Поетът
дата: 17-04-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: хахо и хохо
Не, че ме мързи, просто нямам мотивация.Къде изчезна Музата от два месеца я моля да се върне, а тя замина с децата при майка си и ми върна халката. После ме налегна Отчаянието (един приятел) и след като изпихме всичкия наличен алкохол в къщата той каза:
-Аре за маадми,брат!
Викам-Ти добре ли си ?!!Какви ти мадами по това време, а и още не мога да забравя моята сладка, добра, шибана кучка, как можа да ме зареже?!!
Разциврих се, човешко е, а той ме погледна с онзи съкрушен поглед на човек настъпил лайно, махна с ръка и заби брадичка в ръба на масата. Гледаше повече от час в пространството и си ровеше в носа някак меланхолично когато дойде Самосъжалението да ни прави компания, поне така каза, макар, че аз имам някакви подозрения, че го направи за да търси съчувствие. Идва той и вика:
-Ей, вий двамата, да същите с физиономиите на проскубани порове, има ли едно място за мен? Аз принципно съм много точен пич, но никой не ме разбира и винаги ме пъдят от масата когато реша, че най-сетне съм завързал приятелство. Е има ли?
Показахме му стола, а Отчаянието засмука шумно привършващия сок през сламката, който си беше взел за изтрезняване(за да се напие после пак естествено! ).
Честно казано Самосъжалението изглежда се беше оженил наскоро за Наглостта, та беше прихванал от нея навика да се само поканва , но разбира се беше усъвършенствал това изкуство, чрез неизменния си коронен номер – да е максимално нещастна и сърцераздирателна картинка.
-Е –каза той-какво сте се оклюмали, я разкажете, че да не се цепя от колектива. Никой не обича хора, които се цепят от колектива, а аз съм така различен от всички останали, нима заслужавам такова отношение. . . -и той захълца нервно, търкайки очите си. напъна се да се разреве, обаче само се задави с бира и от носа му бликна фонтан сякаш беше смъртно ранена бъчва.
Докато Отчаянието и Самосъжалението си разменяха по някоя отчаяна и съкрушена гримаса, аз се отправих към бара. На едно столче съвсем наблизо стоеше зашеметяваща блондинка, досущ като куклите по “Планета”. Каза, че се казвала мечта, обаче много бързо осъзнах, че определено не е моята, а на онзи отсреща, който изглеждаше като човек каращ голфче. Както и да е, аз блондинки не обичам ако трябва да съм честен.
-Сива смърдуха, говори ли ти нещо, а? –чух тъничък гласец зад гърба си. Обърнах се и го видях, а то продължи да писка на фалцет.
-За тебе се отнася, смърдухо! Още малко и ще ти окапят антенките гледам.
Осъзнах, че това нещо или има много богато въображение, или е невъзможно кривогледо за да помисли двете сламки в коктейла ми (да не мислите, че само с бира ще мина) за антенки. Реших все пак да го удостоя с вниманието си въпреки, че в този момент Горделивостта ми се умилкваше и очевидно имаше някакви претенции към моята особа, но аз като човек верен на приятелите си, знаех, че те не биха искали да се размотавам с тази фльорца особено когато сме излезнали да пийнем. . . от мъка. Те впрочем мразеха повече сестра й – Гордостта, защото на всички купони на които присъстваха и те и тя не получиха ни най-малък шанс да я изчукат. Тъжна история.
Бързо се измъкнах от лапите й и се втренчих в “онова”.
То изглежда правеше същото като мен и с озадачена физиономия се взираше в лицето ми. Стояхме така повече от 20 секунди. Не знам за вас, но за мен времето е ценно, а това си беше чиста проба пилеене на време. Нищо не се случи и ако в този момент беше минал някой и ни бе загледал, щеше съвсем съвестно да заяви, че ако се погледаме още малко може и да проговорим.
Аз не съм такъв човек-да си пилея времето, нищо, че прекарвам часове в размишления над дребните житейски събития и техния смисъл. За мене тези моменти са изпълнени със същност, със значимост, със смисъл за живота!
И в този момент, докато си размишлявах най- небрежно колкото да не губя ценното си време, онова нещо изпляска :
-Аз съм смисълът на живота ти! -казвам ви отвори малките си криви устнички и изстреля като топ въпросните думи, и те точно като гюле ме размазаха. Трябва да призная, че забравих за Отчаяние и Самосъжаление мигновено. Огледах го по-обстойно вниквайки в детайлите –малко плешиво с картоф уподобен нос и хиляди лунички по него.
Викам- Нещо си се объркАл, ако ти си смисълът на моя живот то по-добре аз да отида в Алпите, като добра крава монтафонка и да допринеса за развитието на млечната индустрия. След като заявих това, то отново си отвори малката устичка.
-Но аз наистина съм смисълът на живота ти! Не разбираш ли, аз съм всичко за което някога си се борил, представлявам идеята ти за равноправие, аз съм цялата философия на живота ти! А аз съм като всички останали, средностатистически, разбирам от всичко по малко, обичам да се напивам и после да пея, женен съм, имам 2 деца и семейството за мен наистина е градивна клетка на обществото. ти и другите като теб сте причината да ме има. Аз съм смисълът на живота ти.
Вярно е, че и преди теб имаше хора, чийто смисъл бях, но след като се смениха толкова поколения и до усъвършенстваха идеята за създаването ми, най-сетне аз просъществувах. Идеалният- средностатистически, универсален човек- също като теб самият.
Погледнах дребното човече косо, искаше ми се да размажа картофа на лицето му, но честно казано аз съм гнуслив човек и само при идеята за слузестата, кървава каша. , която щеше да се размаже по юмрука ми нещо в мен трепна и аз се отказах от понататъшни действия.
То ме гледаше с детинска радост в очакване и въодушевление, сякаш чакаше да го прегърна или да кажа нещо от рода на: “ О колко дълго те търсих, животът ми най-сетне има смисъл! ”
Не, не съм такъв човек аз ! ! ! Хванах близначките Гордост и Горделивост под ръка и си тръгнах. Зарязах Смисъла, Отчаянието и Самосъжалението да си правят компания, макар че като знам какви неща ще си говорят няма да се учудя ако в близко време този с най-слаби нерви не се самоубие ритуално.
По пътя срещнахме един стар приятел-Егото и си направихме четворка в таксито, но в един момент шофьорът се обърна и каза да слизам, щото имал и други адреси. Не бях усетил как лети времето, сконфузено му подадох една банкнота и се за влачих към вкъщи. На прага ме посрещна Музата.
Каза, че мислила дълго и решила да се върне в името на децата ни, но само при условие да не я насилвам повече, за да не се роди отново някой изрод.
Как може да си мислите, че имам нужда от лечение, нима видът ми не доказва, че съм нормален, здрав човек като Вас и онова момиче там?
-Сестра, моля сложете му обедната доза и ако обичате този път, когато го слагате да спи проверете дали си е поел дълбоко въздух, защото ако е това напълно обезсмисля ремъците!
|
|