| Похвално слово за школото |
 gligan написа
Заради стачката синът ми по цял ден се мотае в къщи и само сменя мястото си от компютъра до телевизора.Започна и на него да му писва от удължената лятна ваканция.Тия дни скуката му достигна такива върхове,че дори го видях да чете книга.
До преди две-три години и жена ми беше учителка, обаче закриха професионалната гимназия, в която работеше (техникум по старому) и си хванахме дърмите,та в София. И двамата сме инженери,така че си намерихме работа без проблеми, но от тогава се замислих много сериозно за отношението ни към училището.
Не става въппос за това, че някои пенсии са по- големи от учителските заплати. Не става въпрос и за това, че през зимата в някои училища е по- студено, отколкото навън.Става въпрос за това, че ако досега сме оцелели като народ, то училището ни има основна заслуга за това. Спoмних си нещо от "Под игото", което е много показателно за отношението на дедите ни към образованието:
"Дълбоко набожен и благочестив,Чорбаджи Марко полагаше голяма грижа да вдъхне у синовете си религиозно чувство. Дойдеше ли неделя и празник, всички трябваше да идат на черква.Това беше закон неотменим. Нарушението му донасяше буря в къщата.....Още по- строго се отнасяше към ония, които изоставяха училището. Сам останал прост, Марко обичаше учението и учените.Той беше от рода на ония родолюбци, жадни ревнители на новото умствено движение, с грижите на които, в късо време, България биде засеяна с училища.Той имаше доста мъгляво понятие за практическата облага,която можеше знанието да донесе на на тоя народ от земеделци, занаятчии и търговци.Марко гледаше угрижено как животът не даваше ни работа, ни хляб на ония, които излазяха от училище.Но той чувстваше, със сърцето си разбираше,че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света. Той вярваше в науката, както вярваше в бога, без разсъждения. Затова и залягаше да и бъде полезен, по силите си. Той имаше едно славолюбие-да бъде избран училищен настоятел в градеца си-Бяла Черква. И всякога беше избиран, понеже се ползуваше с обща почит и доверие.На тая скромна обществена длъжност Марко не щадеше ни труд, ни време, но бягаше от всички други, често съпрежени с власт и облага, а особено-от конака"
Мисля, че Вазов най- добре обяснява защо в онези времена, когато не сме имали собствена държава, сме имали повече училища от Англия или Русия. Открай време българинът е водил детето си при даскала не просто да го учи, а"да го направи чиляк".
Всички водачи на национално-освободителното ни движение са били грамотни хора и всички в определен период от живота си са били учители.От училището ни е започнала и борбата ни за свобода.А колко е важно училището за тази борба най-добре пише Ботев във "Смешен плач":
"Училището и само училището, пише баба "Македония" ще спаси Европа от социален преврат. Училището и само училището, казваме ние, ще подготви Европа за социален преврат.Но не училището на Бисмарка и Наполеона, на Златоуста и Лойола, а това на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона. И училището житейско."
Независимо от споровете за начина, по който да се води борбата за независимост, по един въпрос не е имало спор- за тази борба(както и за всяко начинание) са били нужни образовани хора.
Вероятно се питате защо го пиша всичко това? Ами защото смятам че учителската стачка не е само за пари, а за да се върнат училището и учителите на мястото, което винаги им се е полагало в обществото.
И за да напомня на Вълчев, Станишев, Кобургготски, Доган и останалите измикяри, че те я изкарат мандата си, я не изкарат, но училището ще остане и въпреки техните усилия ще продължи да крепи българския дух.
И без това в статията ми има много цитати, ще завърша с още един- на човек, който няма нищо общо с българското училище:
"Можеш да се облегнеш само на нещо, което се съпротивлява"
Генерал Александър Лебед
|
Публикувано на 03-10-2007 @ 00:00:00 EEST от pink_devil |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.65
Гласове: 44
|
|
|
|
