Джей Шоун
дата: 15-05-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: литера-туря
Отпуската на Джей Шоун свърши. Всички от частта трябваше да се явят на борда на крайцера “Небесен пламък” в срок от 24 стандартни часа, което правеше малко по-малко от едно денонощие на Клатуин.
Шоун бързо прибра багажа си, който не беше много, тъй като голяма част от вещите му се намираха на кораба. Закри сметката си в хотела. Плати бара и сметката от един дом на удоволствията в, който беше прекарал първата нощ от триседмичната си отпуска. С останалите пари купи кутия пури - истински тютюн от Гидон и бутилка бърбън. Останаха му достатъчно пари от сержантската заплата, за да се позабавлява в най-елитните заведения на града през всичките 14 часа които му оставаха, но той не искаше.
Метна на рамо мешката и тръгна към Илейн.
С нея се запозна веднага след като разписаха отпускарския му билет. Тя беше една от сестрите на пункта за медицински прегледи на космодрума. Всички гости на Клатуин, както и завърналите се от космическо пътуване минаваха през задължителен преглед. Такива прегледи се правеха на всички космодруми в границите на Демокрацията. Изследванията включваха тестове за най-опасните инфекциозни болести и бяха въведени след епидемията на Линури, където 2/3 от населението бяха убити от мутирал корфански микроб, намерил там благоприятна среда за развитие. В тези медицински пунктове се следяха около 250 вируси и бактерии и над 3500 щама всеки от които беше инфекциозен или можеше лесно да стане такъв в резултат на мутация.
За щастие на пътниците проверката се извършваше от опитен персонал и пробите се изследваха от компютър, така че всичко траеше не повече от 6 - 7 стандартни часа.
За военните прегледът беше още по-бърз, тъй като в армията профилактични прегледи се извършваха на всеки 7 корабни дни и войниците от “Небесен пламък” скоро биваха освобождавани. Краткият престой на Джей в стационара даде възможност на Йлейн да го забележи. Всъщност тогава почти не разговаряха, но когато получиха разрешение да влязат в града тя отиде лично да му пожелае приятно прекарване на Клатуин и между другото му подаде картичка с името и адреса си.
Сержант Шоун беше поласкан, но не и учуден, защото отдавна знаеше, че жените го харесват (кой знае защо) и подобно нещо му се беше случвало поне на 5 други планети където беше прекарвал гарнизонните си отпуски. Не беше сваляч и му личеше. Може би това беше причината много жени да му обръщат внимание. Джей Шоун се радваше на това внимание, но то също и го безпокоеше, защото вече му се беше наложило да отхвърли около 5 предложения за брак. Последния път се беше зарекъл, че повече няма да се впуска в “сериозни” връзки и ако има нужда от жена по-добре ще е да отиде в публичен дом. Затова щом взе картичката на Илейн я пъхна с подчертана разсеяност в джоба на куртката си и си наложи да го забрави.
Още първата вечер отиде с Бенджамин Дрънкалото и Джони Матинела в едно заведение с “висококачествени момичета”. Прекараха невероятна нощ, както винаги и на сутринта Джей Шоун беше нещастен, както винаги. Проблемът му беше, че Мери и Тери с които се люби цяла нощ и които бяха истински магьосници на любовта, всъщност не го обичаха. За всеки случай ги беше попитал. Тери се изкикоти, а Мери търпеливо му обясни, че макар да е чудесен мъж и много над среден любовник, тя не можела да се влюби в него, защото имала годеник, пък и тези неща не ставали толкова бързо и други такива. Джей не беше наивник и знаеше, че тя също ще се кикоти, само, че по-късно.
Изкъпа се, избръсна се и се обади на Илейн с молба да му покаже града.
Същата вечер, когато я изпращаше, тя го покани да му покаже и апартамента си, което съвсем естествено включваше и спалнята. Показа му също и бельото си, а също и един номер, който Мери и Тери или не знаеха или програмата им не включваше.
Джей Шоун слезе от Електротаксито точно пред входа където живееше Илейн. Часът беше 07.45 клатуинско време и тя трябваше да се е прибрала от нощното дежурство. Натисна бутона на домофонната уредба. Линията се отвори още преди системата да го е идентифицирала и се чу измореният глас на Илейн:
- Кой е?
- Илейн, аз съм Джей.
Гласа и мигом се ободри:
- Джей, толкова се радвам! Търсих те в хотела, но ми казаха, че при тях вече няма такъв човек. Притесних се. Да не е станало нещо. Джей, нали си добре…?
- Ами да, добре съм. И ако ме пуснеш ще можеш да се убедиш сама.
- Ох, че съм - изписка Илейн - и мелодичен сигнал извести че блокировката на вратата е свалена.
Джей се качи в асансьора.
Илейн го чакаше на прага на апартамента си и веднага се хвърли на врата му и силно го прегърна.
- Имах тежка смяна. - нареждаше тя докато го въвеждаше - някакви вносители на добитък от Орд Мантел настояваха животните да минат през нашия пункт защото ветеринарния пост не работи нощем, а трябвало на сутринта да ги закарат на борсата в Гладуин. Диспечера им обясни, че не може, а те мислят, че иска подкуп. После се обидиха, че не им искаме парите и когато излязоха резултатите на екипажа се оказа, че са успели някак си да пробутат част от пробите на животните заедно с тези на хората. Компютъра се побърка. После дойде и полиция…
Джей хвърли мешката на пода и се настани на дивана в кухнята. Забеляза, че тя хвърли притеснен поглед към багажа му, но монолога и не секна, докато изведнъж, по средата на изречението не го попита дали не иска кафе.
- Разбира се. Бих пийнал - усмихна се той и разкопча горното копче на куртката си.
