На нея..
дата: 08-05-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: дневникът на
So you think you can tell Heaven from Hell
Blue skyes from pain.
Can you tell a green field from a cold steel rail?
A smile from a veil?
Do you think you can tell?
Pink Floyd
Ей ме-пак съм в нас.Скучен,пред комютъра.А можеше и да не съм.Навън са приятели,готови да изпият с мен света.Но не!Не искам да съм с тях сега.Тъпо е,знам.Но Тя не е тук!Просто я няма,пустош.
Отварям и тая бира,сам.Няма с кого два реда да си драсна,за лека нощ колкото.Не искам и да има!Искам да го кажа само на нея!Както всяка вечер.От дълги месеци насам
Трябва да чуя сладкото й,никога лигаво гласче,нейните идеални звуци...Желая толкова малко,ала с цялото си същество...
Но май ми е добре!Като че ли ми харесва тая самота.Грозно,садистично удоволствие от самосъжаление.Пък съм весел човек,казват...Духовит!
Трябват крайности.За някои.За други-не,естествено.Природа,кво да правиш.Лично аз съм ЗА тях.Крайността е истинското,чисто усещане!
Всичко останало се губи из златната уж среда. Но цвета на средата не е божествен.Той е сив!Даже тъмносив.И кафяв.Мърляв!Като тясна,кишава софийска улица.Мизерен и евтин,глупав цвят...
Знам,че утре ще е с мен.Само по телефона,за кратко.И тогава аз ще изплувам над мазната тиня от инфантилни чувства,тогава ще съм в другия свят,егоистично сам върху границата на безметежното щастие!Спокоен ще бродя из зелена благоуханна вселена,пълна с мекота...
Утре е толкова скоро,но аз,самецът,не мога да го осъзная.Може би и не искам.И в двата случая обаче оставам верен на себе си-крайност.Граница.Предел!Знам-истинският,доволен сапиенс е верен към себе си!Ако ли не-значи е просто хомо,един мухльо.
Няма по-силно усещане от това с най-ясно съзнание да си точно там-в крайността. Целият Ти,в перфектната й геометрична среда.
И докато с целите си дробове вдишвам кристалния въздух на достигнатия предел се появява тя.И ми говори.Разказва ми блага,спокойна история.Излизам от това остро щастие,бързо усещам,че това е Тя.Но не е като мен?!Дори е абсолютно обратното на това,което съм очаквал,на това което съм аз.Тези като нея са моят символ за пошлост,за скука,образ на безсмисленото съществуване.Но се влюбвам.Даже разбирам,че безкрайно я обичам!И не ми е добре.За пръв път не съм си верен,в мозъка ми хвърчат хаотични мисли,от които не хващам ни една,треперя,паника,мразя,ненавиждам се!
Миг по-късно плисвам лицето си с хладна вода над искрящобялата мивка,фино заслепен се виждам в огледалото и се усмихвам.Разбирам,че това Е крайността!Пределът,който с години съм искал и търсел-това е Тя!Блажено усещам,че съм пълен.Моите крайности са там,където са били винаги-в главата и петите.Но сега има и ново,нещо между тях.От днес и тялото е доволно,изпълнено с Нея.Защото там,където не съм знаел,че има безкрайно празен вакуум,сега е Тя!
Може би не го знае,сигурно го прави без да иска.Това няма значение.За никого.
Защото Ни е добре!
|
|