| Дневниците на черните маратонки |
 electric_zax написа
Амчи ся кфо ли д’ ръзпраам? ‘Бал ли съм му ма’ата? Ше пиша кфо ми дое на акъльо шот оно ни моа са сета ништо ф момента. “““ТИН””” Бързо превключвам от БК (Булгериан Каруцарски) на ВР (Вероятно Разбираем) и почвам от начало.
Мдааааааааа… С какво ли да започна. Ми де да знам. Кисна си в момента до прозореца и чакам да дойде Музата, та да започна да пиша. Та гледам си аз през Windows-а едната ми ти такава пролет, разлистили и напъпили едни ми ти листа и пъпки и си мисля “Баси, хубу че не са младежки. Щото идва момент в който пъпките се разпукват и не ми се мисли какво ще става тогаз.” Ей такива идиотщини ми се връткат из кофандрелата днеска. Стоя заслушан в хорските приказки на двора.
Амчи ся кфо ли д’ ръзпраам? ‘Бал ли съм му ма’ата? Ше пиша кфо ми дое на акъльо шот оно ни моа са сета ништо ф момента. “““ТИН””” Бързо превключвам от БК (Булгериан Каруцарски) на ВР (Вероятно Разбираем) и почвам от начало.
Мдааааааааа… С какво ли да започна. Ми де да знам. Кисна си в момента до прозореца и чакам да дойде Музата, та да започна да пиша. Та гледам си аз през Windows-а едната ми ти такава пролет, разлистили и напъпили едни ми ти листа и пъпки и си мисля “Баси, хубу че не са младежки. Щото идва момент в който пъпките се разпукват и не ми се мисли какво ще става тогаз.” Ей такива идиотщини ми се връткат из кофандрелата днеска. Стоя заслушан в хорските приказки на двора.
-Абе Ванка, чувам че си се оженил.
-Чак при вас ли се чува бе…
-Ниииииииуууууууу. ДУМ. Гшшшшш. Та-ка-та-ка-та-ка-та-ка. Пешооооооооо. Мъртъв си пъъъъъъък. Не си честееееен, ще кажа на мамаааааааааааа….
-Леле брато. Скива ли вчера к’во направи Трите Хикса на Скалата?
-Абе заеби го това рекламно лице на минерална вода “Горна Баня”. Преди два дена приложих хватката на Ледения срещу баба… ченето фръкна… Пирогов…
И все такива приятни и по-приятни теми. Ама не ми се пише за тях. По-добре да си уплътнявам времето докато дойде Музата с нещо друго. Например нещо за мен: Имам си една мечта… и това не е печка… А!!! Ето я!! Това е тя! Моята Муза. Една такава, с къса черна коса, сини очи, едри крака и дълги гърди… бляааааааааааа… :( Ебаси и грозната бабичка. И това ми било Муза. Пфу! Както казват женските гърди “Ние сме потресени”.
Продължавам да пиша и по едно време усещам една такава приятна топлина да облива областта под стомаха ми. Странно, топлината трябва да е при сърцето. Та нали пиша това писмо с любов? ААААААА!!!!! МАМКА МУ!!! Разлял съм си чая върху панталоните. F**K. Как може да съм такава блейка. Да се таковам у тиквата проста. Някакво птиче застанало на прозореца у ми се смее. Ще ми се смееш? На МЕН??? АРГХХХХХ!!! Пускам Quake-а влизам вътре, отварям конзолата, тегля едно нагло “Give all”. Нагрухвам се като попско чадо на задушница с 200/200 и излизам от Quake-а. Вадя Railgun-а и от птичето не остава и колкото и за клечка за зъби. Съседската котка е застанала долу на двора и ме гледа обвиинително. Тъй ли? НАААААА!!! На ти твойта козина една ракета между очите. Баааааааам! Ще ме кара да се чувствам виновен. Никога!
И к’во да правя ся?… Минавам през солидана дъбова врата, отлежал 120 години дъбов материал, водо и пожаро устойчив, подсилен с титаниеви жилки, издържал две изригвания на вулкан, както и челен сблъсък със 180 килограмов “Barbarian 96-level” Директен внос (вратата, не варварина) от фирма “Дъбук ООД”. Меткам се на колата и газ съм химическото. А-а-а-а, тя колата ми е супер. Последен модел на “ZaporojetZ”. Абе то аз имам и някакво тъпо Ferrari, ама то в момента е на ремонт и затова не го карам. Кое за какво ми е? Ferriari-то ли? Абе то ми е да си обикалям апартамента с него… Разбира се, че е огромен, за да го обиколя ми трябва цял час на пъл… И тя имала такава бричка навремето. Абе я ми се разкарай от главата и ме остави да пиша.
