Funeral Doom
дата: 07-05-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: литера-туря
Funeral Doom репетиции. Първи епизод.
Групата “the incomprehensive bitter truth about the insignificant life and its worthlessness” се събра за репетиции и след продължителна дискусия относно безсмислеността на битието, непоносимия товар на съществуванието и безсмислените ежедневни мъки, на които глупавия свят, изпълнен със слепи и глухи овце, ги подлага, те стигнаха до консенсуса, че единственото спасение е ритуалното самоубийство, а именно чрез прерязването на вените на краката с нокторезачка.
Групата стигна и до извода, че май трябва да посвирят, защото репетиционната им излизаше скъпо, а от дванайсетте часа, за които я бяха резервирали бяха изтекли близо два.
Първият проблем се появи още в началото, защото вокалистът беше мъртво пиян и лежеше странично на пода, в дълбока кома, бавно изливайки части от някогашния му обяд по пода и хлипайки тихо, издавайки интересен звук – беше талантлив вокалист, но те все пак бяха funeral doom-аджии, а не някакви си noise core-аджии, така че звука беше безполезен за тях.
Решиха да започнат без него – и без това първия половин час той нямаше работа.
Барабанистът седна зад барабаните, включи котлона си в близкия контакт и сложи върху него кафеварката. Забеляза свирепите кръвнишки погледи на останалите членове на групата върху себе си – все пак, той трябваше да зададе ритъма на песента, удряйки една в друга палките. Удари веднъж и след това настрои джиесема си да звънне след десет минути за следващия сигнал и провери кафето.
През това време китаристът проверяваше ефектите на китарата си (със слушалки разбира се, за да не пречи на останалите), но не беше доволен – не бяха достатъчно протяжни. Реши проблема креативно – удари силно с юмрук по процесора, от което той започна да влачи всичко, включително и ефекта на класическа китара. “Прекрасно”, помисли си той.
В това време телефона на барабаниста се разбръмча и той удари за втори път палките. Предложи на всички кафе. С изключение на вокалиста, който беше удвоил локвата със стомашното си съдържание всички приеха – барабанистът правеше страхотно кафе – способно да те държи буден с десетилетия.
А ако някога заспиш – сънуваше такива кошмари, че се будеше ободрен и облян със студена пот. Вдигнаха главата на вокалиста и му наляха малко в устата.
Басистът, все още седящ на столчето си се разрови в раницата си и намери книгата си – “бас китара за пълни олигофрени”. Намери до къде беше стигнал – беше си отбелязал с единственото перце на китариста, който за свой ужас в момента ползваше ваучер за 5 лева, вместо перо. Отвори на страницата и засрича.
Барабанистът удари палките за трети път. Това подейства като сигнал и вокалистът скочи като пружинка, при което се подхлъзна в собственото си повърнато и отново се пльосна в него.
Лежейки се пресегна към микрофона и за всеобщ ужас (барабанистът си изтърва тигана, басистът книгата) изрева едно дълго и протяжно “ууууууууууууууууууу” и след това попита на коя песен са.
Клавиристът му изсъска, че в момента се опитват да почнат първата.
- Да започнем отначало? – попита барабанистът и моментално залегна. В стената точно зад главата му се заби ваучер от пет лева. Китаристът беше много свиреп, когато прекъснеха настр... разстройването на китарата му.
Вокалистът отиде в тоалетната и леко бълбукащите ревове, идващи от там бяха знак, че или настройва гласа си, или повръща, или най- вероятно комбинира и двете.
Клавиристът, чакайки началото на песента, където влизаше със много зловещи акорди, отвори списание gayboy и затърси онази част, която на миналата репетиция го беше изпълнила с вдъхновението за да композира този акорд.
В репетиционната настана напрегната тишина. Очакваше се четвъртия удар на барабаниста!
“ЧУК” – палките се удариха една в друга за четвърти път и барабанистът едновременно удари и двете бас каси, удари два от дванадесетте си чинела с такава сила, че единия изхвърча и се заби на сантиметри от главата на вокалиста, който тъкмо излизаше от тоалетната.
Китаристът удари зловещ акорд, използвайки опаковка от “orbit professional” вместо перце, понеже не можа да извади ваучера от стената и поддържайки го продължително с лявата ръка, отиде и започна да яде от току-що приготвения от барбаниста миш-маш.
Басистът, който точно в този момент откри до коя страница беше стигнал при изпускането на книгата си (5-та) удари едно до и продължи да срича полугласно.
