| Междуселски кавги Епизод 1: Сервитьорска заплаха |
 VASSE88 написа
Преди много, много години в едно далечно село...
Селската кръчма беше обхваната от смут. Заминаването на Халбира Каомирова – така обичаната от всички сервитьорка беше факт. Алчните членове на селската община, начело с кмета Храчо Таксиджиев, бяха решили да построят бинго зала на мястото на супер посещаваната кръчма. Идеята село Пръдлево да стане част от Междуселския съюз беше обсебила висшето ръководство. 23-годишната Халбира, собственичка и единствена работничка в кръчмата, от край време правеше щастливи иначе отрудените селски граждани и не дотам радваше техните още по-отрудени селски съпруги. Срещу решението на селската управа се опълчиха двама смели ветерани от войната, понастоящем безделни лентяи – Хаджи Дечо Мастиев и неговия пръв и последен авер Хараламби Ламбрев, по прякор Снегорина...
Утрото настъпи по-черно от всякога за Снегорина. Цяла нощ в неговите сънища се лутаще ту образът на отиващата си сервитьорка, ту ужасното лице на кмета Таксиджиев, който заплашително чертаеше плановете на новото бинго, тъй като държавата не отпускаше пари за архитект. Изпотен и възмутен, Хараламби отвори очи и си каза “Стига”! Своеволията на управниците не можеха да продължават. Трябваше да бъдат взети спешни мерки! Внезапната решителност на Хараламби се изпари в мига, в който видя свръх - охранената си съпруга Шкембежура Ламбрева, по бащино Коджабаджакова, бивша собственичка на местния СОТ, наскоро разпаднал се поради липса на престъпници, готови да се изправят срещу нея. Снегорина беше наясно, че иначе по характер приятната му съпруга ненавиждаше от дъното на сланините си палавата кръчмарка Халбира. Въпреки това, желанието отново да зърне незабравимите й очи не му даваше мира. Хараламби стана, сложи си подпетените калцуни и на вид спокоен се изниза през прозореца, докато жена му колеше нахалните къртици в градината. Свежият полъх на конски лайна по прашните селски улици го върнаха в онзи прекрасен юлски ден, когато за първи път видя нежното лице на Халбира. Точно тогава тя тъкмо си беше купила онази така изящна фуста, с която до вчера работеше в кръчмето, и без която до вчера обслужваше самия него. Точно тази фуста видя той, когато един ден влезе в стаята на сина си Аризан Ламбрев и го завари за първи път с жена. Именно така се появи прякорът на сервитьорката – Халбира Отварачката.
Жаркото слънце стресна Снегорина. Няколко чевръсти домашни мухи тъкмо щяха да снесат в ухото му, когато той ги прогони с небрежно движение и се запъти към старата беседка, където всеки понеделник се събираха другарите му, все славни хайдути като него. Днес по лицата на всички се четеше безумна тъга и дори добре подгрятата гроздова ракийка на Станчо Салапатлийски не можеше да върне усмивката им. Сега прекрасната Халбира бе някъде далеч и вероятно вече ги бе забравила... Внезапно бръснарят Груди Обръсникосов изплю вече сдъвканата си луканка и причината за това не беше единствено пърдежът на Хаджи Дечо Мастиев, а и една гениална идея, която го беше озарила като слънце сутрешни гурли. Единственият начин да върнат Халбира и да спрат строежа на бинго залата беше да се разделят на две групи. Едната, състояща се от него и Хараламби, щеше да отиде в далечното село Побойниково, за да намери семейството на Отварачката, знатната фамилия Каомирови; а другата група, включваща Дечо и Станчо, щеше да нахлуе с взлом в кметството и щеше да отвлече дъщерята на кмета, не съвсем красивата Жужи Таксиджиева, наскоро овдовяла, защото съпругът й Гришо Пенисчийски се бил задавил и удавил с прясно изцадено краве мляко. Перфектният план и желязната логика трябваше да проработят и всичко трябваше отново да си бъде като по старому...