Та накатервам се аз на колата и стигам след 2-3 часа. Много ли съм пътувал? Абе ти Химическото знаеш ли колко е далече бе, ей! Три дена път с камили. Аха. Толкова. Стигам аз значи ама то от него няма и следа. Изравнено тотално със земята а измежду развалините се мъдри една табелка “Sorry man” И подпис “Electric”. Тоя го помня. Млатих го на Quake III Arena. Сигурно момчето не е могло да понесе загубата и е решило да си отмъсти. Няма нищо. Разбирам го. И му прощавам. Та нали самия Господ е казал:
“Кръв и мозък пием ние,
дупчим черепи безброй.
Кой не иска с нас да пие,
Ще пикае кръв и гной.
С чукове и със пирони…”
Упс. Това май не бяха Негови думи. Той е казал “Обичай ближния” а аз добавям “Ближи обичния”. Мен лично второто ме кефи повече. По-приятно е някакси.
И какво да правя сега? Най-добре да отида някъде да си купя нов панталон. Щото като ме види някой и ще каже “Баси и елитния геймър (да не се бърка с “гей”). Изправил се сам срещу двама контри и напълнил гащите. Хахахаха.”. Ама при мене такова нещо не може да се случи.
40 минути по-късно…
Купих си един панталон и тръгнах да се прибирам. Ама тъпите контри решили, че съм паркирал на забранено място и паяка ми прибрал колата. Е, няма значение. Едно ченге ми е приятел и ще уреди работата без да плащам разните му там глоби. Живее наблизо. Затова ще отида пеша. По път усещам, че съм нещо жаден и влизам в един Супер Маркет да си взема един “Sprite”
(-Какво пият най-великите геймъри в Перник?
-Каквото си искат!)
На излизане, виждам едно малко момиченце с панделчици да купува три бири и аз какъвто съм услужлив я питам:
-Ей, момичренце. Ама ти си много малка. Ще можеш ли да ги отнесеш всичките до вкъщи?
-Бе и аз това се чудя. Може да изпия едната още тук.
Божкееееееееее, накъде е тръгнал света. Казват, че българите сме стигнали дъното, но продължаваме да копаеме. Продължавам към дома на куката, тъкмо пристигнах и както не внимавам, гадния асфалт изведнъж се изправи и БАААААААМ!!! По носа. Копеле! Ще ми падне някога и ще го разкопая целия… Изправям се, влизам вътре и направо към въпроса:
-Абе имам малък проблем с паяка.
-Кой? Spiderman ли?
-Не бе. Оня дето вдига колите.
-Ааааааааааа. Не мога да ти помогна. Аз съм честен корумпиран. Зимам пари само от един.
-Че кой ти е казвал нещо за пари бе?
-Така вече става.
Уредихме въпроса и той не пропусна да се похвали:
-Zax, нали помниш че бях голям двойкар?
-Аха.
-Та сега съм започнал да уча всичко от начало. Английски, Немски, Френски, Алгебра…
-Я като си толкова учен кажи как е “добър ден” на Алгебра.
И като видях че е видимо затруднен продължих:
-Абе от известно време ме заплашват…
-И писмата са анонимни нали? - с блясък и кръв в очите попита той.
-Не, подписани са.
-От кого бе???
-От началника на данъчната служба. Злоупотребявал съм с с данъците. Ама как може да злоупотребявам, като не плащам данъци?
-Ми де да знам. Я по-добре да те заведа с мене до близката казарма да ти покажа новите войничета.
-Добре, ама дай първо да отидеме да си взема колата. Става ли?
-Няма проблеми.
Отидохме до “Паяк-пункта” (абе мамка му, не знам как му се вика на мястото дето паяка откарва колите), взех си колата и Емил ми предложи:
-Абе айде да видиме кой ше стигне по-бързо до казармата.
-Добре.
Качихме се в колите си и потеглихме.