Клавиристът започна да свири с дясната си ръка, апокалиптичните си акорди. Според него беше остаряло да се свири и с двете ръце едновременно. С другата ръка настрои списанието между първа и втора октава на клавиатурата си, при което сгъвката на списанието натисна два клавиша и общо взето прикри некадърността му, и започна да мастурбира с лявата си ръка. Беше се научил с нея – неволята учи.
Вокалистът жалко се довлачи до микрофона, хвана се здраво за стойката (бяха помолили заварчик да я подсили със стоманени пръти, за да може да се подпира на нея, в такива моменти) и започна да реве едно дълго и протяжно “ууууууууууууууууу....
Барабанистът удари веднъж по соло-барабанчето си. Мразеше тези бързи моменти в песните – не му оставаше време да си приготви нещо за ядене.
Китаристът смени акорда и продължи да се храни – миш-маша на барабаниста беше превъзходен.
Басистът за малко да изтърве момента и отново се включи с едно “до” в песента.
Клавиристът беше приключил с апокалиптичните си тонове и се беше отдал на апокалиптичната си чекия.
Вокалистът в този момент приключи продължителното си ...уууууууу” и жадно захапа инхалатора. Беше астматик. След това запали цигара.
Барабанистът концентрира своята “чи” енергия и се зае със сложния тремол – на всеки две секунди удряше някой от следващите алт-тимпани (общо 9) и когато накрая стигна до бас-тимпана кръста му се беше схванал, удари със всичка сила по него и по един от оцелелите чинели, след което метна едната си палка (в следващите деведесет минути щеше да удря само по каса, соло-барабанче и предварително приготвените пържоли, така че можеше да се оправи и с една ръка) по клавириста , който напълно отдаден на апокалиптичното си мастурбиране беше забравил, че трябва да влиза с нови апокалиптични акорди.
Клавиристът, точно на ръба на еякулацията беше ударен от палка “jiv-zian” по главата и вместо в предварително потготвената опаковка от кроасан, свърши върху книгата на басиста, и конвулсивно натисна няколко случайно избрани клавиша – още по-апокалиптични тонове. Басиста, от своя страна изненадан от семенната атака, удари цели три струни една след друга, късайки едната, случайно влизайки в синхрон с барабаниста, а вокалистът, бидейки свидетел на тази покъртителна гледка, започна да се смеее неистово, влизайки в забранени за funeral doom високи октави, за щастие изпусна стойката на микрофона и се строполи на земята.
Китаристът след обилното ядене, неволно се уригна в микрофона и с ужас виждайки, че вокалистът се търкаля по пода, агонизирайки, продължи да реве в същата тоналност. Чак след това се сети, че все още свирят и удари нов, още по-зловещ акорд.
********
Funeral doom репетиции. Втори епизод.
Репетицията беше в разгара си. Тоест първата пържола на барабаниста вече загаряше, самия той беше закрепил две други (с пирон) на стената, беше закрепил двоен педал с кардан (резервния му), така че чукчетата да бият по пържолите и неистово ги налагаше.
Китаристът, все още поддържайки зловещия си акорд с лявата ръка, прелистваше упътването към процесора му (“мърша”, леко пипнат от клавириста), за да намери правилния ефект за предстоящото соло.
Заглъхването на последния акорд на китариста изпълни барабаниста с паника – трябваше да направи тремол съчетан с удари по чинелите. Палката му (jiv-zqn) все още лежеше до клавириста, а сега щеше да ползва и двете си ръце. Бързо измъкна от раницата си щафета сух шпек и се подготви за тремола.
Паниката на барабаниста привлече вниманието на басиста, който мотивира и двете си мозъчни клетки и се зачуди кои от трите си оцелели струни трябва да удари.
Не беше сега момента да проверява в книгата си, особено и след като няколко от страниците бяха залепнали и не изгаряше от желание да ги разлепва. Затвори очи, помоли се на няколкото бога, за които се сещаше, измисли си още един-два, помоли се и на тях и зачака тягостно тремола.
Клавириста, след като се върна от тоалетната, поизмит се зачуди трябва ли или не трябва да се включва в песента, счете, че след като не летят палки към него не е наложително.
Барабанистът се завъртя няколко пъти на стола си, кръста му изпука и започна да налага алтовете си със палка и щафета сух шпек. Когато приключи с този сложен елемент изключително артистично удари по два чинела едновременно, странно успявайки да го съчетае и с удар на бас-касата.
Шпекът се счупи – с него беше ударил по видоизменения диск за банциг, който ползваше за арт-чинел, както той го наричаше. Останалите членове на групата така и не разбраха артистичната му шлосерска душа.
