Творецът
дата: 10-05-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: анализи
Дали във всеки един от нас няма един неразкрит потенциал? Дали няма един нов Леонардо Да Винчи, Исак Нютон или Айнщайн?
Мисля, че всеки се е питал, какво би станало, ако се беше захванал с рисуване, математика, литература, а не с настоящата си професия. Какво щеше да се случи, когато математика започне да рисува или художника напише книга? Може би нищо или пък това да се окаже непредсказуемо? Представете си един счетоводител-мечтател, който след години труд над купища документация решава да провокира таланта си и започва да прави скулптури, просто ей така, за удоволствие. И по стечение на обстоятелствата някой му даде шанс да развие възможностите си в тази насока. Поощрява го, съветва го и ..., знае ли някой до къде ще стигне? Възможно ли е той да стане съвременния Микеланджело Буанароти? Ами ако този обикновен човек се захване с философия – ще да четем ли неговите трудове, както тези на Ницше и Камю?
Въпросът за талантът или по-скоро за неразкритият талант във всеки от нас е съвсем обикновен. Той не е дали във всеки от нас има възможности да твори на други поприща, а какво може да ни провокира да го сторим? Какво може да ни накара да загърбиме традиционното, да отхвърлиме всички канони налагани ни от досегашния начин на живот и да се разкриеме, да направиме това, за което цял живот сме мечтали и да му дадеме всичката си енергия? Тогава сигурно ще сме щастливи, ще се усещаме живи и истински. Възможно е. А не ни ли възпира страха, че ще станем за посмешище, че никой няма да ни възприеме и разбере...или пък в основата е страх от неизвестното и това да не изпитаме горчивината на провала? Или може би цялата тази съвкупност от усещания, които карат човек да се затвори в неговия вътрешен свят, където винаги може да прави това, за което е мечтал и да не му достигне смелост да покаже скрития си талант в реалния свят, да се себедокаже и по този начин да си остане в посредствената среда на неприсъщите, но задължителни житейски дейности, на които е бил научен от малък.
Понякога си мисля, че може би светът трябва да бъде устроен по друг начин, така, че да стимулира нашите заложби, да провокира във всеки момент един от нас,да дава изява на таланта си. Какво е накарало всички тези велики личности, тези творци, които историята е записала, да бъдат това, което знаем? Доколкото ми е известно много от тях сравнително късно са развили таланта си или по-правилно е да кажа, че са се себеоткрили? Какво се е случило с тях, някакъв вътрешен катаклизъм, лична драма или просто човешкият мозък има много тайни? Утре някой от милиардите хора по земята ще се събуди и това може да промени коренно бъдещето на целия свят, защото той ще е еквивалент на зъл гений или на диктатор. Че нали Хитлер е бил художник. Или пък някой несериозен на пръв поглед студент с ниски оценки ще намери пробойна в “теорията на относителността”. Никой не е застахован срещу обратите на човешкия гений и никой не може да каже, че човекът, който той(тя) толкова добре познава не притежава такъв талант, че поколения след това да говорят за него.
Може би в това е красотата, че никой не знае и не предполага - като заключена врата без дръжка, а ключът е мираж. За това можем само да гадаеме. Дали във всеки от нас има неподозирани заложби? Мисля, че има и че всеки мечтае да бъде нещо друго. Във всеки се крие по един или няколко нереализирани творци пълни с идеи. Дали е точно така? Предполагам, че само някой, който е постигнал творчески мир може да даде правилния отговор, ако има такъв...
|
|