| КОЛЕДНО ТАКОВА ЕДНО ... |
 cataphractus написа
07: 59ч.
Джеймс Кристофър Мъс, познат още като Крис Кингъл, Санта Клаус, Пер Ноел, Ноел Галагър и десетина други оперативни псевдонима, се прозя напоително и подаде глава иззад черния балдахин на леглото си. Беше Бъдни сутрин и му предстоеше ебаси кофтия ден, следван от ужасната Свята нощ, което не го правеше никак доволен. Отгоре на всичко беше и леко махмурясал.
Скочи от кревата и се протегна, а от това гръбнакът му изпука по цялата си дължина. Погледът му се плъзна по девиза, написан с готически шрифт на стената – “Животът е вреден за Вашето здраве!”, и настроението му взе да се оправя. Само дето гърбът го понаболяваше. Откак бе убил епископа на Мира в Ликия, преподобният Николай, спеше на неговата спалня, а покойният беше тежък човек и леглото беше бая изкорубено. “Трябва да сменя матрака.” – помисли си Джеймс. “ А по-добре да си сменя гръбнака. Или цялото легло, барабар с къщата.”
Къщата всъщност представляваше луксозен замък от дърво и камък, разположен в секретна борова горичка насред местност, която не фигурираше в нито една карта, а Крис Мъс, познат още като Санта Джеймс, Клаус Галагър, Кинг Ноел и десетина други агентурни прозвища, беше най-добрият агент на ФБР•, ЦРУ и КГБ- заедно и поотделно. Всъщност по поръчка на последните беше премахнал стария Ники, като, цитирам “жалка останка от квазирелигиозното минало и препятствие по пътя на корпоративния прогрес, радетел за псевдоморални ценности и изобщо, трън в задника”.
Смахнатото деде упорстваше да подарява на дечицата разни неща, вместо - както си му е редът - разните неща да бъдат купувани от родителите им в магазините на ЦРУ, ФБР и КГБ, държеше ги пред чреслата си по маса време (винаги го беше съмнявал тоя негов смях ), имаше обсесия към чорапите на малките момиченца и, незнайно защо, ги караше да му пишат писма, вместо да вземе да си открие един имейл, като всеки нормален бизнесмен в днешно време. Марката “Дядо Коледа” в резултат търпеше огромнейши загуби, и ФБР единодушно решиха на това да бъде сложен край. А сега някой трябваше да изпълни функциите на Добрия Старец, докато трите организации му намереха приемлив заместник.
Понеже Крис дълго бе проучвал обекта и знаеше за него дори повече от маркетинговия отдел на “Кока-Кола”, оставиха го на позицията срещу мъгляво обещание за повишаване на хонорара. “ Пеераси долни...”- изсумтя той мислено, след което съвсем реално плю на пода.
“Горкият деменцирал старчок. Чак ми беше жал за него” – припомни си екзекуцията Джеймс и започна да се бръсне. От огледалото го гледаше брюнет на видима възраст трийсетина години, с очи, леденосини като полярен глетчер. Незнайно защо обаче, хладният му поглед обикновено караше жените да се разтапят. “ Не видя му се и глобалното затопляне, и курвентиите ... “
Джеймс отметна халата си, от което гърбът му отново припука. Коремните му мускули приличаха на блокче “Милка Люфле” , а гледан отстрани, беше и почти толкова дебел. За сметка на това жилестото му, гъвкаво тяло свидетелстваше за отлична форма, а блясъкът в светлите му очи – за хищнически интелект. “Преподобният живееше лошо. Бъркаше се у големия бизнес и предпочиташе личния контакт с всеки клиент ... когато дори ФБР не смогва да обработи заподозр.... тоест, таргет-групите си. Наистина трябваше да бъде елиминиран.” – самонавиваше се той. Като дете беше вярвал в Дядо Коледа. Като възрастен не му се вярваше, че самият той се налага да бъде Дядото.