Безумната смелост и още по-безумният план не можеха повече да чакат! Още недоизпили ракията и недоизяли луканката, четиримата хайдути напуснаха беседката и отидоха да си вземат последно сбогом със своите съпруги, които вероятно и задължително повече не трябваше да виждат. Пленен до безкрайност от мисълта отново да види своята мила гугутка, Хараламби бързо мина през коридора на керпичената му колиба, видя че жена му говори по телефона ( нали разговорите бяха по 0 стот./мин ) и обеща на сина си още тази вечер да върне каката, дето го е отракала. Аризан от своя страна супер се зарадва, защото от една седмица караше само на ръчна и това малко по малко го убиваше. Точно в 12:00 ветераните се събраха на мегдана и разпределиха функциите си: Хараламби и Груди яхнаха и пришпориха невероятно и абсолютно бързите си магарента Жорж и Ганьо и те в равномерен до умерен тръст тръгнаха към Побойниково; Дечо и Станчо още веднъж провериха инструментите си за отваряне на кметства, включващи една не съвсем наточена чикийка и една фактически неизползваема отверка, чийто връх нямаше никаква форма.
След четири часа изпълнени с много прахоляк и малко въздух, Ламбрев и Обръсникосов най-сетне се добраха до прословутото село Побойниково, за което се говореше, че до голяма степен оправдава името си. Пътуването по междуселската магистрала се оказа непосилно дори и за яки мъжаги като тях и те бяха принудени да се проснат на леглата в най-близкия хан, иначе рискуваха да пукнат. След кратката следобедна дрямка, двамата Пръдлевци станаха, сресоха си малко разрошените мустаци и слязоха до бара на хана, където обърнаха по една бърза текила по селски. Питието не успя да замае тренираните им мозъци и те останаха трезви, заради което осъзнаха, че верните им другари Жорж и Ганьо са били отвлечени. Липсата на расовите екземпляри ги подтикна още повече да побързат и да се разплатят с лъжливите и крадливи жители на Побойниково. Вече се свечеряваше, когато детективският нюх на ветераните проработи и те осъзнаха, че от два часа се въртят в кръг. Това обаче не ги разколеба, а напротив – буйните им сърца се разфучаха като смърч в борова гора и след около час намериха и проследиха следите на магаретата си. Стъпките или по-скоро копитата ги отведоха в изоставена фабрика на разпадналото се местно ТКЗС ( татарски кюфтета, зюмбюли и суджуци ). Не беше трудно да преценят, че явно в същата тази фабрика са се преработвали кози фекалии с цел производство на тор за износ. Запленени от миризмата, Хараламби и Груди не усетиха как покрай тях минават заплашителни сенки на вероятно Побойниковите побойници. Писъкът на изстрадала жена ги върна към действителността. Те никога не можеха да сбъркат този звук – бяха го чували на седалките на трактора, в плевнята на Кючуклопови, в задната стаичка на кръчмата... В същото време, от другата страна се чуха жалните ревове на Жорж и Ганьо, които явно че ги беше страх от тъмното. Ветераните трябваше да решат: Халбира или магаретата! Трудността беше тяхното второ име, затова без да му мислят се разделиха на две гру(пи и единият тръгна наляво към Жорж и Ганьо, а другият се хвърли решително вдясно, където го чакаше Халбира, вързана за един стълб. Груди се опита да отвърже магаретата, които трепереха като хамстер във фризер и успя, но в същото време върху него се нахвърлиха двама не съвсем дребни индивида, представители на организираната престъпност в селото и региона. Само бързата реакция на магаретата спаси Обръсникосов, защото те с два къча свалиха в тъч даун мутрите, на чиито гащеризони пишеше незнайно защо Ванко 761-673 и Мишо 356-654. В другия ъгъл на фабриката, Халбира успя да обясни на Хараламби всичко: по пътя към Побойниково я били пленили, а после решили да пленят и гореспоменатите магарета. Хараламби една успяваше да възприеме нейните думи, защото така и не можеше да отлепи поглед от перфектните й очи, напомнящи на Стара Планина, свързана с Предбалкана, та чак и Витоша. С един ритник на тънкото си сервитьорско токче госпожица Каомирова победи още една мутряга и така всичко трябваше да свърши, но в това време локи-токито на Груди звънна и той се сети, че това е знакът на Дечо и Станчо, които вече нахлуват в кметството. Нямаше никакво време за губене, така че Хараламби и Груди се хвърлиха на магаретата си, но малко се посбиха при кой да се качи Халбира. В крайна сметка тя успя да се разчекне достатъчно, за да стъпи и на двете животни и така потеглиха обратно към Пръдлево.
