приказка, да речем
дата: 03-05-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: литера-туря
Сивкаво- черният полумрак пъплеше.
Изливаше се през прозореца. Нахлуваше в стаята неумолимо поглъщайки последните глътки светлина. Единствен пламъкът, галещ нежното дъно на стъкленицата, възбуждайки отровно- зелената течност да създава малки, съвършени мехурчета, отхапваше небрежно дребни късчета мрак.
Приличният хаос се нарушаваше от книгите, подредени в нямото очертание на левия или може би десният ъгъл?
Никога не бе обръщал внимание на посоките, а вече бе твърде късно.... Годините, които отдавна бе спрял да брои, по странен начин огъваха плещите му и свиваха фигурата му, така че тя наподобяваше... окръжност. Твърде често си мислеше, че ще му е по лесно да се търкаля вместо да върви. Елементарно движение, според някои младоци се опорочаваше от тежестта съсредоточена в нозете му и предизвикваше болезнени затруднения от които ставите му издаваха скърцащи, хруптящи звуци.
Чувстваше се стар.Хвърленият поглед в покритото от паяжини огледало предизвика лека корекция: не се чувстваше, беше много, много стар.
Виждаше го в очите на придворните, които все още бягаха, мярвайки го в коридорите на замъка. Страхуваха се, а колко безпочвени бяха страховете им, мощта му се изпаряваше, размиваше се някъде в тъмното. Отиваше си! Нямаше сили... да я върне. Боеше се да тръгне след нея. Ужасяваше се от безплътните сенки скрити там, а те го мамеха извивайки нежните си гласове, зовяха го, чакаха ... искаха да го погълнат. Всъщност не искаха него, искаха последните трохици сила. Ако беше няколко стотин години по-млад... но сега бе сам, насаме със... старостта!
Усещаше я в наслояването по костите си, докосваше я в очите си. Подушваше я леко червива в дъха си, виждаше я в треперливото движение на ръцете си. Напипваше я в огромните, бели полета на паметта си... Стар, адски много стар и уморен. Самотен?
- Дрън, дрън ще се самосъжаляваме, а?- програчи гарванът незнайно откъде долетял, вперил стъкленият си поглед в паяжината, която протяжно се спускаше от тавана, поглъщайки с лакомо задоволство сочният паяк - по-стар съм и от теб, приятелю. Младежо, когато за пръв път летях тук нямаше нищо. Нямаше замък, нито магическа кула... и теб те нямаше, магьоснико. Наоколо се ширеха големите, сиви планини.
Магът разпери ръце, промърморвайки нещо трудно разбираемо под гърбавият си клюнест нос и духна към него. Не се случи нищо особено. Гарванът си стоеше там, неприятно гъгнещ, почуквайки с клюн по хаванчетата разпръснати по масата.
Грешна конфигурацията на думите от заклинанието? Не. Истината бе, че магията му вяла и задъхана не би могла да подейства и на омаломощено от глад врабче. Не беше във форма. На времето упоменатият обект направо се възпламеняваше.
- Не се коси. Гааа. Сам ще си отида. Ако това ти е идеята?! Не се мори! В крайна сметка всеки си има своите лоши дни. Никой не може да ги избегне. Хе-хе дори и ти...магьоснико... угоявай ми паяка...
Завидя му. Благородно.... но, доколко благородна може да е завистта? Той, гарванът все още можеше гордо да разпери криле и да лети на.... някъде.
Стар! Тежеше му. Отварата забълбука. Зловонието и се разнесе, надипли се в ноздрите му. Напомни му, че трябва да се затътри в покоите на умиращият крал с тази гадория сътворена от лишеи, прилепови опашки и кой знае още какво? Отнесе се.
На кого му трябваше да знае съставките и? Това беше тайна. Свещена би казал. Рецептата за тази живото подържаща смес се предаваше на най-добрите, а той се раздрънка като махленска клюкарка. Нямаше на кого да я предаде. Щеше да я отнесе със себе си, но имаше още малко работа: да занесе отварата на умиращият крал, който се бе вкопчил с всички сили в напускащият го живот и да направи астерид за новородения.
"Le roi est mort, vive le roi " . Ще видят те и след години ще говорят за него. Досадните грижи за техни кралски величия бяха към края си. Астеридите щяха да му помогнат...Смехът му зъл и протяжен се разнесе по тесните коридори.....
