Подслушана изповед
дата: 18-04-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: анализи
Мислите, че съм силна! Че мога да преодолея всичко! Е, в грешка сте. Виждали ли сте как пада отсечен бор? Рухва.
Не мога да се грижа за детето си, имам дългове и съм сама. Със себе си. Опитах се да се стегна. Ей Богу, опитах!
Дали ще ме обвини Той не знам. За другите не ми пука, както и на тях за мен. Дори няма с кого да поговоря.
Как изглеждам в очите ви? Парцал, нали? Пихтия някаква.
Няма ме вече за този свят. Ако разговаряте – не е с мен. Ако ме виждате – не съм аз. По-добре би било съвсем да ме няма, но в Божия промисъл не мога да се меся. Той ще ми се разгневи.
Знаете ли какво е да си сам? Сам в целия свят, че и отвъд. Защото и там никой не ме ще.Ако ме искаха сигурно щяха да ме повикат. Но не. Пустота, пустота, пустота…Обгърна ме в един миг. Така ли стават нещата? В един, единствен миг усещаш всичко, разбираш го, осъзнаваш го, приемаш го, подчиняваш му се. В един единствен миг… И няма път, нито пътечка, нито светлина, нито свещ, нито облак, нито дъно. Винаги ме е било страх от дълбоката вода. А сега ме е обгърнала и е моя приятелка. Но и нея я няма. Само знам, че е тук. Празно и черно. И лоши няма. Винаги във филмите има и лоши. Тука що няма не знам. Сигурно за да не прехвърлям вината върху тях. Хитро! Сам ще си носиш кръста. Да не си Исус Христос, че някой да ти помага.
Е, до тук бяхме. Всичко вече е без значение. Пука ми, че не мога да намеря пари за парното. Пука ми, че детето яде всеки ден едно и също, а аз въобще не ям. Отстрани изглежда другояче. Поне добре умея да заблуждавам. Само дето себе си не мога.
Опитах се да се влюбя пак. Защото без любов не мога да живея. Казах, без любов, не без секс, както извратените ви мозъци ще го разчетат. Не стана. Влюбих се, но… Абе, да сте се влюбвали в дърво? По-голям ефект щеше да има- поне ще те гали с клонки и ще можеш да му говориш. Сигурен си, че ще те слуша. И сега мисля, че беше чудесен. Още го обичам. По някаква странна логика. Извън мен. Сякаш винаги съм била с него, сякаш съм чакала само него…Както борина се запалва от искра. Само че ме приемаше като камериерката в хотела или гувернантката, или масажистката. То, вероятно, така и изглеждам. Не ме разбирайте криво- приятно ми беше. Стига някой да ми казваше от време навреме, че му е хубаво така. Или да ме назоваваше по име. Щото и име си имам. Тривиално, непретенциозно, но си е мое и се отзовавам, като ме повикат с него. Демек, разпознавам си го.
Срахотен любовник беше. Докарвал ме е до екстаз. Но пак не говори. Ако не бях сензитив/чужда дума – виж в речника/ нямаше да мога да разбера, че и той има чувства. При това бурни. Викам си, няма значение, приемам го такъв, какъвто е. Всеки има право на индивидуалност. Разбирах го. Исках просто да сме заедно понякога. Нищо не исках и до сега нищо не искам от него. Пиша това защото съм шантава.
Като се запознахме си говорехме. Боже, какво щастие! Да има с кой да си приказваш и да ти е приятно. После взех да си приказвам сама. И до сега така – все сама си приказвам. С едни не говоря, защото искат да слушат само себе си и няма смисъл- пак сама ще си приказвам. С други пък защото не бива да ги натоварвам, и те си имат проблеми. А пък аз не обичам да досаждам. И се правя на силна, че чак ми се и чудят! С мъжа ми, преди да почине, си приказвахме… И сега си приказваме, но изглежда като да си говоря сама. Пък и той сигурно е зает там, горе. Не ще винаги.
От време навреме правим секс. Много е приятно, даже страхотно. Но не бих отказала след това да ме попита как съм и да ми се усмихне. Пък аз да го излъжа, че по-добре никога не съм се чувствала. И после да съм сдухана цяла седмица и да не мога да се оттърва от главоболие. Но не ме пита. Затова и не го лъжа. Ако се заблуди да ме попита дотолкова се радвам, че забравям как се чувствам. Та пак не го лъжа- чувствам се на седмото небе.
Затова реших да ме няма. Така и така на никого не е нужна душата ми, ще си оставя само тялото. Тя да отива при Господ, може там да и намери някаква работа или да дотрябва на някого.
Айде, поздрав и SOS. Това, последното, към Господ бе, не към вас! Вие какво общо имате с душите!
|
|