Той се качи на неговото BMW-н’ам-к’ва-си-марка и потегли с много ряз и газ. Прегази набързо няколко улични псета без даже да заабележи какви бонуси му носят и с вик “а нас не дагонят” профуча на пълна скорост през два светофара. Дръпна ме много ама стигнах преди него. Оказа че са го спряли ченгетата а пък той не си е носел документите. Ето и инцидентът с подробности:
Полицаят: “Момче, я излез от колата! Ръцете на покрива! Дай си документите! Отвори багажника! Наркотици? Оръжия? Незаконни броеве на PC-Нещо-си Master-н’ам-какво-си? По-добре да нямаш, щото за последните режимът в ТВУ-то е много тежък! Ха така. Къде ти е аптечката? Плащай сега и друг път да не разправяш, че CounterStrike-а бил по-добър от Quake3, щото там нямало аптечки!”
Пристигаме ние и той ми разправя:
-Коп’ле тоя да ми падне на CS как ще му разпукам задника с тежката картешница. Или със Калашника. Ей, човече, да знаеш ама това оръжие направо “пори гъз”. Ще му вкарам 2-3 патрона в главата и ще даде фирата. Обаче имам един войник, дето от 2 дена не е “Редник Иванов” а е “Кралят на Родопите”. След малко ще ти го покажа.
Строяват се след малко войниците и започва преброяването.
-Редник Николаев.
-Тук!
-Редник Методиев.
-Тук!
-Редник Спасов.
-Тук!
-Кралят на Родопите.
-Тук!
-Редник Атанасов.
-………..
-Редник Атанасов!
-………..
-Редник Атанасов!!!
-Аз вече не съм Редник Атанасов. Аз съм Кралицата на Родопите.
Започнаха тренировките и по едно време пристигна малкото му синче и вика:
-Тате, тате. Накарай слончетата да потичкат.
-Абе не може сега.
-Моля ти се, тате.
-Е добре. ВОЙНИЦИИИИИИИИИ, СЛОЖЕТЕ ПРОТИВОГАЗИТЕЕЕЕЕ, БЕГОООООООМ МАРШ!!!!
Е. Поговорихме си, позабавлявахме се. Интересно беше ама стана време да се прибирам. В казармата обаче научих нещо много интересно. Я да видя дали случайно не го знаеш.
Знаеш ли какво е акваланг? Не, не е персонаж от третокласен холивудски филм… И герой от комикс не е… Нито пък от анимационен филм…не,не … И това не е… И това също!… не е играчка, да…О господи, това пък от къде ти хрумна? Разбира се че не е от онези хитри джаджи дето се продават в секс-шопа. Не, не и не! Моля те спри, чуй ме. Най-добре спри с предположенията щото току виж си го изкарала ядрено оръжие. Някой друг път ще ти кажа какво е, сега тръгвам към вкъщи. По пътя срещнах няколко пича дето искаха да поджиткаме Quake някога и аз естествено не можах да им откажа. Малко по-нататък срещнах и една много яка пи… такова де, ученичка, която моментално се превърна в обект на моите желания. Приближих се смело към нея и я заговорих:
-Здрасти маце. На мене ми викат Zax Надарения. Искаш ли да дойдеш вкъщи да ти покажа защо?
-А тъпан не искаш ли?
-И защо ми е?
-Ми за да го биеш и да водиш колоната на отиващите на майната си.
-Не щъ пък.
-Тогава, като не искаш, ще те питам нещо. Ако ми отговориш ще дойда до вас.
-Окей. Изстреляй си въпроса. Не бе. Прибети го тоя пистолет бе. Исках да кажа “казвай”.
-Добре. Кое е първо, яйцето или кокошката?
Хехехе. Ще ми се прави на остроумна. То въпросът “кое е първо - яйцето или кокошката” няма верен отговор. То даже самите кокошки не знаят. Пък ние хората ли. Абе то в [EJ]Clan даже хора не сме. Мислех, че сме ама се оказа, че греша. Ние сме животни – анимали, зверове, чудовища.
Ето и едно доказателство, че и кокошките не знаят:
В един хубав следобед, когато даже мухите бръмчат някак успиващо, в едно семейство кокошки се провел следният диалог:
“-Мамо, мамо – разпискало се завърналото се току що от училище пиленце. – Знаеш ли кое е първо, яйцето или кокошката?
-Петелът, чадо – отвърнала квачката – Петелът. Върви сега да си играеш.
Пилето обаче не останало много доволно от отговора и изтичало при баща си.
