| Ще продължим! |
 slavi написа
Когато гледам надолу в тази спукана от ебане курвенска путка, усещам целия свят под мен, целия несигурен и разпадащ се свят, света овехтял и лъснат като череп на прокажен.
Ако някой се осмели да каже всичко, което мисли за този свят, за него няма да остане даже парче земя за да положи крак. Когато се появи човек, светът го натиска и смазва гърба му. Винаги има твърде много хем гнили, хем изправени подпори, твърде много разлагаща се хуманност, за да може да процъфти човек.
Надстройката е лъжа, а базата се състои от невъобразим, треперлив страх. Ако през интервали от няколко века се появи човек с отчаян, изпълнен с копнеж поглед, човек, който би преобърнал света за да създаде нова раса, донесената от него любов се превръща в злоба, а той самият в бич божи. Ако от време на време срещаме страници с експлозивна сила, страници, които нараняват и оставят незаличми следи, изтръгват стонове, сълзи и проклятия, знайте, че те идват от разгневен човек, чиято единствена защита са думите, а те винаги са по-силни от лъжливата и смазваща тежест на света, по-силни са от всички средства за мъчение, измислени от страхливците, за да унищожат чудото на индивидуалността. Ако някой някога се осмели да каже всичко, което му е на сърцето, да запише наистина преживяното от него, чистата истина, тогава, мисля, светът ще стане на пух и прах, ще се разпадне и никакъв Бог, никаква случайност, никакво желание няма да може да събере отново парчетата, атомите, неразрушимите елементи, използвани за сътворението му.
Хенри Милър, (”Тропика на рака”)
|
Публикувано на 28-07-2007 @ 00:00:00 EEST от pink_devil |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.6
Гласове: 10
|
|
|
|
