| От прозорците на съседния блок |
 sonia написа
„Times, Nothing's right, if you ain't here
I'll give all that I have, just to keep you near
I wrote you a letter, darling, tried to make it clear,
But you just don't believe that I'm sincere.”
Слушах Massive Attack и пиех вино…Той спеше на леглото до мен. Аз пушех спокойно поредната си цигара и се опитвах да не мисля за нищо. Не е толкова лесно. Никак не е лесно, особено след като съм напълнила главата си с толкова много призраци.
Станах. Отидох до прозореца и погледнах навън – нямаше светлинки. Само една реклама цинично стърчеше от съседния блок.
Звукът от телефона преряза тъмнината в стаята. Само погледнах светещия дисплей. Съобщение. Не исках да го чета. Не знаех от кой е, нито за какво – просто от доста време не чета съобщения получени след 12. Беше 5:30, а и имах лоши спомени.
Вярно – беше Св. Валентин, но не мислех, че точно сега някой ми го честитява.
Бръкнах в шкафа под бюрото. Извадих малкото сърце, което купих преди няколко дни и отново го стиснах в ръката си. Мисля, че едва доловимо, но чух немощното му гласче да ме обвинява. Прибрах го пак – не ми се слушаше. Нека остане там – при другите.
Загледах се отново през прозореца. Толкова много прозорци в съседния блок. Толкова много различни съдби. Искаше ми се да знаех по нещо за всеки един прозорец. За всеки един човек вътре. Поне как изглежда. Трета година живея тук, а не съм ги виждала. По-точно, не съм ги забелязвала.
Той се изкашля и се обърна на другата срана. Светлината от монитора се плъзгаше бавно по извивките на тялото му. Озари гърба му, а после седна по турски на кръста му и започна да ме гледа нагло. За миг се пренесох на въображаема разходка с нея по него. После рязко се обърнах отново към прозореца – страх ме беше да го гледам толкова дълго.
Влязох пак в омагьосания кръг на мислите си. „Какво щеше да стане, ако не бях такава?” … „Какво щеше да стане, ако не бях отишла?” … „Какво щеше да стане, ако той не беше там?” … „Какво щеше да стане, ако му бях казала?” … Тъпи въпроси. Безсмислени въпроси. Въпроси, чиито отговори никога няма да разбереш, обаче не спират да те изгарят. Дълго, дори когато вече няма смисъл да знаеш отговорите.
Изпих и последната си глътка вино в чашата и седнах на леглото до него. Някаква странна тишина се образува между нас. Две сълзи се спуснаха по бузата ми и капнаха върху ръката му. Не се събуди.
Легнах и се заслушах в себе си. Беше тихо. Зловещо тихо… и само една песничка леко се прокрадваше между мислите ми.
Заспах бързо онази нощ. Песничката ме приспа – както винаги. Заспах си с моето недоизказано „Обичам те!”, той отдавна си спеше с неговото, рекламата все така си стърчеше цинично, а прозорците на отсрещния блок … просто спяха.
|
Публикувано на 28-02-2008 @ 00:00:00 EET от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.22
Гласове: 35
|
|
|
|
