Шоп да се наричам
дата: 08-05-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: анализи
Или за особеностите на един вид, който счита себе си за член на великото племе серди (шопи, софиянци, жители на Средец) и напълно естествено се гордее с това...
Ако сте от друг град, село, паланка, махала, държава, но по някаква случайност сте попаднали в Софийския санджак - Територията на Богопомазаните - непременно сте срещнали представители на онази порода хора, които имат писмено и фотографично доказателство, че прадядо им е бил жител на днешната българска столица, който факт ги изпълва с различни размисли и страсти, най-често довеждащи до интересни от гледна точка на науката психични отклонения. Изречение като предното ги смущава със своята дължина, а справедлив гняв предизвиква констатацията, че го е писал един от тъй наречените "тъпи селяни". Но за това - по-нататък.
Шопът се ражда винаги в 00:00 часа на 1-ви януари, защото с него започва и свършва светът. Майката хубаво оглежда детето - ако устата му не е достатъчно голяма, за да сипе псувни против "тъпите селяни", отрочето бива хвърлено в дълбока помийна яма. Сред прасетата малкият шоп намира топъл прием, но в крайна сметка ги заклеймява като "аграри", забива им нож в гърба и се мести да живее в Елин Пелин, който поне се води град. Което идва да покаже, че дори и отритнат от семейството си, представителят на сердите никога не губи острото си чувство за справедливост, което много други неоснователно наричат "злоба", "комплексарщина", "тесногръдие". След раждането и теста за оригиналност бащата на шопа тича да го запише във фенклуба на "Левски" - отбора-символ на софийския идеал, който единствен във Вселената има право да се надиграва с Барселона и, след като съвсем закономерно падне с пет гола, да изографиса загубата със златни букви - "ДОСТОЙНА" - в славната си история.
Ако трябва да сме честни, малкото софиянче е бебе-мечта. Храни се, расте, смее се, а първата му дума е "селянин". Шопчето я е чуло, когато баща му се е оплаквал от "провинциалните олигофрени, които не ебават да ни приберат боклука". Постепенно детето научава още много подробности за "тъпите селяни" - те са втора ръка хора, идват от Тутракан, Ловеч, Трън, Кричим, Айтос, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Ню Йорк (принципно градове), длъжни са на сердите за всичко, превзели са важните постове в общината, държавата и националния отбор ("За какво викат туй дърво Бербатов, като си имаме Ники Михайлов - вратар-таран-терминатор-робокоп?").
В училище софиянчето е най-схватливо, макар че историята му създава проблеми. То не може да възприеме, когато му се говори, че Плиска, Преслав и Търново са били столици на България много преди в Сердика да предпочетат вътрешния пред външния кенеф. Освен това изпитва искрена омраза към хан Крум, който приобщава Средец към Царството на Тъпите Селяни през 809 година, след което изгаря непревземаемата крепост на интелигенцията до основи, избивайки де що шоп му видят мустаците. Явно не се е справил качествено.
В юношеските си години представителите на племето серди се издирват един друг, за да завържат единствения чист сексуален контакт, който от расова гледна точка може да съществува. Шопът често предпочита синът му да обърне резбата пред това да се събере с "тъпа селянка". Като следствие на това броят на столичните травестити, за които Иван и Андрей така пламенно пеят, постоянно се увеличава.
Зрялата възраст на шопа се отличава с жестоки съмнения относно собствения аз. Великият син отбор го праскат някакви селски тимчета като Литекс - с 2, 3, 4 на нула, а Луиш Карлуш Мота, който е метър и шестдесет с високи токчета, го набива на легендата Иванков с глава. "Тъпите селяни" му взимат скъпоценната работа в завода за найлонови пликчета с розички, за което са виновни вселенската несправедливост и урагана "Катрина". Селинджър се оказва писател, а не както го е учил баща му - синоним на "тъп селянин", който факт му коства печалбата в нощната викторина по София Кабел ТВ. Откъде да го знае той това обаче - чете той само Елин Пелин, защото е шоп като него. Че му викат "певец на българското село" - това е пак мръсна конспирация на "долните аграри".
Старият софиянец също е посвоему полезен за родния си град - стои/седи по пейки и разни други форуми и миролюбиво плюе против "селтаците, които не стават за нищо и са прости като гъбени семки". Смъртта не може да го спре - и тя е от една паланка край магистрала "Хемус", тъй че няма право да се разпорежда с шопския way of life. И цветистата ругатня на сердите против целия Космос ще пребъде във вековете и докато свят светува. Амин.
...А след като се напсува, старият шоп прерови кофите, в които намери няколко развалени барабоя. Но във всеки случай достатъчно , за да си направи софиянецът "картофи по селски". Ей, как му се усладиха!
|
|