| Ти си лято... |
 veshi написа
Ти си лято...
нахлуло в зимата на спомена ми син.
Ти си песента, която
ще ме натъжи.
Минал миг и може би забрава,
с мирис на море и храм
с вятъра уплашен отминава,
а аз и ти стояхме там - във тъмното
със страстните вълни на Вечността.
И с ледени лъчи
ни сгряваше обречена Луна,
видяла приливи и отливи...
Но ние бяхме там.
И аз се вглеждах
във скрежа необятен на очите ти,
събрали цялото небе над суетата
и предизвикали душата ми.
Не искам да повярвам, че си само
една от хилядите песъчинки,
които бесните вълни даряват и отнемат.
Нима си само тъжна раковина,
в която споменът се е укрил по-рано...
P.S.На един човек, който обичам, който не заслужавам, който много ме обича и който...също не ме заслужава - на моята половинка - за тогава, когато се срещнахме...
|
Публикувано на 12-09-2007 @ 00:00:00 EEST от pink_devil |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.8
Гласове: 10
|
|
|
|