-Тате, тате. Кое е по-напред, яйцето или кокошката? – Провикнал се колкото му глас държи пухкавият жълтур.
Внезапно откъснат от сладката следобедна дрямка, петелът отворил едното си око и изгледал замислено и продължително потомъка си. Протегнал се хубавичко да му се раздвижат мускулите, зинал широко, прозял се, събрал сила и без да се надига особено отпрал един як шут на шумната напаст.
-Какво си се разврещял бе, лешпер с лешпер? Да ти мязам на бюро справки? Другия път като решиш да виеш за щяло и нещяло може и да разбереш кое е последно. Грилът! Ясен ли съм? Няма да ме занимаваш с глупости, че ще ти извърна човката навътре, ей!” Тоя въпрос май беше друг начин да ми каже “не”, ама не просто “не” ами “НЕЕЕЕЕ! Копеле. НЕДЕЕЕЕЕЕЙ! Казах ти разкарай се от мене. Пусни ме бе, ще викам. НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!” Аз от намеци разбирам. Прибрах се малко по-късно вкъщи и само майка ми там. И естествено разтревожена за успеха ми в даскалото пита:
-Абе ти май не учиш.
-Аааааааа. Уча, уча.
-Така ли? И по какво научи досега?
-Амиииии. По Английски Език.
-Какво по-точно.
-Четох бе. Например: “This program has performed an illegal operation and will be shut down” и “Are you shure you wanna quit? YES/NO” за последно четох разказа на някакъв дето бил някакви си гейове (“гейс” на английски) “Windows is shuting down”.
И без да я оставям да ми задава повече въпроси влязох в мойта стая на спокойствие. Ама то спокойствието ми не протече както исках, щото няма какво да правя беееееееее. СКУКААААААААААА. Най-добре да си пусна да гледам нещо по телевизията. Ама то няма нищо интересно. Само застанали един мъж и една жена и си говорят “Яааааа! Яааааа! Разкъртишен путишен. Яааааааааа!! Унд минетишен. Яааааааааааааааа!!!” Абе какво да ти обяснявам. Някаква тъпа Немска комедия. Аз такива колко съм изгледал, ехееееее. По добре да пусна Ал Джазира и да видя какво става с братята тали(е)бани. Я! Май ще дават някакъв мач. Няма начин. Ще го гледам. А ето и какво точно казва футболния коментатор:
“И ето дами и господа, в момента се намираме на Талибан Стейдиъм, където ще се проведе пряката среща между домакините “Кабул Юнайтед” и гостите “Муджахидин Флайърс”. Играчите на Кабул Юнайтед са съответно:
№1 Оливер Кандахар
№2 Яп С’танк
№3 Джанфранко Барети
№4 Александър Томахоук
№5 Адалберт Зенитов
№6 Звонимир Юнабомбър
№7 Зинедин Зандан
№8 Рой НаПалмър
№9 Роналд де Бум
№10 Франк де Бум
№11 Санйпи Оу’гън
А техния треньор е: Войн Войнов.
В отбора на Муджахидин Флайърс са съответно:
№1 Молла Омар Кривия
№2 Осама бен Джонсън
№3 Дин Амит
№4 Мустафа Дула
№5 Аятолах Голла
№6 Ал К’алашник
№7 Ахмед Миномет
№8 Али Гранатомет
№9 Сюлейлан ибн Базукари
№10 Хасан Шашка
№11 Муамар Шамар
С треньор: Осама фен Хладен.
В момента играчите излизат на терена и си разменят фрази от рода на “Дъщеря ти да стане стюардеса в American Airlines” и други такива любезности. Очакваме мача да започне.
Още с първия съдийски сигнал играчите хукват… да търсят укритие кой където свари. И няма как – вратарите стрелят с леки картешници. Забелязвам че плеймейкърът се щура като муха без глава в средата на терена… Ооо, ама той наистина няма глава! Интересното е че и двата отбора избягват тъч линията. Не за да не излезе топката - просто там има най-много противопехотни мини. Всички се тълпят край страничните флагчета. И има защо - те показват, че местата са обезопасени! Интересното при тази футболна стеща е, че засадите са постоянни. Не е лесно и на съдиите. Току-що страничния молла е стъпил на една от мините. Делегатът на футболния съюз си взема части от него за спомен. В същото време главния съдия си поглажда брадата,наблюдава от централната трибуна и наказва грешките на играчите. Още в първото полувреме е изхабил три пълнителя. В паузата сапьори слагат нови мини на мястото на старите. Може да се отбележи, че за пореден път отбора на Муджахидин Флайърс получи специалната награда за най-високо излетял от мина играч.