Нямаше кога да закусва. Изпи един фреш от моркови и се облече в движение, кръстосвайки кобурите над бъбреците си. Двойната бронежилетка успешно наподоби шкембето на Мирликийски, а минута-две игра с “Акме-комплектът за дегизиране” на ФБР го превърна в червенобуза пародия на старозаветните пророци.
“Бахго, и за тях ми беше жал. Само Илийчо успя да ми се измъкне. Ех, ся да ме видеше оная филийка Снежана Пинкас от Мосад ...” – мечтателно си рече Джеймс.
В следващата минута вече беше на стълбището към подземния гараж, където бе подозрително тихо.
- Готов ли е транспортът, късляци хипофизни ?!
Още преди да прозвучи “..изни..”, на площадката бяха строени седем мъника, които разделяха помежду си ръста на средностатистическа холандска манекенка. И интелектът й, очевидно.
- Гутоу, сър. – козирува един от дребосъците. Другите се разтичаха и не след много пред Крис бе докарана писана шейна с впрегнати в нея осем елена .
Сега вече червенината по бузите на килъра беше съвсем натурална, а изкуствената му брада трепереше досущ като тази на дърт козел в близост до върбова горичка.
- Аз ше ви еба и деенкато, и науката !! Какво е това бе, вие да не ме мислите за Дядо Коледа ?!
- Ма, шефе, само с елените можеш да раздадеш на децата поисканите играчки за една нощ и ...
- Пригответе ми “Астъна”, че ше ви ... Нищо на никого няма да раздавам, освен шамари на вас, ако не побързате !
Сребристият астън мартин бе щателно натоварен с необходимите за Святата нощ инструменти и оръжия, плюс два-три чувала подаръци за камуфлаж. Наемният убиец си е наемен убиец, затова, ако и корпорациите да се опитваха да го правят Добър Старец, нямаше да им се получи.
Четиристотин и шейсетте коня на астъна бяха за предпочитане пред осем еленски сили при всички положения. Зад ревящите ауспуси се оформиха вихрушки от есенни листа и колата потъна сред дърветата.
“Не видя му се и глобалното затопляне, даже и сняг няма .... Няма и курвентии, засега.”
*****
14:42ч.
- Как се казваш, душо ненагледна ?
- Аврил.
- Аууу, какво хубаво именце имаш . Хо-хо-хо. – незнайно защо, детето се дърпаше от прегръдката на мъжа. Беше хванало в ръка една кукла “Барби” и, получило своето, искаше да се маха от тоя смрадлив старец. А той псуваше мислено и се опитваше да проумее какво удоволствие бе намирал предшественикът му в раздаването на барбита на малки лигли. Трябваше обаче да се преструва, докато стане време за действие.
- Ей, синеочко ? Тука е наша територия, айде друм !
Бяха трима и имаха такъв сърцераздирателен вид, че за малко не го разхилиха. Татуировките, драскотините и липсващите им зъби обаче подействаха съвсем иначе на Аврил. Скутът на Джеймс изведнъж натежа и започна неприятно да лепне.
- Аз ше ти ... и деенкато ...- измърмори той, внимателно свали момиченцето на земята и стана. Бабанките го огледаха и избухнаха в идиотски смях .
- Дришльо, каза ти се да изчезваш оттука. Не си от наште Дядо Коледи. Или си плащай за карта, или беги.
- Не съм . – търпеливо каза той. – Аз съм просто Крис Мъс.
В следващия момент нещо хрясна, нещо блесна, нещо писна. А когато моментът свърши, малката ревеше с пълно гърло, родителите й я успокояваха, три росни-пресни трупа лежаха на асфалта, а от Джеймс Кристофър Мъс нямаше и следа.
*****
18: 51ч.
- МммММфХХхММ !!
- Тишина !
- МммМММфХХхММ !!!!
Джеймс се принуди да масажира ухото на мрънкащия с дръжката на единия си “Глок”. Мрънкащият закономерно спря да мрънка и изпадна в кратка, но щастлива безсъзнателност с елементи на амнезия.
