| ЛЕЛЯ |
 zidar написа
Има едно парче на „Джендема” - „...а навън работници с червени потници, копаеха канал...” Освен че е много свежо, всеки път като го чуя се сещам за един кратък, но запомнящ се епизод от престоя ми в родната казарма. За добро или лошо, днес вече няма наборна военна служба. Иначе казано, вече няма казарма. Всъщност има, но е по желание - служиш и за това получаваш заплата. Едно време щеш-нещеш - служиш 2 години и то без заплата. Всеки, който е бил в казармата може да разкаже много истински и недотам истински случки. Ето една съвсем истинска казармена история.
Един неделен предидобед в средата на лятото, има-няма 2 месеца преди бленуваното „уво”, три стари кучета - Главчо, Лавката и аз, скатавахме на хлад в гаража. С Главчо сме съученици от квартала и се падна и да служим заедно. Той е малко свит и комплексиран от голямата си глава. Пада си по доста по-възрастни жени. Лавката е касическо соц-гъзе от средата на 80-те години, слуша диско, ходи с изгладени парадни панталонки и държи единствената лавка в поделението. Много ключова фигура, редовно зарежда бира и водка за свои хора, покрай разните вафли и цигари. Запознахме се в казармата. Та лежим в гаража, пием бири, пушим „Феникс” и нещо си лафиме. Идва един кирчо (новобранец) и вика :
- Аре на плаца, че ще има сбор.
- Къв сбор по това време, бе кир?
- Не знам, Дебелия (старшината на ротата) каза да ви викна.
Привеждаме се във вид и аре на плаца. Там войската се строила (поне това, което е останало без отпускарите и болните). Влизаме и ние в последния момент. Пред строя застава дежурният офицер и обявява, че трябват 3-ма печени доброволци за бригада. Дебелия трябва да избере доброволците. Ква бригада бе, днес е неделя, баси простотията, негодуваме с Лавката. Излиза Дебелия и без никакво колебание посочва Главчо, Лавката и мене.
- Що ние, бе маматидеба дебелак - протестираме яростно.
- Шото сте ми симпатични - зъби се Дебелия.
За нема и 5 минути шоферчето (деба и киртачето!) дакарва джипката и се товариме ние 3-мата и старшията. Потегляме и след час и нещо сме в едно загубено село на средата на лятната жега с лопати в ръце и копаеме канал. Лавката се опитва да протестира :
- Абе старши, къде ни заби, нямам дрехи да се преоблека, нема къде да се изкъпем после...
- Нема страшно, мойто момче - вика Дебелия. Поработете малко и следобед идвам да ви зема.
- А кво ще ядеме, бе? - Главчо не може без обяд, горкия.
- И няма бира - промърморвам и аз, колкото да кажа нещо.
По-лошото е, че и пари нямаме - като обърнахме джобовете, едва към 4 лв събрахме.
- Е с тея бойци ще обядвате - сочи старшията 5-6 циганьори от кеча, които по принцип си копаеха канала. Онея ни изгледаха тъпо и продължиха да копат.
Дебелия замина с джипката, а ние останахме с мангалите от кеча. Покопахме малко за парлама, ама то пече яко и се вижда от далече, че тая работа не ни е по сърце. Лавката се скъса да пцуе фатмака и всичко живо, Главчо успокоява топката с оптимизъм, аз само копам. Идва обед, мангалите изчезнаха сякаш изведнъж, а ние минахме на сянка под едно хилаво дърво. На около 100-тина метра се виждат 3 ниски блокчета, най-вероятно за военните от местното поделение, ама и там сянка няма. Само поле, път и тея 3 блокчета. Главчо не издържа на глад и вика, че отива да търси кебапчета, лютеница и хляб или поне салам... Вмятам да земе и бира, че ще пукнем от дехидратация в тая пустиня. С Лавката седиме и пушиме в очакване на Главата. След 20-30 минути тоя се връща бесен, пцуе яко :
- По тоя път нема ни кръчма, ни магазин - нищо! Сега ще пукнеме от глад тука, бахмааму!
