Селска чест
дата: 19-05-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: анализи
Естествено, не е справедливо след като сме разгледали венеца на природата - шопа, да не обърнем внимание и на една друга култова фигура, която му противостои, но само на думи. Става дума за чедото на тучните ливади, предводителя на стадата, които плъзват не само в големите градове, но и в душите - селтакът, дами и гуспудъ. И ньека всье пак миньем на пьета.
Ималу идно времи из тъмните дебре на Бълкана идна малкъ паланкъ. Общу взьету тъй почвъ историътъ на секи селтак. Защоту придставителят на този усобьен вид е немислим извън роднуто си местуубиталище. Той йе дутолкувъ вписан у негу, че в сърчицету му зема малку пу малку да сье трупъ гордуст. И пусльеднътъ дума той почвъ да пишье с главнъ буквъ - Гордуст.
Гордустта му йе порудена най-вечи ут майчинуту млеко, куйото обачи бива чьесто примьесено со биволско - туй води до духовнуту сближениье на скот и стопан-чобан. Изикът и диальектът на селтака йе повичи от ниясен, защоту - в повичету случаи - йе телешки. Тува води до нидоразумения, алъ Кажимерж Касапънски Чеботашки (тъй йе наименуваниету му - нъ сьелтака) ни съ притиснява усобину, тъй кату даскалиците му пишат шистици, щом им дунисие кило банане от пазаря. Аку ли нье - то тоз чиляк е пълен убитак, да знайти. Ни моим да пропусним и идна другъ чиртъ ут културниот профил на селтака - той другу усвен мьестната гъзета нье чите. Там съ информирва за най-важнуту - цинъта на копралитье и на пилишкити тръткье. Нъ пусльеднътъ сраница пу правилу има изтепосана йедна арна кравъ - саму пу вимье.
У даскалу, какту ньеведнъж сье спомина, селтакът нье чите. Той използувува артията целисъубразну - за заднье нуждье. Пу физичиску йе многу добар, защоту има капацитетя на младу бичье. Затуй ни йе усобинъ изнинадъ, чье нашиот херой рита у футболната гарнитуря на роднътъ паланкъ. Кютекът му йе любим, ну за нищастие най-чьесту той го отнася. Синьенити му съ йепохални. И при се туй той прудължавъ - защо ли? А вий що идети агньешки мозък пу Гиргьовден?
Ни можим да миним и без характеризацея на ньегувътъ умраза къмту столичниот град. Тя е таквази нье пу некаквъ същьествинъ причинъ, ами щоту Андрьешку си йе Андрьешку - вари гу, пьечи гу... Странну убачи, чи наший преятел виднага щом усети възможност бега къмту Софията кату хльебаркъ къмту топъл гефрек. Там, истьествину, блъскъ и клати срищу пет пари, куйоту му носи есключетилну моралну удофлетфоренеи. Стега се ду соблъсок со шопската хармада, за койту гудине по-късну пойетът ши напиши одъ, но нье и епитафея.
Аку случайну туй нящо - селтикът - ся издигнье у йерархиота, то тугава бегайти надалеч, щот Альеко гу йе казал - "Пази боже слепо да прогледъ". А ту чи йе слепо - слепо ни йе. Капацье има, амъ да ни съ плаши ут трамваитье, дьет лани тъй мъ стриснахъ. Друг ексестенциальен страх на селтака е прьед минаваньету. Да ни съ мини идин вид. Плаши гу, чье можи да дадье с 3 и пулвина статишки повичье, утколкут требе. Плаши гу, чье той жевей у колипка на сьелу, дьет има баали. Пък баалите идът - макар и малку пу малку.
В саклучение йе праилну да сье дубави, чье селтакът йе на старье годинье ощи по-упасьен и упасан. Той псуй налео и надесно, и у центърот даж, куйот води ду убилну слюнктуутделянье. Туй обач йе напълну в редъ на нищата при преживнитье жевотне. Пък и ветеринарьот знаи дфе и дфестъ.
А, и ощи нящо - Саму Лецке, Саму Цецка, Саму Лицец - да жевеят, дъ жевеят.
|
|