50 години по- късно
В тези славни времена от кралете се изискваше да бъдат преди всичко смели. След това се редяха и останалите добродетели, като честността бе на едно от последните места. Непростимо беше за един крал да не мами в умерени граници. В интерес на истината леките форми на измама задължително се разискваха в предмети от обучаващият курс. Всеки бъдещ крал пишеше дипломна работа по темата ( ако не можеше да пише я диктуваше) " Как да измамим поданиците си ?"
Този беше много добър. Учителите му твърдяха, че по-добър измамник рядко са обучавали, а същевременно с това бе и смел. "Велика комбинация, но лошо - промърморваха съветниците му, той е последен." Поради тази причина пълнеха двора му с жени. Коя от коя по- хубави, а според краля и глупави, но никой крал, особено щом се отнасяше за потомството не противоречеше на съветник и кралят се женеше ли женеше, а жените му мряха.
Мряха като мухи. Злите езици твърдяха: "кралят има пръст...", а някой допълваха естествено под сурдинка "...пръст е много слабо казано. Личи си почеркът на кралска ръка в цялата тази история...", но никой не смееше да изкаже подозренията си, защото и при най-слабият намек смелчакът сякаш се изпаряваше. А кралят? Просто се женеше, провеждаше по някоя друга битка, спретваше някоя друга лъжа за поданиците си, жена му умираше и той пак се женеше....Омагьосаният кръг го връщаше в начална точка.
В началото бе в състояние да открие нещо приятно, но след толкова много години всичко се бе превърнало в едно досадно повторение. В следствие на което издаде декрет забраняващ присъствието на каквито и да е същества от женски род в двора.
Не беше женомразец, но царските погребения устройвани според етикета изпразваха царската хазна, а изпразването и водеше до увеличаване на данъците и съответно леки селски бунтове в покрайнините на кралството. Много по безопасни бяха битките които провеждаше с околните те не изпразваха хазната или поне напълваха повече отколкото изпразваха, а освен това самото кралство придобиваше невероятни размери, което според мъдрите му съветници не беше лошо.
Понякога се питаше дали това му е достатъчно, но не се задълбочаваше върху отговора. Бе стигнал до извода, че колкото по-малко мислеше, толкова по- щастлив се чувстваше.
Обичаше да се качва в кулата на магьосника макар, че магьосник нямаше, но тя се издигаше могъщо и зловещо и точно това раздвижваше любопитството му. Впечатляваше се от сянката и покриващата цялата твърдина.
Понякога тя в абсолютно противоречие с местоположението на кулата успяваше да пропълзи към основите на замъка. Кралят предполагаше, че ако го погълне нещастие ще сполети кралството. Не беше твърде наясно от какво естество ще бъде то и дали изобщо ще се случи, но някак си мисълта му допадаше. Едно нещастно кралство бе къде, къде по-интересно от едно щастливо. Краката му сами го понесоха подчинени на притегателната странна сила струяща от кулата. Старите дървени стълби тежко проскърцаха. Миризма на мухъл с плахи сладникави оттенъци го посрещна. Подозренията, че те ще се пропукат и той ще се гмурне някъде в мрака не си отиваха с годините. Би казал, че се бяха превърнали в големи едри подозрения с нарастването на годините и килограмите му.
Пфу, тези магьосници каква необходимост намираха в това кабинетите им да са на най последните етажи предшествани от стръмни, тесни, вити стълби. Успя да се задъха, но беше там. Всичко тънеше в мрак, пепел ...и още нещо недоловимо. Книги.
Дебели и тежки. Понякога му се искаше да ги прочете за да открие тайната за която бе чувал от старата си и твърде често досадна майчица. Оставаше си само със желанието, защото тя бе проявила забележително небрежно отношение към образованието му с пропускането на предмета четене.
Поради тази причина те му се виждаха по-страшни от всеки враг изпречил се на пътя му, а буквите им приличаха на малки черни прилепчета хранещи се с душите на хората. Книгите бяха проклятие, както всяко трудно обяснимо нещо....
Не беше сам. Усещането доразвито при тежките битки да надушва други същества го принуди да се огледа.
- Не си сам. Хе хе какво си ме зяпнал за пръв път ли виждаш говорещ гарван. Хм в дебелите книги пише "...птица увеличаваща магически умения при начинаещи." И разни други такива неща. Вземи я затвори тази уста и се съвземи. Новият ли си?
- Да, аз съм новият, всъщност последен...