И ето още в началото на второто полувреме . Самоубиец нападател се откъсва напред. С викове “аллах акбар!” той застрелва от упор трима защитници и запраща с мощен шут топката към вратата. Това със сигурност е гол… Не, не, не, греда. Топката се удря в тялото на единия обесен, рикошира в главата на другия и излиза в аут. Вратарят се радва, но нападателят няма този късмет – до страничната линия му удрят 20 тояги на голо. При последвалата контра атака вратарят успешно улавя топката и има 5 секунди да я хвърли в другата половина на терена, преди да е гръмнала.
Време е за смяна! Пристигат нови и свежи подкрепления, които с бойни крясъци нахлуват на терена. Тече вече 85-тата минута. Какво е това? Свистене, трясък, а след тях взрив! Ужас!!! Междуконтинентална балистична ракета се врязва в централните трибуни. Секторите А, Б и В са изпарени тутакси. Явно американците пак провеждат учения в Невада.
И така пряката среща бе прекъсната точно в най-убийствените (буквално) минути. Остава ни само да гадаеме какво щеше да се случи без американска намеса. Довиждане и до нови срещи. А до тогава ползвайте само “Taliban Airlines””
Е, мача свърши и не остана нищо за гледане. Я по-добре да видя какво има по вестниците. Най-важно е да проверя в страницата “геймъри” за нови игри. Щото ми попадна наскоро една много интересна игричка. Коя ли? Ще ти кажа само, че още отсега можеш да забравиш за Brood War и Quake 3 защото с гръм и трясък пристига…Moorhuhn! Поне на мен ми се наложи да забравя за тях, защото откакто я инсталирах сестра ми обсади компютъра, а после и майка ми, която иначе към сериозните занимания се отнася с презрителното “игрички”. Този път обаче така заседна зад компютъра, че не само забрави домакинските си задължения, ами забрави да яде и да спи (ей, няма да повярваш, но и това се случи, аз да си легна най-примерно да спя в 12, а майка ми да бичи до 2 през нощта!) Добре че играта е малко бъгава и се скапва от време на време и сестра ми (на батко умното) успях да я баламосам, че при всяка игра на Moorhuhn животът на компютъра се съкращава с 5 години (пази боже) та компа ми най-сетне е спасен. Затова търся нещо ново. Отварям направо на страницата дето ми трябва и чета за най-новата игра:
“ “Levski, Мy love / CSKA, Мy love”
Едва ли е нужно да обяснявам защо това ще бъде най-добрата бойна игра излизала някога на пазара. За разлика от досегашните лигавщини Mortal Kombat 1, 2, 3. Street Fighter 1…9 и други. Това революционно заглавие ще предложи доста по-разнообразен gameplay. Освен традиционните схватки уан-он-уан, на играчите ще им бъде предложено да се включат в по-големи мелета от типа уан-он-ту, уан-он-три и така до уан-он-четиресе и шес, уан-он-четри куки, шестима-он-автобус 280, всички он уан и др. В оригиналната версия ще се включват арени за схватки на територията на София. Но фирмата производител SickBoyGames обещава add-on с терени от Бургас, Ловеч, Пловдив и други средища на футбони страсти. Освен това за по-кротките личности които не си падат по кървищата ще има и допълнителен диск съдържащ симулатор на псувни. “Кротката” версия на играта ще може и да се играе по Internet, като уникалния искувствен интелект ще може да се самообучава. Предвиждат се големи on-line турнири с награди от Фирмата “Prostak Ltd.” Която освен това уреди в България да се сложат поне 2 сървъра за да не се претовари системата.”
ЗЪРРРР! Телефона иззвъня. Баси мамата. Да не ме търсят от FBI? Нали току що си мислех за тероризъм. ЗЪРРРРРРРР!! Звукът се заби в съзнанието ми като пирон. ЗЪРРРРРРРРРРРР!!! Времето започна да тече изключително бавно. ЗЪРРРРРРРРРРРРРРРРРРРР!!!! Започнах да се обливам в пот. ЗЪРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРР!!!!! Май ще бъде най-добре да вдигна, защото след малко няма да ми стига мястото за “ЗЪР”-канията. ЗЪРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРР!!!!!! Приближавам се и с трепереща ръка хващам слушалката. ЗЪРРРРРР… Вдигам я. От другата страна чувам млад и женствен глас като от онея с многото импулси:
-Здрасти сладък. Много време ли ти трябваше за да го вдигнеш… май си от срамежливите, а? Хммм… обожавам срамежливите момчета.