Илейн изчезна за миг в бокса и след малко се върна с две чаши димящо кафе. Трябва да го беше приготвила предварително. Не, че със съвременното кухненското обзавеждане не можеха да се направят две кафета за две секунди, но Джей знаеше, че тя предпочита да го вари в старо медно джезве. Твърдеше, че така става по-хубаво и Джей можеше да се закълне, че наистина е така.
Младата жена се настани срещу него и го загледа. Усмихваше му се. Лицето й грееше, стоплено от самия факт на присъствието му.
-- Какво? - усмихна се Джей.
-- Какво какво?
-- Ами, гледаш ме сякаш… Илейн сви рамене без да откъсва замечтания си поглед:
-- Нищо. Радвам ти се.
Джей се пресегна през масичката, нежно обхвана врата й и притегли устните й към своите. Целуна я кратко и дълбоко. Тя отвърна жадно на целувката му, но той нежно я отблъсна. Джей пръв отклони поглед.
-- Заминавам, Илейн - каза той.
Нищо. Просто усмивката и някак застина и после бавно се стопи. Гледаше го все така влюбено, но лицето й вече беше сериозно.
-- Къде отиваш?
-- Викат ме на кораба. Викат всички. Заминаваме от Клатуин.
Тя направи опит да му се усмихне отново. Устните и затрепериха, ъгълчетата се завиха надолу вместо нагоре и тя се отказа.
-- Нали каза, че отпуската ти е 20 дни - каза тя. - Изминали са само 14.
-- Казах и че могат да я прекъснат по всяко време.
-- Но това не е честно!
Джей не отговори. Прекараха известно време в мълчание, през което Илейн се пресегна за цигарите си и запали. Едва след като дръпна няколко пъти и издиша към тавана, попита:
-- Кога ще се върнеш?
Гласа й трепереше. “Сега ще се разплаче - помисли си Джей. - Недей, Йлейн. Не искам да плачеш”.
-- Не знам - каза гласно той. - Може никога.
Джей отпи от кафето без почти да усети аромата или вкуса му и също запали.
-- Ще ми пишеш ли - попита жената. Очите й бяха влажни.
Джей кратичко въздъхна преди да отговори:
-- Говорихме за това, Илейн.
Тя кимна няколко пъти:
-- Да, говорихме. Разбира се, че си спомням.
В гласа и нямаше и следа от ирония, само горчивина. Долната и устна покри горната. От този, чисто детски израз на мълчаливо разочарование сърцето на сержант Шоун се сви.
Илейн вдигна поглед. Не плачеше. Очите и бяха все още влажни, но сълзите, някак си успяваха да се задържат и да не се затъркалят по пламналите й бузи. Щеше да заплаче. Но не сега. После, когато той вече ще си бъде тръгнал. Беше обещала. Спомняше си много добре когато се шегуваха с това, както си спомняше и всичко което си бяха говорили и правили заедно. Тогава той й беше казал да не взема да реве когато му се наложи да замине. Тя беше врътнала презрително глава и му беше казала с преиграна високомерност, че не вижда нищо за което да си струва да се пилеят “подобни телесни субстанции”. Още тогава знаеше, че ще реве. Неуморно и неутешно. Защото той беше мъжа на живота й. Най-хубавото, което някога й се беше случвало.
Илейн загаси внимателно недопушената цигара в пепелника. Изправи се. Без да каже дума го хвана за ръката и го издърпа. Заведе го в спалнята и го бутна да седне на леглото. Обърна се с гръб към него. Свали тъничките презрамки и светлосинята й рокля безшумно се свлече в краката й. Тя я прекрачи и се обърна към него. Беше съвсем гола и го гледаше право в очите. А той не можеше да откъсне поглед от тялото й. Гледаше я като, че ли я виждаше за пръв път или по точно, като че ли я виждаше за последно. Искаше да я попие с поглед. Искаше добре да я запомни и то точно такава каквато е сега. Тя искаше същото.
Любиха се. Мълчаливо. Този път без шеговити забележки, без виртуозни техники. Просто се любиха.
После той си тръгна.
Прибра се на кораба половин ден по-рано. Предаде билета си на дежурния офицер, след което отиде в неговата си каюта. Съблече се и внимателно сгъна официалната си униформа. Кой знае кога пак щеше да му потрябва. Прибра я във вграденото гардеробче. После нахлузи масленозеления панталон от бойните дрехи и се тръшна на койката гол до кръста, с ръце под главата. Първоначалното му намерение беше да вземе душ, но после се беше отказал. Тялото му още пазеше аромата на Илейн. Умът му щеше да я пази още по дълго.
Мислеше си дали тя разбра колко много я обича. Никога не и го беше казвал.
Реши, че ще й пише. Веднага щом стигнат до назначението. Наистина искаше, но знаеше, че няма да го направи. От сега виждаше, как надвесен над мъничката масичка трака на мъничката клавиатура “Скъпа Илейн” и превръща душата си в думи. После посяга към онова мъничко копченце с надпис “send”, просто ей така, за “сгъстяване на напрежението”, като накрая решително стоварва показалец върху сивия клавиш с три големи червени букви.
СИГУРЕН ЛИ СТЕ?
“Y”.
Илейн вече я нямаше. Имаше само спомен, който щеше да носи на следващата мисия. Като багаж. Щеше да го мъкне и на по-следващата и на всички останали, но най-опасна беше тази, най-близката. От опит знаеше, че такъв багаж може да те завлече надолу, да се подхлъзнеш, да не бъдеш достатъчно бърз, да не стреляш пръв…
Джей Шоун стисна клепачи и се закле във Вселената, че единствената жена до която ще се докосне в бъдеще, ще бъде такава която остава след себе си единствено квитанция и ще се казва Мери или Тери.
|
|