| Планината в мен |
 анонимник написа
Хубавото на новата връзка е, че можеш да осереш всичко отначало. Все още нямате първи скандал. Все още не си видяла колко супер секси е най-добрият му приятел. Все още не си представяш някой друг в леглото, докато правите секс.
Какво по-лесно от това да започнеш отначало? Можеш да бъдеш каквато си поискаш – да харесваш опера, да не харесваш опера, да правиш свирки или да те е гнус от това, да бъдеш мръсница или девственица – въпрос на ново начало. Избираш си самоличност, сякаш се разхождаш на пазара и надничаш из сергиите. Маруля – не, краставица - не, слива – не, морков – да. Определено днес искам да съм морков!
И то не за друго, а защото си прочела в сутрешния хороскоп, че именно морковът подхожда най-много по темперамент на твоето ново гадже-патладжан. Оттук нататък за теб всичко е оранжево – стаята, в която се будиш сутрин; сокът, който пиеш по обед, чаршафите, в който се въргаляш вечер. Всичко това с него. Всичко правиш за него. Във всичко виждаш него. Готова си да навреш доматената си същност на дъното на буркана, само и само за да докажеш, че най-накрая го срещна - мъжът с голямо М, таткото, грижовният, отговорният, силният, твоята патерица до живот и алиби пред роднините!
Щом срещне потенциалния си съпруг, жената е готова чевръсто да запретне пола до колене и да прекосява морета не, а цели планини и то съвсем в буквален смисъл. На всяка се е случвало. Дори на мен – вечния обитател на града, човекът, който отиде на планина, защото направи грешния завой на Околовръстното; момичето, което смяташе, че челниците служат, за да се ориентираш по-добре в мазето, докато търсиш зимните гуми на колата.
Точно тази моя същност седи с раница, шапка, шал, ръкавици и всичко както-си-му-е-реда на един отрязък от пистата до Седемте рилски езера. Това е първата ни ваканция като двойка. Аз и моят патладжан, заедно с цялата му компания приятели-планинари.
Всички са супер превъзбудени от целия трип, включително и моя милост. Или поне бях в първите 20 минути. След това забелязах, че:
А) пистата нагоре е поне 3 километра, които трябва да набера пеша
Б) градусите са далеч под нулата, а алкохолът далеч в хижата над мен
В) трябва да завлача целия си багаж, захлупена под шапка, шал, ръкавици, яке, суитчър, блуза, тениска и всичко както-си-му-е-реда, от които практически едвам се движа.
В един момент се огледах и шибаният ми оранжев свят преля в гарваново черен!
Сетих се за думите на Анди Уорхол, който казваше, че много обичам да вървя пеша, но не мога, много обичам да мириша цветята, но не мога, много обичам да карам ски, но не мога. И ето ме – тъпча методично по пистата нагоре, а от мен се свлича пот, дрехи и ентусиазъм. Сещам се и за шумното парти, което с лека ръка пренебрегнах тази вечер, за да бъда тук. С него. За всички онези красиви хора с техните диско дрехи – електрикови, оскъдни, съблазняващи. Виждам ги как поклащат тела и коктейли в ритъма на секси диджей, който се е съблякъл по дънки и от време на време избърсва потта от челото си. Бърша пот и аз, затънала в двуметров сняг с огромна раница на гърба. Вместо сладникав вкус на Bacardi, устата ми е пресъхнала. Вместо от красиви хора, съм заобиколена от космонавти или поне това наподобяват планинарите в страните си екипировки. Вместо приятен хаус, чувам някакъв вилнеж от снежна буря, вятър и:
- Хайде, моля те, по-бързо, стига си се влачила!
Изведнъж осъзнавам, че съм далеч от света, който обичам. Дори нещо повече – била съм му злобен шут надолу по пистата и сега се смея с истеричен, кънтящ из планината глас. Смея се, а ми иде да плача.
Около мен се шири бяла пустош – зла, студена и неприветлива. Хората възторжено фъфлят как всичко е приказно, супер красиво и диво. Аз се оглеждам и се чудя ние на едно и също място ли се намираме? Да, може би планината е вълшебна, стига да се намирах зад прозорец, а зад мен - камина плюс симпатичен младеж, който се опитва да ме разсмива, за да ме вкара в леглото. Макар двамата да знаем, че и без смешки ще мине. С една ръка хвърля дърва в камината, а с другата подклажда хормоналния огън в мен. Ето това е приказка в планината, казвам си, и пак е бяла, пак е красива! Обаче не!
Постепенно в недоумяващата ми глава изниква думата компромис. Уголемява се и застава над мен като огромен шибан въпросителен. Всъщност дали си заслужава? Има ли смисъл всичко, което правя? И трябва ли да се чувстваш като опълченец на Шипка, за да бъдеш до любимия? Противоположностите се привличали, друг път! Може би сработва, ако ти обичаш да ти правят масаж, а той обича да масажира. Останалото го пробутвайте на друг, не на мен!
Моят патладжан крачи усмихнат и щастлив, с поглед, пълен с борчета. В планината той вижда своето детство, бунтарство, свободата, приятелите, любовта. Тук той има всичко! За мен обаче тази бяла хала е едно голямо нищо. Едно голямо красиво нищо, от което искам да съм по-надалеч. Ако може.
Защото моят бунт не е в планината. Моята революция се е състояла в кенефа на Червило. Или някоя друга дискотека, натъпкана с разблудни тела и мозъци.
Аз съм дете на тоалетната революция - закърмена със синт звуци, синтетика и силикон. И няма нужда никой да ме съжалява, камо ли планински патладжани! В крайна сметка революцията се извършва в нас самите. Тя не е нищо повече от състояние. Вътре в теб. Избухва, променя те и изчезва. Тъкмо по това време фактите около нас не са значими. Какво се случва навън, никога не остава в книгите.
- Външната обвивка не е важна. – повтарям ядно, но категорично, докато свалям последната блуза и оставам по тениска. Усещам как вятърът плъзва по цялото ми тяло. Как го хваща с ледените си кокалести ръце и прониква във всяка негова фибра. Завърта косата ми и я разбива на малки безпомощни косъмчета.
Стоя със затворени очи и вече за нищо не мисля. Иска ми се точно в този момент да срещна човека, който ми каза, че противоположностите се привличат. И да му бамна една в десетката. Иска ми се да кажа на моя патладжан, че май няма да се получи. Да съблека костюма на морков и да тичам с все сила надолу. Надолу, далеч от планината.
Бележка: изкрадох го от блога на дамата http://sovichka.blogspot.com/, който според мен си струва да се изчете целия.
предупреждавам че ще трия мнения, които не спазват добрия тон - сигурна съм че има начини да си кажете мнението и в приличен текст.
|
Публикувано на 24-04-2008 @ 17:13:49 EEST от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.71
Гласове: 28
|
|
|
|
