| ПраПраДедко |
 SeiN написа
В село Долно Педеразово, Община Триперица в един селски обор Груъо Селския
отброи 5 сек. и отвори гуренясало, гранясало Очо.Тогава- ужас- видя ПраПраДедко мераклийски надвесен над него.Сви го под лъжичката.
В село Долно Педеразово, Община Триперица в един селски обор Груъо Селския
отброи 5 сек. и отвори гуренясало, гранясало Очо.Тогава- ужас- видя ПраПраДедко мераклийски надвесен над него.Сви го под лъжичката.
ПраПраДедко имаше рехава бяла косица,беше длъгнест и приличаше на дърт пръч.Изглеждаше зловещо.
-Аагх- успя да изквичи Груъо.
Майка му- Цицка Селската го беше кръстила тъй, щото било прието всеки 6-ти син да се казва тъй.
-Аарно си момчеее!!!- изграча ПраПраДедко.Арно уааа!
‘Почна съ’- помисли си Груъо и една Безнадеждна Сълза се търкулна по розовеещата му се Селска Бузка.
Тонът на ПраПраДедко изведнаже стана суров и отекна като лавина от лайна в малоумната главица (що’т беше миникефал) на Груъо.
-Момчееее!!Туй да знайш- ПраПраДйедко кат та збара първо биим, после чупим!!!
ПраПраДедко имаше навика да плаче!Та зареди той жално с изтънял гласец:
-Имах аз (и т’ва ако нее тормоз- здравенце) една магаричка.Виках и Радичка.Не, не щот ме много радваше и щот кат топуз ми ставаше.Разболя се т’ва добиче от Болест Зла.Та я аз погребах и за последно наебах!Радичкее!Моя радост, мой живот!Отскачам азе йощ до твоя гроооб.
Цялата таз мъка събрана в песен.
И после, ПраПраДедко пуска на стерео.Той реди и кима като углав:
-Милке Милкее- взор кафяв!Милке Милкее- гъз ебнав!Милке мооя- виме тоопло!Как искам те за нощен воопъл!Милке Милкее- гъз лилав!Ща еба от нощеска до обяд!Милке Милкеее, миришеш на обор!Милке Милкее, я йела ми от Упор!
-ХОЙ!ХОЙ!ХОООЙЙЙ!ХУАААХР!- изграча ПраПраДедка!
После една минута стоя неподвижно, жално загледан в Груъо.От устата му (силно казано, защото устата му беше нещо като белег от отстранен бъбрек) течеше пяна.Ухили се злобно.
С един як шут откърти джуките (джуките му приличаха на два мазни червея, които а-ха да се съвукоплят) на бедния Груъо и те виснаха на ебем страна.Обаче те отдавна бяха закърнели от Синдрома на Шмид и за щастие не усети болка.
-ПраПраДедко лупка зверско, а момче!?Момчеее!!- изврещя рязко той.
-Отивам за теслатаааах!
-Храхрахеххо, хухни ххаа хи хоха хуа!- замоли се Груя.
-Хухни хха хххуа!
-Хо Ха Ха?- изимитира го Дъртият Изрод и се впусна отривисто да играе Пайдушко хоро с елементи на истеричен смях около Груя.След това премина на Казачок с отсенки на злоба (от време на време го риташе в ташаците).После премина на Кан-Кан и завърши със задно салто и поклон, достоен за Принц!
-Аз съм от Старата Школа момчее!Мога ги всичките.Мога и Валс да танцувам, ама последната уруспия, де’т танцувах с нея главата и все ма хакваши у камбата.Ха-хааа-ха! ПраПраДедко изцвили като разгонен жребец и се втурна като обезумел да търси ръждясалата си тесла, нейде изгубена.
Дванадест в полунощ удари.Гарван грозно изграчи.Груъо все още си лежеше проснат на пода на обора и подсмръкваше, което не е точната дума, защото носът му отдавна беше закърнял от Синдрома на Шпитценхофен.Та просто си лежеше и чакаше, овързан със здраво въже.
-Хо Хе- изпелтечи.
Вратата на обора се открехна съвсеем мъъничко и едно трескаво око заразглежда обстановката- вили,лопати,инструменти по стените, работен плот, сандъци с черепчета, бали сено и една купчина дърва.Както и Милка която замислено преживяше.Окото погледа, после през вратата влезна Хрущялко Пищялков, по прякор Кокълчето със своите дървени навуща.Груъо го изгледа:
-Хохълхе!Хохълхе!
-Селски!Аз извикал жандарма!Ако престрашът са и додат, освободят теб!- изпелтечи Кокълчето и с клатушкаща походка тръгна към Груъо.
