A momentary lapse of reason ... |
Dilovska написа Ще те прегърна в мисълта си, ще те превърна в топлина и бавно под затворените си клепачи ще те оставя да ме обичаш както ти си знаеш. А сутринта няма да страдам, че не можеш да ме събудиш с целувка, защото си си отишл тихо, без дори да си събудил мен за себе си.
Не беше само хубаво - беше невероятно хубаво, трудно, болезнено, щастливо и да - заразяващо. Не може да се оздравее след такова заболяване... Липсва ми някой и не, че го няма, но не е където искам да сме двамата. Дори мисълта e хубава, че този някой е добре и вече ми е достатъчна. И този кошмар, че няма никаква истинска нужда от мен, от това да сме заедно.
Само дето вече аз виждам по-настрани и по-навътре. Ама късно, май. Всъщност, не толкова - нали все пак умея да виждам . Яд ме е, че умея. Толкова хубаво беше, когато си се самосъжалявах, реещa се измежду едни етанолови мъглявини, никога не съм го крилa. Дори когато този някой е съвсем близо до мен. Или много далеч. И всеки, който ме (ни) познава го знае. Както знае, че аз съм излишна. А на мен ми стига да зная, че я има - обичта, докосване, което получих. Защото е вълшебно да се зареждаш от увереността, че чудесата не са само вълшебства, а са споделеност за двама по пътя ни към себе си през другия. Aко мога да направя добро занапред - както го искат другите за себе си - идеално. За мен - нищичко не искам. Защото имах всичко.
Искам да ти разкажа, как понякога е толкова студено в юлската нощ, как понякога е толкова шумно в празната стая. И ще оставя думите ти да ме носят през морските пръски. Ще се вглеждам в следите от мокрите ти стъпки ти по пода. Ще се зарадвам на жадуваното ти пристигане след най-дългото пътуване - към себе си. И тихо, на пръсти, ще се обърна по моите си преплетени сънища, напосоки тръгнала, без да будя щастливите заедно.
Всяка нощ минавам на сън старите пътища. Къде и в кой кръстопът сбърках знаците? Във всяка катастрофа умирам. Но този път с желание. Не искам да се преродя, защото уморих се да умирам. Защото искам поне веднъж завоят да е спрял в небето. Всеки ден с любопитство разбирам на кое кръстовище се сменя посоката? И ще избера ли верния път, за да стигна отпочиналa, смирено да се сбъдна до теб - мое щастие?
|
Публикувано на 10-01-2009 @ 00:00:00 EET от blondie |
|
| |
рейтинг на статия |
средна оценка: 3.73 Гласове: 23
|
|
|
|