-Ооооооо, здрасти Надя. Как си? По какъв случай се обаждаш?
-Обаждам се за да те поканя на купон.
-Така ли? И по какъв случай е купона?
-По случай рожденния ти ден.
-Ама той е Октомври.
-Знам.
-А сега сме Март.
-Има ли значение? Брат ми ме помоли да ти се обадя и да ти кажа, че ще бъде в “XXXXXX” (Скъпи рекламодатели, тук беше мястото на вашата реклама). И да отидеш колкото се може по-скоро.
-Ти няма ли да ходиш?
-Не.
-Защо?
-Абе ти как ме виждаш сред толкова кочове да седя и да се наливам с бира???
-Мда. Права си. Чао тогава.
Тръгвам да излизм, а майка ми застава на пътя:
-Къде?
-Отивам на запой.
-Няма да стане.
Веднага подложих въпроса на гласуване и заедно с вътрешния ми глас (спечелихме с 2:1 гласа) единодушно решихме, че “ще стане” и игнорирайки майка ми излязох.
Пристигам аз и разгеждам наредилите се на и под масата хора, елфи, орки, тролове, немъртви (наркомансери) познати и непознати. Какво? Как че съм пропуснал някого бе? Не ставай глупава - това там не е мечк… шшшшшт тихо да не я разлютиш… Сядам на масата и веднага разбирам че се води ожесточен спор: Коя е най-яката карта на Heroes. Кое е по-добро Railgun-а или Rocket Launcher-а. Дали е по-добре да си снайперист на CS-a или да си с нещо автоматично. Кой бил уловил риба с еееееееееей такава люспа и какъв “Screenshot” щял да приложи за доказателство. И все такива приятни теми. По едно време пристига сервитьорката и усмихвайки се, като домакиня от реклама на Bonux Automat, попита компанията кой какво ще пие. Отговорът беше единодушен “’бе ти дай по една ракия па ше видим к’во ше пиеме” Поисках й мернюто и тя се приближи и ми го подаде. Видимо бях изненадан, дали от ястията или от широкото деколте което девойката разкри като се наведе, не мога да кажа. Обаче тя така беше застанала до мен докато ми показваше специалитетите, че не можех да си отлепя очите от ц… така де, бюста й.
-Ама ти май не гледаш менюто.
-Аааааа гледам, гледам.
В крайна сметка си поръчах нещо. Не, няма да ти кажа какво е, щото после ще трябва да дойда и да те убия. И така както си бяхме улисани в сладки приказки от рода на “на кой му е по-дълъг… railgun-а” И…
-Розичка господа? Попита някакво пишлеменце промъкнало се до нас и стискащо пет броя от въпросните представители на флората. Някой, пропуснал да се изсипе под масата от смях, отбеляза че тук сме само мъже. Някой се провикна че е гей, но не успях да разпозная кой е. Нов хилеж.
-Ми ще я подарите на сервитьорката бе! – каза малкия с назидателен тон – пък и ще ви разкажа виц, ако купите.
- А фактури издаваш ли? – чу се закономерен въпрос.
Не издавал.
Започнах да примигам учестено срещу Андрей и да го гледам влюбено, питайки го иска ли розичка. Някъде по това време наоколо се завъртя оная келнерка дето ме гледаше лошо и почти подбели очи. Като разбрахме че хлапето няма да се откаже, Илиян геройски закупи един брой от бодливото растение срещу 5 лева и заплаши че щял да си го засади. Изслушахме си стоически вица и изпратихме малкото тарикатче с бурни овации. Продължаваме с пиенето и един от компанията а размерите на средно огромен гардероб разправя:
-Веднъж ме вкараха в резерват.
-Абе като те гледам не мисля, че е било голям проблем да откажеш. – казах аз.
-Е да. Ама след якия Heavy Metal купон не можах.
-Как така???
