| тъпо |
 ardea_alba написа
а уе, вас хапат ли ви мишките уе?
няма смисъл да отварям очи - тоя глас не може да се сбърка. а и кой друг би се промъкнал в спалното с въпрос като този в три и половина сутринта, освен сирената? влезнал е, светнал е лампата, и стои в средата на спалното с калашников, сумка с втори пълнител, висяща под мъдурите, и вътрешна драма, изписана на физиономията. "сирена, ае гаси таа лампа бе, мама му дееба!" гадовете искат да спят - след малко тряа да стават и да застъпват на пост; не им е до простотиите на сирената. ама.... "аре кажете уе, моля ви са уе.... мундов, теб хапат ли та мишките?" - не. "ебах му майката, само мен ли ма хапат тия мишки уе...." още малко, и ше се разреве. не му е лесно и на него, хич.... така са го заапали, че маменцето са му ебали.
иначе верно много мишки имаше в таа база; мишки, плъхове, и от ония рижите гадове, къде им викат "rattus norvegicus". серяха в панерките, серяха по печките, серяха по мивката....абе само къде в устите не ни серяха, ма почти - сутрин изтръскваш лайната от панерката и слагаш хляба вътре.... абе еби му мамата. па то си е лайно, не е некакъв мишек невзрачен. обикновения плъх расте кво расте, и тва е - стане една едра мишка, и миряса. па тоа ратус норвегикус растел според храната - демек ако има повечко папу, едреел. така викат учените глави. мхм. е не знам, норвегикуса мо'е и такива да ги върши, ма ония борсуци къде търчеха из кухнята си беха живи бобри. рижаво кафяви топарлаци с мазна сплъстена на фитилчета козина. те за тва и са се преселили на сухото, щот не обичат водата, мърлячи.
та, плъхове или не, много беха нагли тия гадове, и сирената реши да ги трепе. не знам зарад мишките къде го хапеха ли, кво ли, ама му влезе муха в главата, измисли план и почна офанзивата. сложи един хляб на пода в кухнята, отвори шубера, и се позиционира от другата страна с една разпинялка и един джоб камъни.... ние от опит знаехме, че не е на убаво таа работа, и че серджо е безопасен само ако е вързан с каиш за леглото, ама.... кво да му кажеш. човека притеснен, лична драма имат няква с мишките, само него апат.... да прави квот иска. теглихме му една -две псувни, казахме му, че е мноу прост, и тва беше. седим, лафим и зяпаме телевизора. а сирената точно до него - телевизора е в столовата, баш до шубера; та сирената точно до него, и кат се обърне да гледа или да ни приказва нещо, остава с гръб към кухнята и не вижда кво става там. а той естествено точно тва прави - зяпа, говори ни глупости, въобще забрави за кво виси с таа разпинялка там, и така.... по някое време се обърна към кухнята, и "аааа! видяхте ли уе! аaаа! майка им дееба уе!" кво уе сирена? "ми хляба го нема уе, елате да видите уе, аааа! aaaa! видяхте ли уеее, аз казах ли ви уеее! има мноу плъхове!" кво ни е казал, те плъховте си одеха къде си искат и никой са не е усъмнил, че ги има.... сиренска работа. както и да е. отиде, турна нов хляб, и пак са курдиса с разпинялката. седи, пули са в кухнята и чака. убаво, ма след две минути му стана скучно, и пак се обърна да ни говори глупости и да псува ората от телевизора. плямпа, плямпа, хилихме се, по някое време пак фърли едно око към кухнята, и пак : "ааааа! нема го уеее! видяхте ли уееее!" сирена, стига викай уе мама му дееба! - " - ма как уеее, видяхте ли уеее, и тоя хляб изядоха уееее!" - и търчи да слага нов хляб. сирена, стига си хабил ляба, мама ти дееба, утре сутринта кво ше ядем? - "ауе как уеее, тряа да ги изтрепем тия плъхове уеее!" - и слага трети хляб. и тоа път седи там, пули се, стиснал разпинялката и дебне. по едно време видя ли нещо, факс ли му пуснаха, не знам, ама дигна разпинялката и заби един камък из кухнята. а кухнята - три на три; камъка направи два спонта и го издрънка в челото. серджо фърли разпинялката, фана са за главата и клекна до шубера, сички са чупим от смях и го псуваме че е мноу прос, а аз така лекичко с периферното зрение хващам как най-крадливата кучка от помиярчетата в базата се протяга през отворената врата, ама баш като койот от анимационно филмче, и гепи хляба от пода. е, стана ни ясно кви беха тия плъхове, къде гепиха три хляба за 20 минути....
та така приключи лова на плъхове за сирената - нахрани кучетата, чупи си главата, и си седна на гъза - буквално. мишките продължиха да си ходат къде си искат, плъховете продължиха да се разпореждат в кухнята и да ни серат в панерките, а сирената продължи да прави глупост след глупост, ама мерака му да оглавява съпротивата срещу плъховете се поизгуби. което му позволи да се концентрира отново върху основната си цел - наебаването на поне една от двете селски курви, с които се лигавехме долу. ама за тва - друг път. а може и ич.
|
Публикувано на 10-12-2007 @ 00:00:00 EET от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.7
Гласове: 40
|
|
|
|