- Ходи виж в тея блокчета там - сочи Лавката. Може некой да ти сипе една супичка...
На Главчо хич не му пука, глада надделява над войнската дисциплина и той изчезна в едното блокче. След малко се връща с доволна усмивка, половинка хляб, лютеница и шише с вода.
- Кво направи бе, гладиаторче? - хили се Лавката.
- Как кво - влизам и почвам да звъня наред. На втория етаж отваря една любезна женица...
- Значи вече скачаш и на пенсии, а? - засича го лавкаджията.
- Тоя па, ква пенсия, тая е към 35-40 и още става! Освен това, ме покани вътре и веднага извади нещо за хапване...
- Баси гладника дето си, намесвам се и аз. Ние сме на по 20-21...
Хапваме така на крак и се бъзикаме с главчото как може да скача на бабички, не го ли е малко гнус и неудобно да си ляга с майка си, деба комплексара! Главчо отвръща нещо незлобливо с пълна уста и после пушим и продължаваме да го бъзикаме. Минава време, онея мангали от кеча не се връщат повече и ние решаваме, че и ние нема да бачкаме. Седиме и чакаме да дойде Дебелия да ни прибере. Неусетно деня отминава, стана 5, после 6, 7, а за нас никой не се сеща. Чудим се кво да правим - да тръгнем по пътя, може да се разминем като идват да ни земат и ще каже оня шопар старшията, че сме избегали и айде арест преди уво-то. Решаваме да чакаме още малко така, с лопатите в ръце, без да работим.
Почна да се мръква, а никой не идва. По тоя селски път ни кола минава, ни рейс, нищо! Седиме и мислиме на къде да дръпнем. По едно време Главчо вика ше ходя да питам лелята как да се спасиме от тая пустиня и докато го казва - хоп, самата Леля идва към нас в един ослепителен пеньоар на карета от късния соц-реализъм. Честно казано, лелята наистина става, ама й трябва дрешка, грим и т.н. На кой му пука, гледаме я като ангел-спасител, всеки от нас със специфичното си желание - Лавката за спешен душ, Главчо за топла манджа, а аз - за няколко потни бири, пък после може и водка.
- Момчета, какво стана, да не би да ви забравиха? - Леля е някак по майчински загрижена.
- Амиии, няма къде един душ да си вземеме, цял ден бачкаме и сега таковата...- жалва се лавкаджията, елитен софийски гъзар, който един ден в казармата без душ не може да изкара.
- Амиии, ъъъъ, такова, вие ако искате, качете се горе, поне да си отдъхнете малко - баси ква е добра тая Леля, една човечна такава, не спираме да се радваме.
Смрачава се, а ние се качваме в полупразното блокче (на някакво учение били повечето), влизаме в един доста непретенциозен апартамент, Леля ни води и показва - тук е банята, тук стая да се преоблечете (с какво??), тук кухнята. Баси кефа, пичове!
Лавката замина да се къпе, аз придърпах едно светло пиво от хладилника, а Главчо вика „чекай малко” и изчезна. Мушнах биричката, гледам почти пълна бутилка водка „Средец” - 5-6 мощни глътки и тя видимо олекна, после карам по-кротко. Идва Лавката доволен, пръхти като кон и вика баси кефа, копеуе! А де го Главчо? Бали го, изчезна някъде. Докато се чудим, идва Главчо с победоноен вид:
- Кой е следващия?
- Квоооо??? - пулиме се ние.
- Аре не се прайте на кретени. Леля каза, който му иде от вътре да се сближи с нея, да влиза.
- Ти еба ли я, бе? - недумява Лавката.
- Що не! Леля си е вървела и ако няма други желаещи, влизам на поправителен - пъчи се Главчо и се драпа за ташаците.
Гледам, че Лавката стои като отцепен, а аз както бех смотал почти 1/3 от водката, не се поколебах изобщо. Улових гребена на вълната, хванах момента или както там искате го наречете. Който е служил знае кво му трябва на войника - поркане и секс, в този ред.