-Ми чух “разврат”…
Хилеж. Реших, че ястието ми се бави прекалено много и отидох да видя какво става с него. Приближих се до сервитьорката и… познай какво стана… Аааа не, невъзможна си наистина. Не бе, няма изнасилване в сценария. Просто се оказа, че забравила за поръчката и за да ми се извини каза:
-Много съжалявам бля-бля-бля (не че каза това ама не е важно), обаче знам как да ти се реванширам – тази вечер съм свободна. (намиг).
-Супер и аз, аре да му удариме една нощна на CS-а…
Какво? Да правиме ли секс??? Ма ти да не си луда ма кифло? Нали после ще трябва да се науча да дишам вакуум, щото ще трябва да живея в космоса та да се скрия от гаджето. Както и да е. Върнах се при компанията и след като изпихме по десетина-петнайсе “super kamenitza potions” (+3 samochuvstvie; -2 to boini umeniq; 35% chance of schupen nos; special abilities: zig-zag walking, no run, no hide), всеки се отправи накъдето може. Най-често срещаните движения бяха в двете посоки. Супер бяха тея Potion-и. Не може просто така. Трябва да поздравя производителите й.
-Go to hell motherfuckers! Stick your disgusting beer in your greedy assholes. Burn in hell and may you never see sunlight again.
Или казано на простобългарски:
-Бог да ви поживи пичове. Желая ви едно щастливо и безоблачно бъдеще. И нека Силата бъде с вас…
Обаче на мене алкохола вече не ми влияе като преди. Вече не падам на път към вкъщи. Как го правя ли? Е добре, ще ти кажа. Ходя на четири крака бе. Да знаеш, че така е много ефективно. Няма опастност да падна и да си счупя носа. Щото съм почти легнал. Карам карам па се опружа да почина. Па пак карам па… кога стигна…
Абе то аз май забравих истинската същност на това писмо. Та нали го пращам на “Дневниците на черните маратонки”, нещо като “Дневниците на червените обувки”. Някаква еротична история трябва да има. Остава ми само да я започна. Пък за завършване не знам. Ще си помисля.
Хммммм… Това май не беше писмото което трябваше да пратя. Като че ли пък е много важно. Ама айде. От мене да мине. Ето, пращам истинското писмо:
“Мило дневниче. Наскоро се сдобих с една много особена дарба. Мога да чувам почти всичко. Мама с тате искаха да ходя на психиатър. Ама аз им отказах. Не съм ненормален. Убеден съм. Имам свидетели даже. Един от тях се казва “Casper”. Казват че бил ДУХ… Да го ДУХ-ат. Не им вярвам. Какво като може да минава през стени?
Та наскоро си поиграх с гаджето. Ама малко. Не падна много мазилка от тавана. А леглото и без това се беше заразпадало. Та поиграхме си малко и чувам два сперматозоида да си лафят. “Абе, брато, стигнахме ли матката?” “Не бе, още сме в хранопровода.”. Не ми е проблем че чувам разни неща. Проблем е като ги чувам, а пък те говорят на Английски. Гаджето не знае езика. Така че не може да ми превежда. Затова почнах да спя с една преводачка. И гаджето реши да ме зареже. Ама аз много си я харесвам. Не е много красива, на за сметка на това е очрователна и има прекрасен глас. Казва се Деница. Като си върже русата коса на плитка и си сложи шапка с козирка и изглежда направо трепач, почти като Sonya Blade от Mortal Kombat… Нееее! Престани, гад. Нихилистична свиня, ах само да се докопам до чекмеджето… Я, кой бил тука. Zax-а тъпото парче. Който пак е забравил да си пие редовно хапчетата. Ммммм-мм-мммммммм-м-ммм! Я, какви тъпотии си писал за тая тъпа кучка само. Пъпчасал задник на бодлив моски таралеж. Държиш ме толкова време затворен, не ме допускаш до света, не мога да кажа на хората какво мисля и какво ме вълнува. ХАЙДЕ СЕГА МИ ЗАТВОРИ УСТАТА, А? ЩЕ ПИША КАКВОТО СИ ИСКАМ!!! Най-после. Сега ми се е паднало. НИКОЙ не може да ме спре. Муахахахахахаха!!!… Да бе, да. Никой. И ти си вярваш, недоразвит гноясал мозъчен тумор… Ти пък откъде изпълзя бе, как се промъкна? Що просто не си стоиш там да дъното?