| ВИДЯХ ДОСТАТЪЧНО |
 cataphractus написа
(есе за модерния воин)
Модерният воин е само сянка на десетки и стотици воини, които са били модерни преди него.
Той изобщо, ни най-малко не желае да се набива в очи – свикнал е да бъде единица от ловната група, фалангата, легиона ... Но невидимият гребен на невидимия му шлем винаги го извисява над тълпата, а онези, които имат очи за същественото, веднага забелязват устрема в походката и твърдостта на погледа му.
Ако настъпи хлабав капак на водопроводна шахта, модерният воин чува трясък на щитове.
Модерният воин излиза на въздух тогава, когато всички останали се прибират по домовете си. Това не се дължи на факта, че търси стълкновения в мрака – той знае, че битките са неизбежни и че те търсят него. Просто хилядите нощи, които духът му е прекарал на пост, макар и в различни тела, пречат на здравия сън, а и кошмарите не правят постелята особено желана.
От време на време, когато застудее, модерният воин изпитва атавистична болка в дясното коляно, пристягано някога, много отдавна, от бронзов наколенник. Той обича тази болка повече от всякакви медали и отличия.
Минавайки покрай монументи на бойна слава, той усеща как очите му овлажняват. Понеже е от малкото, които знаят имената на Незнайния воин ... до едно.
Модерният воин има винаги поне по един рожден белег. Обикновено тази дамга прилича на рана от хладно оръжие и свидетелства, че душата в това тяло знае какво е да умреш с достойнство.
Защото никога белегът не е на гърба.
Модерният воин не понася тълпите. Подсъзнателно го озадачава фактът, че толкова много хора, събрани на едно място, не влизат в бой – било то и помежду си.
Колкото и парадоксално да е, модерният воин почти никога не упражнява военната професия. Концепцията на съвременните войни, с оръжията за масово унищожение и всички останали гнусотии, плод на прогреса, отвращават хищника. Той е или бизнесмен, или монах, или мирски отшелник. Нищо в него не предизвиква страх, докато не погледнеш очите му за повече от три секунди.
Рядко повтаряш този експеримент, иначе кошмарите започват да навестяват и теб.
Жените отбягват модерния воин, той тях – също. И двете страни не могат да обяснят защо, но се предполага, че стотиците озлочестени девойки в десетки кървави животи са създали около душата му специфична аура, която казва “внимание !!”.
Модерният воин с удоволствие се татуира. Правил е подобни неща и преди –дали с цветовете на войната, дали с барут на фрегатите, дали просто с остра кост или нажежено желязо. Няма да видите сърца и русалки сред картините по кожата му, това е сигурно.
Парите не представляват ценност за него, нито вещите. Доста пъти ги е придобивал и губил, и отлично разбира, че многото плячка е само излишен товар в похода му през живота. Също така, няма и не е имало значение дали доспехите му са позлатени, а дали ковачът е свършил работата си добре.
Каквото и обществено положение да заема, където и да живее, модерният воин може лесно да бъде разпознат по един признак. Ако изобщо ви допусне в дома си, ще видите, че там няма нищо, което да не е практически полезно, и че малкото, което има, е отлично подредено и адски чисто. Дори да не е стъпвал в казарма, модерният воин оправя леглото си по армейски образец и държи сака си готов за път.
Модерният воин има неколцина приятели, за които е готов да даде живота си, и това не са празни думи. Правил го е преди, неведнъж. Евентуално предателство не би го натъжило, защото познава хората добре и знае, че не враговете те предават. Но не би го натъжило най-вече защото човекът, осмелил се да извърши подобно нещо, просто бива смачкан . С всички средства и на всички фронтове.
Модерният воин обожава животните. Конете, кучетата и грабливите птици – особено много. Гарваните са сред любимците му, може би защото открива в тях частица от себе си
Нерядко той е ловец, и ловува по начин, далеч от съвременните представи – с лък или копие, но никога с капани. В състояние е да счупи врата на някого, който лови риба с взрив или стреля по дивеча при водопой. Не убива за удоволствие ...вече.
Стотиците преждевременни смърти са го научили да се радва на живота и да изпълва със смисъл всеки миг от него. Той е мъдър, без да е философ, и е хедонист, без да е бохем. Обикновено не пита “защо?”, и това улеснява пътя му . Свикнал е да дава и изпълнява заповеди, не да спекулира с метафизични величини.
Модерният воин няма почти никой от общоприетите пороци. Пиенето не го привлича, защото пияният човек не се бие добре ... и не прави каквото и да било друго добре ; пушенето понякога е център на живота му, но в повечето случаи не го одобрява. Огънчето на цигарата, миризмата й и хвърлените фасове разкриват присъствие, а целта му е да остане незабелязан. Пуши само ако около него е пълно с пушачи.
Хазартът е табу за модерния воин – профуквал е златното слънце от Храма в Теночтитлан за една вечер, наказван е със смърт за проиграване на снаряжението си и вече не намира нито смисъл, нито удоволствие в подобни подвизи.
Религията и суеверията нямат място в душата му – за него те са по-зловредни и по- безсмислени от опиум. Виждал е след битка много трупове, обсипани с амулети и муски-закрилници. Бил е в почетната стража или в наказателния взвод при прекалено много екзекуции на разни сектанти, магьосници и вещици, дори при едно раздуто до неимоверност разпъване на кръст ; умирал е ужасно много пъти, за да се пита какво има Оттатък. Поради изброените по-горе съображения чертозите на Валхала, хуриите и Вечните ловни полета не му се струват достатъчна цена за героичен край, но може би по навик живее с чест и намира начин да умре с чест.
Чувството за хумор е друго нещо, което отличава модерния воин. Обикновено черен, хуморът му е свръхзабавен, а смехът – заразителен. Смял се е на какво ли не, дори на озъбения череп с косата. Смял се е конвулсивно, докато е издъхвал, смял се е, когато части от тялото му са преставали да бъдат части от тялото му и части от душата му безвъзвратно са умирали. Смял се е, за да не плаче. И защото такова огромно безумие не може да не разсмее човек, запазил дори капчица от здравия си разум.
Споменахме вече, че модерният воин не обича да спи и мрази да сънува. Има много цветове в сънищата му, даже прекалено много – а най-много са сивото и червеното.
Преминал през живота сравнително тихо, модерният воин, ако не загине от насилствена смърт, изнася истинско представление на смъртния си одър. Да умре легнал и вмирисан за него е най-ужасния кошмар, той се мята, изпада в бесовство, бълнува и псува, но запазва нужното от ума си, за да поръча две неща : да го изгорят и да напишат на урната му следните думи “ ВИДЯХ ДОСТАТЪЧНО” .
И наистина е така. Амин.
|
Публикувано на 11-10-2007 @ 00:00:00 EEST от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.07
Гласове: 113
|
|
|
|