-Момчеее!- изграча ПраПраДедко от един тъмен ъгъл на обора.
-Ибре!Ибре!Ахахааа!
Кокълчето висеше с главата надолу от тавана и се полюшваше.Обаче крачето му, по рождение придобило Синдрома на Гензенбергер се изсули от навуща, то падна и загуби свяст.
-Я брее д’еба и сакатото пили!- изхъхри Дъртия и се изхили.
-Исках го живо!Живо!Живо!Живо!- Наведе се над Груъо, който все така се дзвереше и си тикна кокълестия пръст в лицето му.
-Живооо!- изпръхтя.
Тогава се чуха полицейски сирени.ПраПраДедко хвана Груъо и Кокълчето, завлече ги до един тъмен ъгъл и докосна едно място в дървения под.
-Ха сига гледай туй ПраПраДедко как го е измайсторил- изкоментира и смигна лукаво.Част от пода потъна бавно нейде към дълбините на обора.Кокълчето дойде в свяст и проследи как импровизираният асансъор се спуска в тъмната шахта.След малко спря.Дъртия отвори една желязна врата с голям меден ключ.Издърпа за ръцете двете момчета в голямо подземие до неголям но не и малък металик-зелен космически кораб, който приличаше на богомолка.Отвори люка пак с докосване и ги просна до едно овързано зеленикаво извънземно.
-Прлю пли кирк хогар!- изписка то.
Гласецът му бе нежен, сякаш някой прокарва пръст по кристална чаша с винце.
-Хо ха и хуй?
В миникефала на Груя бавно протичаха мудни процеси.
-Хохълхе, хо ха и хуй хуаа!?
-Селски, аз знае не ко туй, ама мене свинска мас мирише на.- изтъкна Кокълчето.
Извънземното (само за протокола) се казваше Хуй Нахлуй и беше от планетата Впуткана, отдалечена на милиони светлинни години от Земята.Простата му история беше, че корабът му трябваше да кацне принудително за една поправка и кацна близо до село Долно Педеразово в Ибанатъ Гуръ, където ПраПраДедко умело го сбара, докато сереше в едни храсти.Вярно, то го беше простреляло с лазерната си пушка, но Дъртия по една случайност не го ловяха лазери.
Преди време беше изживял едно радиационно облъчване в обора на Дедко, който се опитваше да конструира ядрено оръжие, за да бомбардира Сейшелските острови.Дедко беше изрод- ядеше куршуми за закуска (навик от бойното поле) и като се натъпчеше ги промиваше с една гранатка.Герой от световните войни, беше очистил само с изкуственото се чейне 30-на заспали немци.Когато умрял на ранната 999 годишна възраст, паднал в центъра на селото и цялата земя потреперала.Камбаната ударила 99 пъти.
ПраПраДедко от тогава беше придобил Синдрома на ПингвинчЕнку.Лазерните лъчи,с които Хуй Нахлуй беше го простреляло, се бяха изпарили със съсък.
Та извънземното имаше зеленикави изпъкнали очици, нос голям и длъгнест и рехава четинка на издълженото си черепче.То беше издължено не заради тази особеност на вида, а защото беше болно от силно заразния Синдром на Лайнкенефчен Седефчен.Този учен беше развил рядката способност да задържа лайна в задната част на черепа си, посредством неуспешен лабораторен експеримент, който имаше за цел да въплати котешки инстинкти в извънземен интелект.Друг е въпроса, че един път в месеца сереше през ушите и аптекаря Хуй Хуан Ортикарий му се радваше много, когато дохождаше да си напазари клечки за уши.
-Ха ся ела да ни повозиш, зелени братко!- тържествено заповяда ПраПраДедко, отвърза Хуй Нахлуй и го блъсна в гърба към контролните прибори.
Космическият кораб плавно пое към повърхността по яроко осветен коридор.
Полицаите само проследиха учудени как корабът отлита в нощта.
-Момциии!ПраПра ви Дедка тряа да са покрий за малко.Искате ли да чуйти как ПраПраДедко ви веднаже наеба една акулка в хрилете?Преди туй обачи излупках една пареща медузка що’т водата беше лед уа...
Поп Илчо Ракиджоса биеше с пиянско усърдие и още по пиянско умопомрачение камбаната горе на камбанарията на селската църквица, когато видя светещата точка в небето.’Има заря бря’- си помисли и заби още по силно камбаната.
|
Публикувано на 13-09-2008 @ 00:00:00 EEST от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 2.26
Гласове: 15
|
|
|
|