… Бе, нека и ти да видиш как е бе… А, не, тая няма да я бъде. Я к’во хубаво сатърче си имаме тука. На кого ли е? Няма значение. Ето какво ще направя. За всяко твое намесване ще клъцвам по нещо от това тяло. Ще го насека и ще ти го върна ти да се оправяш с него… Абе ти си бил по ненормъ отколкото си мислех. За какво въобще си излязъл тука. Да ми пречиш ли, бе? Само да си намеря хапчетата и ще видиш ти ама в кое чекмедже бяха бе, мамка му. Дали не са тук… Оооох! Изпедерастял дюстабанлия. ААААААААА… Такааа. Ще ти го завия сега това кутре да си го имаш за спомен и да знаеш, че аз не се шегувам. Така, та за тая значи ставаше на въпрос. Казвам ти, най-добре я зарежи. Не виждаш ли че няма никакви цици. За какво ти е? То е вярно, че и Snowboard-а е плосък а много хора го карат, oбаче това нейното е направо наглост… Мазохистичен дебил…Пръста ми!!! Що по-добре не си легнеш върху бръснарски ножчета тая вечер, а? По-безболезнено ще е. О, не. Недей, моля те. Няма повече, обещавам. Не, не показалеца с него пиша. Ама и със средния също… Не бе, не палеца, бе… Оооооооооооооох!… Боли, ама няма нищо. Аз на болка съм навикнал. Ще изтърпя, ако пък не изтърпя, тогава ще ти върна тялото малко по рано от предвиденото. Обаче ще успея да напиша всичко което мисля за тая разплута олигофренка. Абе как можеш да излизаш с такава като нея бе? Аз въобще не мога да ги понасям. Излизах с една (когато още не беше започнал да си пиеш хапчетата) дето имаше нос като кука за плетене. Сигурно беше Муза на Кукуруза. Като правех секс с нея и се чувствах кат’ чели се чукам с кълвач. Почти ми беше пробила корема. Не можах да издържа на напрежението и се наложи да ме настанят в в една хубава бяла стая с прозорче на вратата и с фина решетка. Дадоха ми и хубава бяла риза, чиста, само дето не можех да си движа ръцете. Е, вярно, че тогава оставих Zax, да се наслади на гостоприемството на онези симпатични хора с хубави бели халати и бичи вратове. Ама поне мама идваше да го види всеки ден, а и портокалите му ги даваше белени, ей така направо в устата. Живот! Пък като ме пуснаха имах само още една среща. Тая беше по-голям изрод обаче. Не можеше да се живее така. Аз я целувам а она ми се плези. Гадост. Как може такива работи? Беше се залепила за мен като вдовица за краставица… Този път Zax яде банани… Оооо значи ти си бил. Всеки път се чудех как съм се озовал там. А това което разправяш за Деница бъобще не е вярно. Тя е едно невероятно момиче. И има прекрасен характер. Мога да си заложа ръката над тези думи… Виж ти! Виж ти. Сигурен ли си? И коя си избираш в такъв случай? Лявата или дясната? Мълчиш! Трепериш!?! Мърша! Нека да е лявата тогава. Такааааааа… да се прицеля малко над лакътя… Аааааа… Какво става? НЕ! Ти не можеш да си контролираш ръката. Не ти позволявам. Не! Не пипай хапчетата. Ха! Може и да ги разтвориш във вода, ама аз няма да ги изпия. Даже устата няма да си отворя повече. Ще видиш ти. “““ТУП””” Ааааааааа! Болииииии!… Мммм-ммммм-ммм-ммммммммм-ммм. “Гъл” Прееба ме, ръждиво копеле. Ще ти го върна следващия път. Помни че аз винаги ще бъда тук и ще чакам да забравиш за хапчетата… Ще има да чакаш. Ох. Много боли бе. Най-добре ще е да приключвам с писмото, щото не мога да пиша с два пръста по-малко. Някога може и да напиша продължение. Ама се съмнявам. Обикновено ТОЙ излиза докато пиша, така че няма да рискувам.
The end.
P.S.
Всяка прилика с действителни лица и същества (не) е случайна.
В “Дневниците” са употребени (огромно количество ;]]]] ) материали взети “назаем” от най-доброто списание за PC игри (и не само) в България ( и не само:))) – “Gamers’ Workshop”
Не нося отговорност ако заболеете от тежка форма на шизофрения след прочитането на… каквото и да било
|
Публикувано на 18-04-2008 @ 00:00:00 EEST от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 1.91
Гласове: 23
|
|
|
|