Междувременно в родното си село, Хаджи Дечо Мастиев и Станчо Салапатлийски успяха да отворят иначе свръх-защитената блиндирана врата на кметството и да нахлуят в стаята на Жужи Таксиджиева. Изненадата им беше пълна: Аризан Ламбрев се възползваше от кметстката щерка и дори й беше сложил чувал на главата, поради причини, обяснени преди доста редове. Дечо и Станчо се учудиха, та чак се стъписаха, защото не очакваха синът на най-верният им авер да има вземане-даване с индивид от противниковия лагер. Въпреки това префесионализмът им надделя и те сграбчиха Жужи, но без да свалят чувала от главата й. Цялата тази шумотевица нямаше как да не събуди Храчо Таксиджиев и жуна му, кметицата Гъзибара Таксиджиева, които влязоха в стаята на Жужи и щяха да получат удар от видяното. Първата мисъл на Гъзибара, че дъщеря й прави оргия с трима простаци, я отврати, но и тя бързо се усъмни в собствените си предположения, защото Дечо и Станчо бяха с дрехите. Опрял безопасната си чикийка във врата на Жужи, Мастиев заплашително и покъртително постави условията си: той щеше да я пощади, ако кметът се съгласеше да скъпа плановете на бингото и да позволи на Халбира отново да си заработи в кръчмата, а и на някои други места. Храчо беше безпощаден, но пъргавата Гъзибара успя да унищожи всички документи преди той да се усети и така спаси дъщеря си.
Същата тази нощ беше тежка за всички. Хараламби и Шкембежура проведоха дълъг, но не съвсем смислен разговор с Аризан, а Храчо и Гъзибара направо затвориха Жужи в общинското мазе да размисли над приоритетите си. Така великата одисея на село Пръдлево започна, защото завръщането на Халбира щеше да донесе нови интриги в селото, а кметът Таксиджиев така и не успя да си отмъсти на четиримата ветерани...
В ГЛАВНИТЕ РОЛИ: ЕПИЗОД І
АРИЗАН ЛАМБРЕВ
ГРУДИ ОБРЪСНИКОСОВ
ГЪЗИБАРА ТАКСИДЖИЕВА
ЖУЖИ ТАКСИДЖИЕВА
МАГАРЕТО ГАНЬО
МАГАРЕТО ЖОРЖ
СТАНЧО САЛАПАТЛИЙСКИ
ХАДЖИ ДЕЧО МАСТИЕВ
ХАЛБИРА КАОМИРОВА – ОТВАРАЧКАТА
ХАРАЛАМБИ ЛАМБРЕВ – СНЕГОРИНА
ХРАЧО ТАКСИДЖИЕВ
ШКЕМБЕЖУРА КОДЖАБАДЖАКОВА – ЛАМБРЕВА
КАК ЩЕ СЕ РАЗВИЕ ВРЪЗКАТА НА АРИЗАН И ЖУЖИ? КОЙ Е НОВИЯТ УЧЕНИК НА ВЕТЕРАНИТЕ? КАКВО СЕ СЛУЧВА В ЦАРЕВИЧНИТЕ ПОЛЯ НА БАЯТАШАКОВИ? КОЙ Е ПОБЕДИТЕЛЯТ В СЪСТЕЗАНИЕТО С КАРУЦЕРИИ? КАКВО СА НАМИСЛИЛИ ХРАЧО И ГЪЗИБАРА СРЕЩУ ВЕТЕРАНИТЕ?
ОТГОВОРИТЕ НА ТЕЗИ И ОЩЕ МНОГО ВЪПРОСИ МОЖЕТЕ ДА ОТКРИЕТЕ В
“МЕЖДУСЕЛСКИ КАВГИ
ЕПИЗОД ІІ: ТАКСИДЖИЕВИ АТАКУВАТ”
COMING SOON
|
Публикувано на 22-09-2007 @ 00:00:00 EEST от pink_devil |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.05
Гласове: 40
|
|
|
|
