| „Теория на последователностите при класическата пукница“ |
 MvB написа
В лето 1532–ро придворният лекар на Анри 4ти, доктор със странното име Жан Канап издал в Лион книга под заглавието „Наръчник за бръснари и хирурзи“, в която препорчвал при ампутация на крайници да се използва хашиш.
Тази информация ме потресе ободряващо и аз захвърлих лулата ;)) и се омотах с водка като,............. сещаш се как, нали?
Хапнах пийнах и реших да продължа към третото с идеята да запазя светосста на триединството, рекох си наум Амин и, и........................заспах :ООООООООООООО
Да, да, знам, че с това самопризнание обезверих аудиторията в самото начало, но това е самата истина, неоспорим факт и срещу него неможе да се рита, но в случай на добро центриране, е възможна прекрасна игра с глава.
Веоятно вие след алкохолни изстъпления се събуждате с главоболие, но аз се събудих от прецизно центриране в стил Давид Бекъм с кристално чиста глава която бе родила гениална идея – лема, която със съдействието на колеги по чашка (в това число вклучвам и теб, щом четеш, значи само сверяваш знания ), ще издигнем до ранга на „теорема на последователностите при калсическата пукница“.
Всеки един крайъгълен камък на науката се базира на солиден фундамент от безброй индуктивни умозаклучения, в разрез със съществуващата логика, поток на мисълта и този постулат няма да бъде изклучение от това правило. Всяко велико пътешествие започва с една единствена крачка, па била тя и несъгласувана с вестибуларният ни апарат.
Всеки един постулат има за основава на солидно количество житейска практика, а у нашата татковина практиката е огромна, икристализирала от вековните традиции като казанджйството, ритуалността на практики от типа „да заколим прасето“, „ да сложим джибрите“, „да сварим ракията“, да се почерпим с повод и без повод, и всичко това придружено от вечният Хамлетов въпрос терзаещ човека на градус:
„Ти мене уважаваш ли ме ,или не ме уважаваш???“ ( произнася с с нужната ритуалност на интонацията в нормална фаза на пукницата.В крайната и фаза мутира във формата „ Туби or Not Туби?“, като изначалното му съдържание променя формата на изказа си , но не и смисъловото си съдържание)
Ето на това аз му казвам „солидна и плодотворна научна база“
Както е известно от артезианските извори на житейската далновидност, народът, това джудже на здравият разум е обобщил–„ да хапнем, да пийнем, тия три работи“.
ОК!, но мен винаги ме е тревожил факта, защо аджеба третото не е ясно дефинирано в тоя постулат, не е облечено в баналността на словесната еквилибристика, а някак си парадира с дискретната мистичност на неизвестно в уравнение.
Ето защо на базата на личният си опит , излагайки дух и тяло на произвола на практическия експеримент установих, че третото е недефинируемо поради невъзможността де се предскаже, определи развоя на „пукницата“ изначално – „третото“ което следва първите „две“, зависи изцяло от баланса на „двете“ в хода на самата „пукница“– тоест, ако са в балансирано съотношение, изхода на пукницата зависи изцяло от личният избор и душевната нагласа на субекта.
Явно е, че развоят в „пукницата“ се определя от двата основни компонента на „класическата пукница“– първият, е ясно дефинирани това е „мезето“, „подложката“, „салатката“, „ордьовърът“ и ред други тремини, които са обръщение, в зависимост от социалнот стъпало на което се пука „пукницата.“.Това е компонентът „а“
Вторият, той е и най–важният компонент, „горивото на пукницата“, „пиячката“, като то също варира по качество и количество в ерархията на социалната стълбица.(най–вече по качество)
Това е компонентът „b“
Но третото, то е величина „X“, която изцяло зависи от баланса в съотношението на двата основни компонента на „класическата пукница“, при това в отсъствието на каквато и да е социално–ерарахична връзка.
С други думи: X= a+b , където „a“ и „b“ са произволни стойности дефинирани (дозирани) изцяло от моментни психични, финансови, социално–битови, географски, метереологични и ред други субективни и обективни фактори оказващи влияние върху индивида и възможността му за съзнателен избор във взаимодействието му със социалната и околната среда.
Дисбалансът на призволните величини „a“и „b“ влияят, не само на изхода , но и в хода на „класическата пукница“
На тази база се предполага, че ако съотношението е 70 на 30 в полза на „мезето“, вероятността да заспиш в хода или изхода на „пукницата“ нараства от 2 до 3 пъти. Но ако това съотношение е в полза на „алкохола“(този приятел на човека), вроятността да станете неутразими за другият пол, а понякога дори и за огледалото в коридора, нараства съответно 3–пъти.
Тоест това което по заблуда се приема за естественият изход на „пукницата“ е само вероятност, която зависи от баланса на основните елементи на „класическата пукница“.
Или с други думи: „ съотношението на основните два компонента в „класическата пукница“
(алкохол– мезе) в контекста на нейният естествен развой в трети действия на индивида в заимодйествието му със социалната среда, по негов съзнателен избор, зависи изцяло от баланса в съотношението на основните компоненти по времена цялата пукница или :
X=a+b
При пилагането на тази формула съществуа вероятността да внесете известна яснота относно минали разчарования и да спомогнете планирането и избягването на бъдещи такива. Но държа да предупредя че тя е валидна за само за „класическата пукница“
изход на „класическата пукница в крайна фаза“– ако съотошението е 90 на 10 в полза на алкохола, съшествува верочтността, изхода на пукницата да приеме формата на класическа заблуда и да приклучи тргично като субекта, който по презумпция във теоремта, е в „деятелен залог“ да премине в „страдателен“, или с други думи вместо да действа да бъде издействан изключително срамно, но това до голяма степен зависи от фактори вътре в средата и не засяга валидността на основната теоремата.
В заключение ми се отдава възможността да перефразирам Хейнрих Бьол, който заявил по време на сходен експеримент, че „само алкохола уравновесявал тялото и душата“ :
само правилното съотношение между алкохола и мезето уравновесява „калсическата пукница“ и нейнто плавно преминаване към трети действия.
Разбира се, че теоремата не претендира за изчерпателност по въпроса оставяйки множество детайли и вероятности недоразгледани, като за пример наместа на трети, четвърти и прочие компоненти към основните два, които карат „класическата пукница“ да мутира до нива на „алтернативна пукница“ „ DUALCORE, HARDCORE, че дори и до нива на DEATHCORE пукница“– но както сами виждате говорим за нива и стойности които много трудно могат да се постигнат от сам учен без съответната нагласа професионален екип, нужната му лаборатория и солидното финансиране на експермент от подобен калибър.
Наздраве на всички експериментатори и радетели за чиста наука!
И накрая една малка бележка под линия:
От „пукница“ може дори и вещо в експериментите лице да пукне, така че всеки един опит за индивидуално и неконтрулируемо доказване погрешността на гореизказаната формула и прелижащата и теорема, посредством експерименти се осъществява на лична отговорност и с налични средства.
|
Публикувано на 06-08-2007 @ 00:00:00 EEST от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.5
Гласове: 18
|
|
|
|
