Комунизъм? Не, благодаря.
дата: 07-04-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: анализи
Защитниците на комунизма и социализма явно не са си чели добре Маркс-а и Енгелс-а.
Ако първата стъпка в класацията на Маркс е така наречения Примитивен Комунизъм, който е съществувал само в много примитивни общества....
Защитниците на комунизма и социализма явно не са си чели добре Маркс-а и Енгелс-а.
Ако първата стъпка в класацията на Маркс е така наречения Примитивен Комунизъм, който е съществувал само в много примитивни общества, а така наречения Модерен Комунизъм е шестата и най-висша стъпка, то разликата между двата се базира само на човешки фактори. Единственият начин комунизма да работи като социален строй е много много дълбока промяна в качествата на човешкия фактор, която обективно погледнато е абсолютно невъзможна. Друго, което защитниците на този строй приемат за дадено, е че капитализма неминуемо ще се срине. Ако се изхожда от презумпцийте на Маркс, това е така. Реално погледнато обаче, това, което Маркс цитира като проблеми на капиталистическия строй е това, което приключва всякакви идеи за комунизъм. Хората изначално, и завинаги няма да са равни. Никога не са били, нито ще бъдат. Капитализма, както и примерно конституцията на САЩ зачитат факта, че хората трябва да имат равни ПРАВА, оттам нататък равенството не може и не трябва да се гарантира. Прогреса на човечеството като цяло се базира на идеята за развитие, което не може да бъде постигнато ако изкуствено се задържа равенството между иначе неравни хора.
Общата собственост под комунистическия строй също е тотално сгрешена концепция. Никога не е било и няма да бъде, рационално за един човек да пази нещо, ако няма мотивация да го прави. Икономически погледнато общата собственост насърчава посредствено и разхищателно използване на ресурсите, които по подразбиране са крайни на Земята. Общото използване на ресурсите с равни права над тях не може да важи за ресурсите и продуктите, за които комунизма се опитва да наложи този строй. Равноправието не насърчава изследването на алтернативни източници на ресурси, тъй като няма икономическа мотивация за това.
Комунизма заклеймява капиталистическия строй базирайки се на идеята, че капитализмът може да генерира изгода само чрез експлоатация на работна ръка, и отрича заместването на работна ръка с технологий. Това е абсолютно погрешно. Най-големите „злини” на капитализмът са неговата целенасоченост към печалбата, без грижа и отговорност към работната ръка. Ако това е агргумен – то погледене водещите страни по брой експлоатирани работници и си задайте въпроса – какъв е режимът на управление там, и защо е възможно икономически една страна да е така устроена, че работната и ръка да няма стойност?
Най-голямата грешка на комунизма е, че не предлага нито един механизъм за сигнализиране в посока от пазара към регулаторните органи на държавата. Нито от чисто икономическа страна – изкуствено поддържани цени или изкуствено занижени – те не сигнализират за пазарен недостиг или излишък. Истинската цена на ресурсите остава скрита, както и желанието за даден продукт на пазара. Още по-малко комунизмът предлага и социални механизми за регулация. Капитализмът като система от пазарни механизми и регулаторни органи предразполата към оценяването на всеки един продукт или дейност. Винаги може да бъде поставена цена дори на абстракти понятия като честност – ако не – то какво е тогава репутацията на една компания пред нейните клиенти, ако не регулиращ механизъм, който да създаде финансова нужда компанията да не извършва никакви незаконни или неморални дейност.
За момента, капитализмът не е достигнал своята върхова фаза на развитие. С времето и това ще стане. И тук не става дума за оценяване на всичко под слънцено, с цел предотвратяване на разхищението, става дума за интелектуалното съзряване на обществото опериращо под капиталистически строй, за да може то да налага регулаторните механизми индиректно и рефлексивно.
За момента България няма такива механизми. Ирационални подбуди като носталгия по някакъв стар строй, късопаметност относно важни социални фактори, липса на социална воля за моментално наказване (ако можем така да наречем същите тези рефлексивни регулиращи действия) на нечестни или неморални действия. Популизмът, като издънка на капиталистическия строй среща ниската обща култура и интелектуално ниво и спомага за покълването на същия.
Гледайки достатъчно дълго напред и това ще се само-регулира според законите на пазарната икономика. В крайна сметка ще се достигне точка на насищане от популизъм, незаконни действия, и безнаказаност, вследствие на което ще започне регулиращ процес. И тук е нашата роля като общество. Дано да смогнем да не се завръщаме към социалистически строй, който ще е едно много лошо начало и ще унищожи много от нещата които сме изградили като общество до момента. Този автор е твърдо решен до сетния си ден да работи ЗА това да обърнем и то скоро ситуацията към едно общество, където моралната и „пазарна” честност и съблюдаване на законите са оценени високо от пазарните механизми не само у нас, но и по целия свят. Защото България, от гледна точка на работна ръка и ресурси, няма какво друго да предложи на света освен интелект, и честност.
pink_devil: Статията е написана добре, но мисля, че Пазарният Институт или capital.bg биха я оценили по-достойно...Все пак това е литературен сайт, ей, мушмороци....
|
|