обръщат към оранжевия огън, който започва да гори върху солената вода и после се завъртат към мен.
- Така ли ше влизаш?
- В смисъл?
- Махай тия дънки, махай ризата.
- Ама аз...
- Спокойно бе, никой няма да ги вземе.
- Не съм сигурен дали...
- Няма ли да дойдеш с мен?
Мозъкът ми още е на Stand by. Тези очи ще угасят огъня и ще изпият водата. С тях съм.
- Добре.
- Хвърляй всичко.
- Как...
- Давай, няма страшно.
И за да ми даде пример, тя остава само по рубинчета. Нямам много време за увисване на ченета и подобни драматични ефекти, защото забелязвам, че женското тяло, притежаващо най-красивото синьо, което някога съм виждал, се насочва към червенеещия зелен водоем, назоваем иначе Черно море. Дрехите ми изведнъх се превръщат просто в ненужна подробност върху сиво-кафевия пясък, а краката ми неусетно ме понасят на спринт към солената бездна. Бягам, но все не успявам да догоня рубинчетата. Скачам във водата, но не мога да я уловя. Току се доближа до нея и я докосна по крака и моята русалка-будителка се гмурва, изчезва и след секунди изважда на повърхността двете си бижута на двайсетина метра разстояние. Загребвам с всички сили, настигам и тя отново се потапя. И отново се появява. Продължавам да я гоня. И тя продължава да ми бяга. И продължава да плува към изгрялото преди минути първо юлско слънце. Сякаш иска с двете си малки рубинчета да засенчи огромната лава, около която се върти цялото ни шестмилиардно кълбовидно безумие. Вече обаче не ме интересува ни най-малко слънцето на July morning, а само сините Jewel eyes. Втурвам се към тях, но те се отдалечават все повече. Изнемогвам. Нищо, ще си почина малко във водата и ще продължа. Няма начин, ще стигна до тях... Само малко да заредя сили.
Awake.
- Ей, лек, ставай, че ше изгориш като тиква на това слънце.
Изненадващо къдрав звук за моите уши. Отварям половин око. Зад еднометрова коса сигурно ме гледат някакви очи.
- Айде бе, единайсе без пет е, дигай се, че вече много напича.
Oops!
- Джони, много се отряза, май. Бутахме те, ритахме те, викахме ти... Ъ-ъ. Ц. Заето. Няма връзка с тоя номер. Проспа първото слънце и къпането. Нищо де, беше забавно така или иначе.
Чакай бе. Нищо не съм проспал. Тоест проспах малко, но се събудих навреме. Най-много ми липсва обаче... Отварям си подносното флопи, за да се усведомя.
- Ами тя...
И тук се усещам, че съм най-големия идиот на света. Дори не я попитах за името й. Дебил!
- Коя бе, лек?
- Едно момиче със сини очи.
- Е, то имаше десет-дванайсе мацки тука, коя от всички.
- Ами тя ме събуди, влязохме в морето.
- Влязъл си ти... Спа като заклан тука шес-сеем часа. Никъде не си се къпал.
Дрехите ми наистина са сухи. Fuck!
Е, не, не може да е просто сън.
Rewind.
39y0j8u3
Fatal Error.
This file cannot be found.
Fast forward.
- Айде, лек, качвай се във влака, че ше го изпуснеш.
- Добре. Чао. И ако я видиш...
- Едва ли. И ти също. Връщай се по живо, по здраво.
Нямам към какво. Всички записи са изтрити. Останаха само две сини бижута... Но къде по-точно?
|
Публикувано на 25-07-2007 @ 00:00:00 EEST от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.60
Гласове: 43
|
|
|
|
