Dark Side Of The Choda
дата: 25-05-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: литера-туря
Зимна приказка
в бяло обсипана,
бъди и тази сутрин
Снежна кралица
на мойто сърце.
Владей ветровете
от тук до небето -
разбий ледовете,
руши световете,
и дай ми да плача
в твойте ръце -
стопли ме!
***
На кораб от мечти
косите ти платна са,
компасът там е, знай,
твоето лице,
в очите ти запален
залязва хоризонта -
как искам да потъна
до сетното парче!
***
Присъни ми се ти
в безкрайната лятна нощ,
лош седях аз там
- скръстил ръце -
а ти бе доброто,
тайфунът с нежно
сърце,
който помете
стаените в мойте гърди
Авгиеви обори...
***
Елате, приятели!
Вижте мойто небе
в образ на богиня -
тя е слънце!
Галят лъчите
измръзнал цвят
от пролетно настроение
у мойта душа,
облак обгръща
страните й кървави,
но може ли да скрие
нейната усмивка!
***
Пее днес светът,
защото си тук -
по-красива отвсякога
напук!
Напук на мъглите!
Рисуваш звездите
на син небосклон
с четка от розов
смях,
парещ грях, но какво
от това -
ти си тук!
***
В царство от огън
родена
ковеш и разбиваш
съдби,
в твойта прегръдка
от пламък
топят се и никнат
души -
Не спирай!
До края ме ти
изгори!
***
Да бях поет -
да нарисувам
с думи звънки
твойта красота -
в бисер обковани
зъби,
в рубинен блясък
малката уста.
Да бях...
но сякаш в огледало
бездънно си се скрила.
И няма път.
И няма цяло.
Какъв поет съм аз -
кажи?
***
Стих откъснах
да ти подаря
в този празничен
ден,
студен брули вятърът
нашите сърца,
но ти не унивай -
вземи моето палто
и се загърни.
***
Пристъпяш – две напред,
една назад -
сама не съзнаваш
колко си хубава,
и в твоите стъпки
побран е безкрая,
не искам аз никога
теб да загубя.
***
Слънце изгря и на моята улица,
весел вървя край смълчани стени,
защото аз знам, че ти си в шъпота
на свежо разцъфнали светли липи.
Но ти си и песен на славей, когато
катеря наперено връх подир връх,
ти си и глътката водна тогава,
щом искам да бъда аз винаги пръв.
Ти си!
***
Сълзи от кристал
бърше нежна
ръка,
чертае неясни и тихи
слова по прозореца
на мойта душа,
заключена с триста ключалки
от гняв и от злоба.
Моля! Ключът е във
теб...
***
Разперени
крилете гълъбови
в простора
на моето небе -
нежни ръце
върху мойте
докосват дълбоко
недрата
сърдечни
далечни -
и в миг се отдръпват.
Остани още миг,
полети!
***
Сърца и погледи
събираш,
без да подбираш
добро или зло...
Нямаш вина
за това,
че си хубава -
ти си единствена,
а аз – един
от многото.
***
Мечта си ти,
изваяна от някой
скулптор древногръцки -
пръскай лъчи
над земята суха,
глуха е тя
за твоята песен,
но аз ще те чуя,
аз ще те чуя!
***
Няма думи,
които да опишат
твоя поглед,
впиващ се безпощадно
в моите мисли,
разтърсващ света ми
из основи,
дълбаещ там, където
заровено умираше
сърцето ми,
погребано
от купища други
очи.
***
Светлосиня нощ отмята
воала на твоето
сърце,
лице на ангел
аз видях,
посипано със сняг
и малко захар.
***
Удря дванайстият съдбовен час
и басов гласът на смъртта е,
но, виждам, ти идваш с огън
в ръка,
ти идваш, спасителко моя.
Развяваш коси, и цвете дори
понесла със тебе в боя,
спасен ще да бъда от твойте очи -
това аз жадувам и моля.
***
|
|