| Когато след дълъг размисъл човек |
 DJ_BARMAN написа
Когато след дълъг размисъл човек
рогато реши все пак да продължи
да живее,
без въобще да има,
макар глупак да не е,
никаква причина за това,
тогава в този простак мръсен
(но само според общоприетото мнение,
което без капка съмнение,
отдавна потъва в море на забвение
в сладка уютна палатка
от тухли,бетон,от желязо,
от страх,че ще рухне
под някой белязан питон)
Тогава в този простак мръсен,
решил се на тази смела постъпка,
остава истинска тръпка в борбата умела
с живота му свъсен.
И иска не живота на робота,
на когото имат кода,
който сам си рови гроба,
щот му казват:”Ще ти трябва.”
Не,това не му се ядва.
Кой може да се радва в лепнещо сиво
(къде,къде забравих своето огниво)
ревящо лениво,пълзящо накриво
полупразно пространство.
Космическото хулиганство да умреш.
Бунт!Стачка!Протест!
Щот да живея така за мен не е чест.
Нова готова отрова
вход-код към затвора
робота в живота е роб.
И време летящо със скорост драйфащо бърза-
хиляда години в секунда.
И лепнещо сиво,ревящо лениво,
пълзящо накриво полупразно пространство.
Космическото хулиганство да умреш.
Бунт!Стачка!Протест!
Когато след дълъг размисъл човек
рогато реши все пак да продължи
да живее,
без въобще да има,
макар глупак да не е,
никаква причина за това.
Тогава в този простак мръсен,
решил се на тази смела постъпка,
остава истинска тръпка в борбата умела
с живота му свъсен.
И иска не живота на робота покъртен,
а онзи,истинския,приказния,жив Живот чудесен.
И каза простакът му неден:
„Ние ще летим,ние сме безсмъртни.”
|
Публикувано на 04-03-2008 @ 00:00:00 EET от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.63
Гласове: 11
|
|
|
|