Намираха се в тъмна пресечка, зад струпани кофи за боклук и човекът беше овързан като бала сено, със запушена уста и в момента – с нахилено сомнамбулно изражение.
“Корав бизнес е Коледата. А Мирликийски си мислеше, че може като едно време ...” – въздъхна Джеймс. После смени своя червенобял (и насран) костюм с червенобелия костюм на приспания, изхвърли подаръците от чувала му в контейнера и изчезна в мрака.
Миг-три по-късно една грациозна фигура изникна от мъглата и изхвърли в контейнера червенобелия (и насран) костюм на жертвата. “ Тва му се вика от трън, та на глог ! Ебати бъзльото скапан !!”
****
19: 02ч.
- Да не си посмял да се насираш !! Пеерас долен !!
- Нняма . – изпелтечи поредният фалшив Санта Клаус, набутан в глуха уличка с опрян на гърлото му нож. И спази обещанието си, но само донякъде.
- Пи-пи-пих две ббири. – рече извинително. Вбесеният Джеймс, чието прикритие май беше на път тотално да пропадне, му наби един виетнамец, хвърли го в контейнера и потъна между сградите.
*****
19 : 13ч.
- Дали имаме какво ??
- Костюм на Дядо Коледа .
- Бе ти чуваш ли се бе, кухалник ? Двайсет и четвърти декември е ! Най-много отскочи до сексшопа през две улици, може да ти предложат някой корсет като на Снежанка.
Крис Мъс се ухили с цялата си дентура и измъкна двата глока като същий магьосник .
- Ама няма бе, човек . – вдигна ръце продавачът, без да го подканят. – И в склада няма.
- Хмм. Я да видим тогава какво има в склада ...
*****
22: 47ч.
Елегантна девойка се повърташе между тълпа кресливи Дядо Коледи на площада пред Националната Банка и сегиз-тогиз се усмихваше ведро на минувачите. Бюстът й караше татковците да се извръщат, майките да си искат силикон за ЧНГ, а хлапетата да съзряват малко по-бързо, отколкото е нормално дори за акселерати. Девойката имаше коса, черна като абанос, кожа, бяла като сняг и невероятни сини очи, и макар да нямаше карта на фирмата-концесионер за дядоколедуване на площада, никому сърце не даваше да я изгони.
От време на време поглеждаше към мъжкия си часовник “ Омега” и хапеше нервно устни (алени като кръв). Времето вървеше наистина бавно.
*******
08: 54ч. , 25-ти декември.
- Честита Коледа.
На нощното шкафче до леглото на Снежана Пинкас бе оставен тазсутрешния брой на “Интернешънъл Таймс Дейли Хералд Трибюн”. С грамадни букви на първа страница имаше няколко заглавия – “ОБОРОТЪТ ОТ КОЛЕДНОТО ПАЗАРУВАНЕ ОГРАБЕН С ЕДИН УДАР !!” “ ЦРУ, ФБР,КГБ И НАСА ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗВЪРШИТЕЛКАТА” , “ СЕДЕМ ОСНОВНИ СВИДЕТЕЛЯ ДАДОХА ПОКАЗАНИЯ ПРЕД ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР”.
- Не можа да устискаш да не ме натопиш . – усмихна се Снежана. Девойката срещу нея отвърна на усмивката й и рече :
- Няма да ми повярваш, обаче съвсем не съм искал да те натопя. Просто план Б.
- План Б, дръжки. Сваляй си циците и скачай в леглото, все пак е Коледа.
- Да не повярваш. – захили се Крис Мъс. – Весела Коледа, Пинки ...
Ей за такова Рождество си беше мечтал от дете, да го еба.
ФБР - Фирмени Брендове от Рождество
ЦРУ - Цветя за Романтика и Украса
КГБ - Коледни Гърмялки и Балони
|
Публикувано на 21-12-2007 @ 00:00:00 EET от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.66
Гласове: 12
|
|
|
|