Басистът реши проблема конструктивно – удряше и по трите струни едновременно. Нещо, което обърка вокалиста и той се включи с едно “уууооооооооооооооо”, но китариста беше потготвен и изключи микрофона му от пулта.
Китаристът след това прищрака ефектите на процесора си с крак и след като не хареса някой повече от останалите – настъпи със всичка сила процесора и започна диаболично-апокалиптичното си соло. По провлаченост и протяжност Kerry King наистина щеше да му завиди. Солото продължи прекалено дълго и доведе до няколко ефекта:
Първо – една колония мутирали чернобилски хлебарки (най-малката беше около 30 см), отдали съществуванието си на завладяването на света, и използващо за оперативна база мазето под репетиционната, се пръснаха в поредица от тихи експлозии.
Кварталните кучета, в околност от 10 км започнаха да вият тъжно и протяжно, което накара една стара бабичка да скочи от прозореца си, крещейки до срещата си с паважа, четири етажа по долу “казах ли ви – идва края на света!”
Всички врабчета, в радиус по-малък от 5 км от репетиционната изпопадаха в безсъзнание от дървета, стрехи, прозорци, парапети, простори, далекопроводи и всичките други неща, които ползваха за летища, а останалите, в радиус от 15 километра мигрираха в планините, където създадоха тамплиерски орден, прославящ бога на тишината.
В последствие бяха до един изядени от няколко по-находчиви сокола.
Много квартални котки измряха този ден от преяждане...
Последният, най- осезаем за групата ефект беше, че единствената колона гръмна в приятна за окото електрическа дъга. Беше осемцветна.
Всички, с изключение на вокалистът, който беше изпаднал в аутичен делириум и клекнал и хванал главата си в ръце, мърморейки “искам при леля, искам при леля”, гледаха като треснати с книгата на басиста.
Клавиристът реагира първи и запретна ръкави, така че татуировката му “TET or death” да бъде видима. Беше си я направил сам, използвайки спринцовка на вокалиста, струна на басиста и за мастило – от катранено-черното кафе на барабаниста.
Резултатът от последното беше критичен, защото изпадна в нервна криза и след изписването на целия текст започна да търчи в кръг, крещейки нецензурни реплики на западно- скандинавско наречие.
След като медицинския екип му би десет последователни успокоителни инжекции успяха да го приберат в линейката.
Вестниците писаха за “нелегални експерименти с нови видове наркотици”. В последствие пластичните хирурзи се отказаха да се опитват да махнат татуировката, тъй като която по някакъв начин бе успяла да се смеси с ДНК спиралите му и се самовъзстановяваше. Образува се отток, с цвят на който всеки цесекар би завидял. В последствие и до ден днешен цвета на татуса се влияеше от стадия на луната.
Клавиристът разглоби колоната и се загледа в изгорялата крипта, която представляваше вътрешната част. Зачуди се. Зачуди се. От хипнотичното зачудване го откъсна удар от парче сух шпек.
- Аа, хм. Ммммда. – беше коментарът му. Басистът би му завидял, бидейки републикански шампион по ръсене на неадекватни реплики. За съжаление не успя да си даде сметка за всичко това.
Клавиристът задейства гения си. След кратка борба с барабаниста, и след като останалите адекватни членове на групата се намесиха (тоест китариста), успя да му изскубне котлона, разглоби го, разглоби и самата плоча и използвайки реотана за намотка пренави колоната. Ефектът беше неочакван – колоната проработи – бе нееднократно преработвана от клавириста, все пак в началото си беше хладилник.
Колоната освен всичко и затопляше приятно стаята. Последното би било прекрасно, ако не беше разгара на лятото. Е, музиката изисква жертви.
След като сглобиха колоната и се увериха че работи, направиха проверка на наличните членове на бандата.
- Абе, ние нямахме ли и втори китарист? – попита неочаквано басистът.
Въпросът предизвика известно замисляне сред членовете на групата, но замислянето беше прекъснато от сблъсъка на “бас китара за пълни олигофрени” и главата на басиста.
- Дали да не започнем отначало? – попита барабанистът, но този път беше уцелен... За негов лош късмет от четивото на басиста.
- Други въпроси? – свирепо попита китаристът, докъто басистът се опитваше да раздели главата на барабаниста от отворената си книга.
- Ъъъъъъъъъъъъъъъъъъ? – започна вокалистът, но след като върху него попадна поглед, способен да измести планети от орбитите им, реши да запази за себе си останалата част от въпроса.
- Ами да продължаваме тогава?!
Следва (може би) продължение...
|
|