Влизам в хола и заварвам Леля да лежи на диванчето чисто гола с леко наклонена настрани глава, върти един изрусен кичур от косата си около показалеца. Преживявам 5 опознавателни секунди - задоволително лице, прилични цици (е, леко поотпуснати, ама на 3 водки стават!) и полу-разтворени бедра. Баси мамата, добих страховита ерекция! Става Леля, приближава ме, коленичи пред мене (само за да ми свали панталона), смъква слипа и ме гледа с възторг в очите. Ей тоя поглед истински ме въодушеви! Леля лапа боеца и след няколко секунди свършвам мощно. После почва същинската част - нема петинг, нема ласки и увертюри, само по същество! Зверско ебане първо отпред, после и отзад, където и финиширам направо без дъх. Леля изглежда някак ободрена, свежа, с поруменели бузки и блясък в очите.
- Аре викай и другия, а ти бегай хапни нещо, пийни си водка там - нарежда Леля, нещо като строга учителка в гимназията.
- Аха, добре - отвърщам аз и не вярвам на ушите си. Ставам и излизам от хола, леко олюлявайки се. Тръгвам към кухнята за бира и намирам Лавката и Главчо да се хилят нещо.
- Аре бе, гъзар, марш в хола да ебеш! - нареждам аз, въпреки че Лавката е ефрейтор, а аз - прост редник. Оня става и се понася невярващо, сякаш казва „баси как яко лъжете, копелета, само ще се изложа сега като Леля ме изгони!”
Лавката не се връща, аз си допих бирата и влезнах да си зема и аз един душ. Излизам от банята мокър, оригвам се мощно, придърпвам бутилката „Средец” и пия дълго и продължително. По едно време гледам, нема никой наоколо. Тръгнах да търся другарите, кво ли не ми мина през главата - Леля ги изяде, изсмука и т.н. Надниквам в хола и кво да видя - вече сме разчупили ледовете, преминало е опознавателното парти, така да се каже и двамата опъват яко Леля. По-точно, Леля е засмукала Главата за главата и ме гледа нагло в очите, а Лавката победеносно я блъска изотзад. Гледам ги и изведнъж почвам да се хиля. Пия водка от бутилката на вратата на хола, зяпам тая трогателна сцена и се хиля с глас! Главата вика :
- Не се хили, бе цървул, ами ела ме смени, че ми се пикае като на Вакарелски спирач! А Леля не изпуска вече никой от контрол!
Баси нема умора тая! Уж леля, пък не спира! По едно време водката приключи, Леля само изчака Лавката да свърши, стана и с удивителна грация се разходи до кухнята, извади друга бутилка от един шкаф, мина за кратко през банята и после пак се върна на бойното поле. Към края на втората бутилка аз рязко скъсах лентата и не помня вече кво е станало нататък. До едно време и аз участвах в битката с ентусиазъм, после отстъпих на другарите по оръжие да бранят войнската чест и достойнство. Събуждам се по едно време, отвън слънцето безмилостно пече в лицето ми и сигурно е към обед. Скачам, тръгвам да търся другите, гледам в кухнята Леля готви. Гола с готварска престилка! Мамкайдеба, леко наведена и завъртяна настрани, та виждам и част от циците й как се поклащат. Мигом ми стана и без думи я подпирам изотзад. Леля е непоклатима, остава стабилна и след като й го вкарвам целия! За малко поспря да готви, само диша учестено, простенва леко и мълчи като комунист на разпит. Малко преди да свърша се обръща, прикляка и улавя с устни моя финален акорд. Бавно си възстановявам дишането, Леля ми се усмихва мило и продължава да готви. Вадя бира от хладилника и се чудя дали да наруша това прекрасно мълчание с тъпия въпрос къде са пичовете. Тогава виждам как един очукан червен „Москвич” (може би на Леля?) паркира накриво до блокчето и от вътре излизат Лавката и Главчо с две мешки (големи войнишки торби), очевидно доста тежки. Влизат в блокчето и след малко са при нас с много бира, водка и ядене. Не питам от къде пари (може би от Леля?). Ииииихххх, тая Леля, бе! Гледам пак навън към самотния канал, който требаше да копаме, даже и мангалите от кеча ги нема там. Стоят само 3 лопати, то по соц-време лопати никой не крадеше. Привечер стана ясно, че и днес никой нема да ни земе. Леля вика :
- Нищо, момчета, може да останете тук. Поне още една седмица ще съм сама, а може и повече.
