Меню
· Начало
· АРХИВИТЕ_СА_ЖИВИ
· Топ_50
· Рубрики
Среща
литера-туряChopin написа
Голям облак се беше надвесил над града заплашително, водата се стичаше по прозореца на вадички, а Сеп стоеше , вперил замислено поглед в небето. Поседя още няколко минути и видя, че вече е шест, почти време за тръгване. Започна да се приготвя. Чувстваше се изнервен и искаше просто да отиде някъде.

Излезе от голямата офис сграда и се запъти към паркинга. Влезе в колата, запали цигара и потегли надолу по улицата, след това отиде към южния изход на града излезе на главния път, карайки право към бурята. След известно време осъзна, че пътят му е познат. Същите дървета, поляни. Бързо разбра накъде е тръгнал.Не след дълго стигна до селото, в което беше прекарал голяма част от детството си. И където може би за последно бе истински щастлив.

***

Отвори вратичката и влезе. Очакваше да чуе глухия лай на кучето, но чу само скърцането на ръждивите панти.

Тук от отдавна нямаше никой.

Наедно с бурята звучеше някаква странна песен, музика или каквото и да беше, която сякаш го привличаше така силно.

Тръгна бавно по пътя към реката. Смрачи се. Дъждът бавно заромоли по листата на дърветата. Не след дълго започна да се чува неспокойният шум от бързотечаща вода. Беше стигнал.

Загледа се в хлъма отвъд реката.Той изглеждаще величествено, някак нереално, божествено на фона на бошуващата сякаш точно зад него буря. Златистите треви по него се полюшваха като едно море на сушата.

Присветна сякаш точно над хълма. Мощен гръм разтърси местността.

Черна фигура, сякаш от светкавицата, се появи изведнъж в златистите треви. Бе толкова далече, а сякаш го пронизваше с погледа си. Музиката звучеше от нея...

За момент се замисли, но след това се затича с всички сили към, нея без да се замисля повече колко странно е всичко.

След няколкоминутен бяг образът започна да се избистря.

Беше жена, сламеноруса, с порцеланова кожа и странен, дълбок поглед.

Стигна запъхтян до нея, погледна я и мигом се изплаши. Едното й око беше синьо, а другото алено червено и ужасяващо. Поглеждайки в него, сякаш погледна в окото на самата неизвестност, в произвола.

Жената му се усмихна и каза:

- -Защо си толкова нещастен, Сеп?

- -Защото не разбирам нищо! – извика той. – Коя си ти?

- -Аз съм Нищото.

- -Как така си нищото? Аз те виждам.

- -Това е просто форма, Сеп, просто форма.

Фъртуната се разигра с пълна сила.

- -Защо ме повика? – попита Сеп?

- - Аз не те повиках, ти сам искаше да дойдеш – каза жената

- -Не съм искал! Просто бях уморен и тръгнах...озовах се тук – каза озадачен Сеп

- -Ще ти покажа нещо – каза тя



Мигом светът около тях се завъртя. Бурята, сякаш ги пое и ги откара на някакво място. Умът му не можеше да асимилира ставащото и заобикалящото го. Той просто се отпусна в нищото. Милиарди светове стояха под тях.

Някои си приличаха толкова отчайващо, други сякаш спяха, в трети бошуваше някаква невидима енергия.



- -Това ли е, това ли сме ние?

- - Да – отговори жената - милиарди съдби, висящи в нищото, чакащи своя миг.

- -Колко трябва да чакам за своя? – попита той

- -Той настъпи, това е твоят миг!

- -Това? Но нищо не се променя, какво означава това?

- -Означава, че ще полетиш над световете.

- -Но аз.. не мога да летя, а и...имам живот там – и погледна някъде в нищото.

- -Това не е живот. Животът ти свърши преди години тук, на това място, затова подсъзнателно ме повика тук. – каза тя.

- - Не съм те викал! – изкрещя Сеп .

- -Повярвай ми – каза жената – ти трябва да полетиш, прекъсни себе си, започни се наново истински!

- -Не мога!

- -Имаш крила, просто трябва да го повярваш!



Мигом всичко загуби образ.

Сеп ,стана и се огледа. Отново беше на хълма. Златистите треви се превиваха под напора на вятъра, издавайки съскащ звук.

- -Сега разбирам – каза си.

Затича се към върхът на хълма, наподобяващ хребет.

Спря се. Пропастта беше почти отвесна. А досега си мислеше, че това е чисто и просто хълм.

- -Виждам!


И той разпери крила и полетя в огромната бездна. Световете се пръснаха в безпорядък. Светлината се сви на кълбо и простена уплашено.
Публикувано на 03-08-2009 @ 17:49:30 EEST от blondie
 
В тази рубрика
· търси в рубрика: литера-туря
· търсене в статии от: blondie


най-четената статия в: литера-туря:
Приказка за дърваря, трите му брадви и двете му жени

рейтинг на статия
средна оценка: 3.79
Гласове: 34


отдели само 1 секундичка и гласувай за статията:

отлично
мнооо добре
добреее
Regular
лошооооо

опции

 разпечатай статията разпечатай статията

Свързани теми

литера-туря

коментарите са си собственост на тоя дето ги поства. ние не носим никаква, ама никаква отговорност за съдържанието им.

анонимниците не могат да тургат коментари. аре да се регистрираш, а?