| Както искаш ми викай |
 notis написа
Преди няколко дни имах среща в офиса на една агенция за недвижими имоти. Звънях или звъних, няколко пъти на домофона, когато почти ме бяха загубили като клиент – по тротоара се зададе момиче, е момиче, неква жена с парче пица в ръка.
Попитах я дали не е от фирмата в която отивам – тя измуча нещо и отключи.
До третия етаж се качвахме пеша, тя пред мене.
Много мразя да карам след бетоновоз, все имам чувството,че онзи вътре без да иска ще дръпне неква ръчка и ще ми изпляка два кубика на предното стъкло....
Вече не обичам да се качвам и по стълби зад дебел гъз в черни дънки – страх ме да не ми изпляка некоя пица на парче в очилата.
Тц, нямам нищо против големите дупета, както и към дебелите хора, напротив симпатични са ми, но точно в този случай, ориенталското ми влечение към голям, хубав гъз бе заместено от отвращение от гъз пълен с пица на парче и предполагам, фантазия за парче на пица.
До третия етаж се движехме бавно и в такт, на площадките тя си отхапваше от обяда и по стълбите дъвчеше, аз като един джентълмен не изостанах на почтително разстояние, а макар и задъхан поддържах дистанция от една педя между носа ми и ремаркето с мазохистичната надежда да усетя мирис на отработени газове....
В същност истината беше , че още от първия етаж ме удари един тежък и сладникав аромат, много странна миризма, която накара хард диска ми да зачегърта и да търси в отдавна забравени директории.
Риска от зацапване на предните стъкла се покриваше от желанието да върна спомена за подобен аромат – смесица от евтин парфюм, цигари, тлъста путка и женска пот.
В крайна сметка успях, сетих се!
Даааа, беше преди много, много години, бях на двайсе и една..
Няма нищо общо с тази служителка на агенцията за недвижими имоти, просто телесната и миризма ме върна назад в едни диви години, когато бях диджей.
Диджей е малко пресилено, без да е проява на скромност, предпочитам – пускач на музика.
Както и да е, да приемем, че бях диджей, диджей в една дупка , която отдавна не съществува.
Беше някъв делничен ден, никви клиенти, пусках музика на себе си и от време на време – любимите песни на сервитьорките. Към един часа пуснах dj hits 26 и седнах в сепарето при задремалите сервитьорки.
Все пак в заведението имаше един клиент – няква позната на бармана, седяха в дъното на неговия бар, приказваха си и пиеха. Към два часа управителя заключи офиса, хвърли част от надницата ми на масата, за толкова работа – толкова пари; напсува сервитьорките от сърце и си тръгна.
Сервитьорките се съживиха – като отбор по синхронно плуване показаха среден пръст едновременно по посока на вратата, а звука на двигателя даде старт на края на работната им нощ.
Аз също започнах машинално да извършвам ритуалите по напускането на работното място, бях се увлякъл в мисли, когато бармана Наско ме тупна по рамото. Две думи за него – малко преди трийсетте, симпатяга, женен, добряк, веселяк.
Без излишни въведения ми обясни, че ще ебе, но има нужда от логистична подкрепа – освен да го закарам до някакъв хотел, да му наема и стаята там, защото якето с документите му се оказало заключено в офиса.
Пет минути по късно вървяхме към колата ми – аз, Наско и, хм, неговата приятелка. За да бъда точен – вървяхме аз и Наско, а тя се спъваше, залиташе, подпираше се ту на мен, ту на него. Отделно се опитваше да говори, но и това не и се получаваше. На всичкото отгоре беше отвратителна – над четирестака, гадно изрусена, сплескани и увиснали цици, крив поглед и криви зъби в пиянската уста.
Доста се замислих дали да не предотвратя това извращение, учудването ми беше крайно, защото бях виждал освен жената на Наско и други негови любовници, естествено и сравнение не можеше да става с това чудовище. Единственото разумно обяснение беше, че то само пържоли омръзват, на човек и бобец му се дояжда....
Както и да е, качваме се в колата, Наско дава дестинацията – мотел Грублянско ханче. Карам
внимателно, а тая пача отзад ме гали по врата и пита дали ще дойда с тях....
Ако има неква организация за прочистване на обществото от отрепки и секви други деструктивни елементи бих им препоръчал от мотелите да почнат.
Еееех, майор Газдов, кой сега те съди....
Та влизаме в това олицетворение на чистотата и лукса, зад така наречената рецепция седи сто и осемдесе литров бидон – рецепционист, камериер, рум сервиз, охранител, касиер, бияч. Голямата му космата ръка взема паспорта ми, огъна го грубо и взе да преписва личните ми данни. Процедурата по регистрацията мина бързо, Наско и дамата се запътиха към лоното на любовта, аз с пълна с въпроси младежка душа към вкъщи.
До тук нищо, тривиална история, да но има развитие. Колко много интересни неща се случват ежеминутно, но ние не разбираме за тях, просто защото ни липсва още една гледна точка.
На другия ден седя на бара при Наско. Той леко разочаровано ми пресъздаде предишната нощ така:
- Абе и аз се бях напил, иначе немаше да я погледна тая, тя от години ме гони, аз по некой път, така..., ама не ме кефи. А снощи даже не я ебах, влезнах в банята, а тя заспала, нещо я мъчих отпред, отзад, ама не ще, спи мама й деба пияна... Към шест се облякох, метнах му ключа на тоя долу и му казах да я събуди към десет.
Минаха два, три дни и Наско напусна, стиснахме си ръцете и оттогава не съм го видял.
Минаха още два, три дни, приготвям се аз за работа и не щеш ли – мацката на Наско. Трезва не изглеждаше по-различно, даже и се удивих, че като е пияна изглежда като трезва. Дойде при мене на пулта, взе да се усуква нещо, била дошла с такси, а Наско по принцип и го плащал, а тя нямала сега пари, а къде бил самия Наско, колко щяла да му се кара, а аз ще и дам ли пари за такси. Не й дадох, но това не ме отърва от нея, излезе навън и след десет минути се върна, поне едно малко да съм я черпел, един вид да не си ходи с празни ръце.
Малкото и се услади и да не е пак с празни ръце реши да ме хване за кура. Каква гротеска сме били не си представям, аз със слушалки на уши, прав, а тя седнала опитваща се да извади най- съблазнителния си поглед държейки ме за кура и скимтейки – айде още едно малко. Честно и за убийства трябва да има оправдателни присъди.
Обясних и накратко, че имам дажба от половинка твърд алкохол, които не плащам, а също така и не консумирам и че ако спре да ми мачка кура, може да изпие това количество.
Тъпата овца, като чу това, така бързо ме пусна та чак ме обиди.
А сега нейната версия :
- Този Наско какъв е простак, аз дойдох да му се карам, а него го няма, а къде е отишъл ти не знаеш ли, ужас, как ше му се карам аз, онази вечер взел че си тръгнал без да ми се обади, а сутринта аз викам - Нааско, Наскоо, а като гледам ме ебе тоя от рецепцията...
|
Публикувано на 28-05-2008 @ 00:00:00 EEST от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.63
Гласове: 112
|
|
|
|