На мене този режим почва да ми писва леко, макар че се поражда и известна спортна злоба. Въпросът кой ще надделее накрая, Леля (по-вероятно) или ние тримата, придобива Хамлетовски измерения. Не е ясно защо никой не ни взима вече втори ден, не е ясно и кога изобщо ще ни вземат. Практически сме блокирани тука, има само служебен телефон, от където може да ти дадат външна линия едва след обстойно обяснение защо ти е и т.н. Не искаме и да киснем Леля, иначе Главчо може да звънне на баща си и да дойде да ни земе с „Пръдливия Ханс”, както викахме на „Вартбург-а” му.
Изкарваме втора безумна вечер с Леля. Ентусиазмът ни е поохладнял, но продължаваме да задоволяваме потребностите на Леля с адекватно на нейното темпо. А тя? Леля сияе, тя е неуморна и призори аз вече нямам съмнение чия ще е безспорната победа.
През следващия ден наблягам основно на пиенето и се скатавам от тежък физически труд. Това не убягва от зоркия поглед на ефрейтора-лавкаджия и с Главчо дружно ме пцуват да не се скатавам, че изнемогвали вече и те! Кво ще правиме, дано най-после дойдат да ни земат, че ще погинеме тука! Към 4 следобед пия бира в кухнята и гледам нашата джипка спира до лопатите в канала. Слиза шоферчето (деба и киртака!) и почва да се оглежда. Станах и отивам при него навън. Чудя се дали да го плъзна към Леля като свежо подкрепление, както така е набрала скорост, ама ми дожаля - тоя е много гърчав, може да гушне босилека. Абе гледам, нема го Дебелия, та питам шоферчето къде е.
- Амии, тооо, такова - почва то. Командиро като дойде в понеделник пита къде е Лавката и дебелия вика - копае канал. Командиро вика - да одиш да го земеш да ми отвори лавката, ама Дебелия отиде да пие бира и се запи и забрави. Днес шефа пак го пита и тоя хък-мък и като се изясни кво е станало на Командиро му причерне, че ного му се пиеше бира, ама зверски. На Дебелия даде 3 дни арест, а мене прати да докарам Лавката.
- Чакай тука - казвам на шоферчето и отивам да викам другарите.
Разделяме се с Леля като с любимата на изпращане, само дето нема сълзи. Леля е железна! Само каза така, някак простичко и искрено „благодаря ви, момчета!” и ни изпроводи поживо-поздраво. Явно има тренинг с разделите, милата! Тръгваме си с облекчение. Бяхме на крачка от позорната загуба и още по-позорното й признаване. Казвам им за Дебелия, те онемяха.
- Аре стига, бе! - вика Лавката. Не може да е толкова хубаво! Тук сме, защото преди няколко дни пробутахме котка вместо заек на Дебелия и след като се похвали колко му е харесал „заека”, му разкрихме истината. Оня побесня и пцуе яко :
- Всички ще лежите в ареста, деба копеленцата и ще забравя да ви зема поне 3 дни отгоре! - закани се тогава Дебелия. Баси как му се върна тъпкано - старшията в ареста! Срам и мизерия!
По пътя към поделението млатиме шоферчето зад врата, дето си е мълчал 2 дни и пиеме бира в джипката. В поделението ни вижда Командиро и ни вика. Отиваме ние тримата и той ни пита :
- Кво праите, бе копеленца такива, къде се губите 3 дни?
Гледаме земята и мълчим. Отстрани стои ЗКПЧ-то, рови асфалта с крак и се обажда злъчно :
- Копали са канал, шефе, не им ли личи!
Баси колко си прозорлив! Питай Леля!
|
Публикувано на 07-06-2008 @ 00:00:00 EEST от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.94
Гласове: 55
|
|
|
|
