| Малко на тема изневяра |
 vesssss написа
-Ще ти се обадя...
- Няма нужда.
Затворих вратата след себе си, стискайки в едната си ръка сако, а в другата дамска чанта. Очите ми бяха свикнали с тъмното в стаята, но не и с тъмното в непознатия коридор. От там ми е белега на китката - ръба на стената явно си търсеше място точно когато минавах покрай него. Намерих си път през лабиринта от много други врати и слязох по стълбите на последния етаж, за да включа входното осветление. Кратка болка и продължително принудително затваряне на очите. Светлина най- после. Облякох сакото и започнах да ровя в чантата си за огледало - нямаше го. Тъмно. 10 -15 секунди опипвах стената зад мен, докато намеря ключа.Все още тъмно. Светлина. Огледалото беше останало на тавана. Тръгнах надолу по стълбите. На третия етаж отново стана тъмно, но аз вече бях опитна - светнах малко след като се спънах в някаква глинена саксия, която се счупи. От там пък ми е нелепата физиономия всеки път, когато чуя силен шум. 5 часа сутринта - по хубава аларма от това ... здраве му кажи! Измъкнах се от блока възможно най- бързо и с възможно най- малко травми. Навън-стратегически тъмно и неприятно студено. Такси? Не, не е добра идея при положение, че не знам адреса и няма табелка, пък и май си спомням от къде минахме. На първо време решавам да тръгна наляво към съседните блокове - все ще има спирка, следователно някакъв път, по който да тръгна. Оказва се, че нищо не помня. 05:12.Имах няколко възможности: 1.(някак) да се добера до апартамента на нашите, но това означава да разберат, че съм в града. Няма как да цъфна там толкова рано и без багаж...временно решение, при това тъпо - няма да се скрия от Стоян 2.Да се върна в апартамента на Стоян и да обясня, без да е нужно багажът ми да бъде изхвърлен, коя беше "разтроената приятелка", заради която офейках набързо и защо телефонът ми е изключен... 3.Да се *** в тъпата ***** какво изобщо си мислех, че правя? За момента ще си включа телефона - така ще имам повечко информация. Няма съобщения нито пропуснати разговори!!!!!????? Много кофти. Той наистина е повярвал... или пък се е ядосал и е забърсал нещо! Не, не е станало така, защото не знае кога ще се върна. Ами да! Нали планът е да ги сваря!Погледнах връзката с ключове - май беше време да върна два от тях. Разбрах точно колко много не съм достойна да ги имам и колко глупава съм да си мисля, че и в най- краткия момент той би си помислил, че го лъжа за каквото и да е било. Винаги съм имала свобода с него и никога не съм искала да я използвам. А преди 3 часа исках ли? Заслужаваше ли си? Да, точно колкото си заслужава да ядеш навън когато в къщи хладилника е пълен... Ако наистина опитам, той няма да разбере, но аз ще знам и всичко би било наред ако не изпитвах вина.05:20 - последен шанс да хвана такси или за вкъщи или за Стоян - и в двата случая досадните лелки, които поддържат входа биха разказали дри на хора, които не познават колко възмутително е моето ранно прибиране.Така... как беше глупавия код на тоя град, бе? аха... "добро утро, една кола за квартал "Дружба", намирам се до бензиностанция "Shell". Опитвам се да не мисля, ще се прибера у нас - нашите са лесни, всичко им минава, ако са в добро настроение и ако нося подарък. Приятелката, при която съм била е в невероятна депресия - това знае Стоян. После съм се прибрала при нашите, защото батерията ми е паднала, а те живеят доста близо до Елица (въпросната приятелка) . Било е вече късно, а и не съм можела да се обадя, за да разбера къде е компанията. А защо не съм се прибрала при Стоян, където ми е багажа? Защо съм се появила при нашите при положение, че не съм смятала изобщо да им казвам, че съм в града? Съдбата си казва своето - домофонна уредба пред нашия вход - вратата се заключва!!!Ами... ще се прибера у Стоян. Версията е същата без детайла за апартамента на нашите.Само да не ми личеше толкова много. Всъщност не знаех дали ми личи,огледалото ми сигурно беше паднало някъде докато аз бях заета да изневерявам. Сега се замислих дали наистина се чувствам виновна или просто се бях паникъосала, повлияна от разни сериали и романчета. Имах ли право да се почесвам винаги когато ме досърби ? Имах ли право да предавам доверие? Чакай малко! Нищо, свързано с доверие не сме се разбирали, още повече аз съм толкова рядко тук... той сигурно си има момичета за забвление. А откога започнах да се съмнявам, че съм единствена? Както и да е. Хващам си проклетото такси и се прибирам у Стоян. Да става каквото ще! В крайна сметка съм направила, нещо, което съм искала. Точка! Знам контрата, много добре я знам ... Не! Няма да ми е приятно в обратната ситуация, но предпочитам да не разбирам, ако това се случи.
Като си спомня как тичах нагоре по стълбите до третия етаж, а сега... сега се качвам едвам, едвам. Отключвам си с възможно най- малко притеснение. Влизам, оставям сакото на закачалката в коридора и се запътвам към банята. Душ би било прекалено подозрително. Какво пък.06:00. Намърдах се в леглото до Стоян. Беше буден, защото ме прегърна. Най- странното усещане. "Как е Елица?" "Е, ти я виждаш по- често от мен. За толкова малко време не успяхме да си кажем много." "И какво си казахте?" "Женски работи" Пресегнах се до нощното шкафче, за да оставя там телефона си . Напипах някакво пухче. "Какво е това" " А, забравила си си ластика предния път" Изтръпнах. Ластикът не беше мой. "Ти и Елица..." "Тя ти каза, нали?" "Не... ластика наистина беше мой, но преди да й го подаря!"- Казах с възможно най- тихия и спокоен тон на, който бях способна. Значи затова нямаше дори и съобщение, затова не беше заспал. От страх! Елица! Стоян седеше в ставащата все по - светла стая. Огледах я добре. Исках да остана в тази стая завинаги. Знаех, че няма завинаги. Реших да бъда "благородна" - прегърнах Стоян и казах " Лека нощ. Беше само веднъж, нали?" "Да" Погледнах пак към нощното шкафче. Не си струваше, просто не си струваше. Исках да заспя, а след като се събудя да доизживея остатъка на това,каквото и да беше то, без да се ядосвам, без да ревнувам. Просто един ден той ще се почувства достатъчно удобно, за да се обади за последен път. Така щеше да стане. Не бях виновна за нищо, не се и чувствах така. Просто всичко си има край. И няма значение колко драматичен е този край. Няма значение какво си направил, какво си казал. Накрая нищо няма значение. Изчаках Стоян да заспи. Обадих се на Елица. Разговорът не беше приятен, но все пак тя се съгласи да ми направи услугата да си мълчи относно това, че изобщо не сме се виждали. После и аз заспах. Сънувах, че пътувам с влак. На следващия ден го направих и то съвсем будна.
|
Публикувано на 13-12-2007 @ 00:00:00 EET от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.05
Гласове: 20
|
|
|
|