- Ясно искаш да си задаваме гатанки: е слушай тогава, аз съм този, дето в тези земи, проклятието той разби и го превърна в... тука още не съм го измислил. Как звучи?
- Тъпо, да ти кажа честно . Нямам желание да играя на гатанки аз просто съм кралят.
- Просто крал съм каза той, хей парите си преброй и ги давай тук на краля, че ще се въоръжава. Извинявай кралю. Помня, че към тези особи дори и гарванът трябва да се отнася с необходимото уважение. Зарадвах се като те видях.
Помислих, че е дошъл нов маг, а ти си само един крал. Отдавна не съм идвал тук... я, пир за старчока, колко много паяци! Вкусотия...
Кралят беше изумително впечатлен или впечатлително щастлив. Никога не бе предполагал, че ще открие едно живо, говорещо същество, на което не му пукаше, че пред него стои крал. То дрънкаше глупост след глупост и на моменти си позволяваше да сипе подигравки, но беше много свежо и отморяващо да си поговори с някой който казва това което мисли.
- Хей, кралю разсеян ми се виждаш нещо. Ти помниш ли старият маг? Уф какво те питам и аз той отдавна си отиде. Но преди това се грижеше за родът ти. Много бе напреднал в занаята доколкото знам бе успял да изфабрикува благословията. Понякога съм се чудил защо ли и казваше астерид?
- За пръв път чувам за благословия или астерид или както там и викаш...
Гарванът елегантно разкъса паяжината впивайки клюн в най близко стоящият паяк.
-Ей, ама ти си бил един много тъп крал. Не ти ли е правило впечатление , че всичките ти части си остават неприкосновени по време на битка. Не ти ли прави впечатление че си на 50 години, а се чувстваш като на 25, да речем. Благословия човече, ще си толкова дълго време млад, та ще ти се струва цяла вечност. Ще виждаш как приятелите ти си отиват, а ти ще си седиш млад и ...
- ...и самотен. Мен ако питаш повече ми прилича на проклятие...
- Може би си прав, но знаеш ли всички които умират ти завиждат.. Ти си 12 нали? Магът реши дванайсетият крал да бъде нещо по специално. Ти си дванайсетия... ще затвориш кръгът. Завършеност някаква ще предадеш, но трябва да се съберете...ти и предците ти. Ха чудно събиране ще бъде...Сега си върви! Уморих се да те слушам как мълчиш. Тежко мълчание имаш...
Странната птица бе влетяла в мислите му. Обсеби го. Дори сега, когато гледаше нямото тресящо се от студ зимно слънце и цялата му мисъл би трябвало да е концентрирана с предстоящата битка усещаше присъствието и. Виждаше я как елегантно изтръсква паяка от паяжината и лакомо го поглъща мърморейки: "...ти си дванайсетия..."
Глупава птица. Трябваше да я прогони. Трябваше да мисли за битката. За какво бе тя всъщност...Времето, отделено за подготовката и бе изтрило причината, а ако не помнеше причината, какъв бе мотива да стои тук на студа, който се вмъкваше през очите му и количествено се натрупваше в тялото му. Утешението, че студът не пропуска никого бе твърде слабо и някак си недостатъчно.
Очите го боляха от тази безкрайна, еднообразна белота и скучна предсказуемост. Не искаше да е тук. Поне не сега, но не бе прието кралят ей така да си тръгне, той винаги оставаше последен. Уф да можеше да се сети преди барабанчика да даде сигнал първо причината....
Глупава - изграчи едно голямо черно петно, леко побеляло в краищата с почервенял от студа клюн - най-глупавата причина за която съм чувал, но това сега няма значение. Сетих се може би от студа. Астериди, кралю, това са пластини с магически знаци. Именно те ви пазят и забавят процеса стареене. Е, не могат да го правят безкрайно, силата им отслабва с течение на времето. Тя ще се възроди ако се съберат мощите... не всъщност това е тъпо никой дори и аз не може да очаква чудеса от торби стара кокали.
Не " ... дванайсети ден и дванадесет крале,
астеридите дванайсет ли са те?
Разбъркай и смеси в дванайсти час.
В огънят пречистваш с лед премесен
Сложи от нямата роса
Призови магията и тя да слее световете
В хаоса настъпил ти внимателно ги подреди
И мрачна доба ще ..." това са думите на старият маг. Към края го профъфляше затова не съм го запомнил. Разбра ли нещо, кралю?
P.S. Aко ви допадне ще пусна и останалото.
|
|