Меню
· Начало
· АРХИВИТЕ_СА_ЖИВИ
· Топ_50
· Рубрики
Все още без заглавие...
литера-туряCannibal написа
- Боли ли?
- Не.
- Какво чувстваш?
- Всъщност… нищо.
Навън още беше тъмно и тя не можа да предположи колко е часът. През отворения прозорец влизаше студен въздух, който алчно поглъщаше топлината в стаята. Тя се изправи бавно от пода и отиде да го затвори. Тихият звук на телевизора от съседната стая в тази тишина звучеше като зловещ шепот на неканени гости. Момичето спусна щорите и се обърна към него. Той още лежеше на пода до масата с ръце върху гърдите. Тя не виждаше очите му в тъмното, но чувстваше празният им поглед:


- Добре ли си?
- Да.
- Защо не станеш тогава?
- Остави ме още малко.
- Но…
- Така ми е добре.
Тя извърна глава настрани и стисна устни. Очите й се напълниха със сълзи, които бързо се стичаха една след друга по бузите й. Обзе я силно желание да изтича в другата стая, сякаш в тази имаше нещо, което я душеше, но не смееше да мръдне от мястото си. И тя беше част от тази сделка:
- Плачеш ли?
- Извинявай…
- Не се извинявай за такива глупости.
- Ще станеш ли вече от там? Искам да отидем оттатък… Не мога да стоя повече тук.
- Чувствам се толкова… лек.
- Лек?!
- Да, сякаш току - що съм се родил и няма нищо, което да ми бъде товар…
- Да отидем в хола, моля те!
Той се подпря на лактите си, остана така няколко секунди и се изправи. Тя само това чакаше, с бързи стъпки го улови за ръката и отидоха в хола. Седнаха на дивана и момичето втренчи поглед в него. Изглеждаше толкова спокоен. Предишният му остър и парещ поглед беше заменен от студени, зеленикави, кристални топчета. Беше се разположил удобно на дивана и гледаше безизразно телевизора:
- Защо не говориш?
- Какво очакваш да чуеш? - кристалните топчета я стрелнаха с ледената си празнота.
- Да ми кажеш как се чувстваш.
- Щастлив съм.
- Не ти личи.
- А трябва ли?
- Всичко това ме плаши…
- Тогава да не се беше съгласявала! - изкрещя той в лицето й. - Късно е вече. Аз съм друг човек сега.
- Груб и студен…
- Могъщ и несломим!
- Не трябваше да го правим… Не трябваше…
- Ще цивриш ли сега?! Ако ще правиш драми, махни се от очите ми! Аз няма повече да бъда мачкан и нещастен!
- Да, сега ти ще мачкаш…
- Млъквай!!!
Той отиде в спалнята и тръшна вратата след себе си. Тя закри с ръце лицето си и заплака. Какво направи?... Съгласи се с него да продаде душата си на дявола, за да сбъдне грандоманските си мечти и да бъде богат. Той беше фантаст, който не искаше да се унижава като общ работник, но и не полагаше сили да промени нещата, а все търсеше лесния път. И ето, че го намери. Дяволът никога не отказва да прибави към колекцията си още една заблудена душа, жадна за величие.
Тя избърса сълзите си и тръгна към спалнята. В сърцето си усещаше тежестта на новия живот. Да, нов живот щеше да има, защото нищо не можеше да спре човека зад тази врата. Той нямаше душа, която да има съвест и да чувства вина. На нейното място имаше мания за величие, което щеше да получи на всяка цена.
Тя натисна бавно бравата и отвори вратата. Видя го легнах и дълбоко заспал. На лицето му имаше някаква самодоволна усмивка, сякаш сънуваше новия си живот.
Публикувано на 13-01-2010 @ 00:00:00 EET от blondie
 
В тази рубрика
· търси в рубрика: литера-туря
· търсене в статии от: blondie


най-четената статия в: литера-туря:
Приказка за дърваря, трите му брадви и двете му жени

рейтинг на статия
средна оценка: 2.9
Гласове: 10


отдели само 1 секундичка и гласувай за статията:

отлично
мнооо добре
добреее
Regular
лошооооо

опции

 разпечатай статията разпечатай статията

Свързани теми

литера-туря

коментарите са си собственост на тоя дето ги поства. ние не носим никаква, ама никаква отговорност за съдържанието им.

анонимниците не могат да тургат коментари. аре да се регистрираш, а?