Историята на Киро,
дата: 28-05-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: литера-туря
Мадам Вечер се оказа, всъщност артистичният псевдоним на Киреца.
Мадам Вечер бе травестиращ танцьор, който подгряваше клиентелата на едно от култовите заведения по небезизвестната пътна артерия Е-80.
Един мразовит следобед, той/тя седеше в едно от отдалечените сепарета, където преговаряше с двама шофьори на ТИР, пътуващи от няколко дена по маршрута Ротердам – Трабзон. Юсуф Сабанджъ и Мемед Мустафа, успя да разбере имената на мераклиите Вечер, след сърдечно здрависване и поредица разменени никому ненужни целувки.
- Екскюз май Тюркиш – започна Мадм Вечер кокетно, като с едва доловимо движение напъха изтърбушения си ректум на мястото му – Беш юро духам , он юро гьот вермек. Шимди промоция вар – ики киши, ики саат, хепси секс – алтъ юро!
- Юч юро - опита да се пазари Мемед
- Олсун, дьорт – проблем йок – кандиса Вечер, сещайки се че утре е пазарен ден и ще може да си купи ботушките, които толкова много си хареса на Димитровградския битак.
Само 10 минути по-късно...
Мадам Вечер се прозя отегчено и застана в партер.
Погледът на Юсуф Сабанджъ се навлажни по особен начин и за да изрази тази си силна емоция, започна да засуква кичури косми от гърдите си.
Мемед Мустафа, който явно гледаше на предсоящия акт като на животинско съвукупление, просто шляпкаше огромния си рязан хуй о челото на Вечер. Използва поредната прозявка и го натъпка вътре за почуда на травестиращия танцьор.
- Мммммубхммм - задави се Вечер
- Охххх вайля билле, яврум, сен чок гюзельсин - изстена Мемед Мустафа и облиза мустак.
Мадам Вечер пръцна от напрежение, което изигра роля на предстартов пистолет за Юсуф Сабанджъ.
- Сенин гьотун патрон гиби! - възкликна тираджията от Трабзон. Втората пръдня развя хуйовите му косми, подобно на некосена ливада и само след секунда Вечер бе обладан.
Дневните приключения на мадам Вечер.
Киро (известен още като Мадам Вечер, травестиращият танцьор в едно от култовите заведения по път Е-80), през деня работеше като мениджър по приходите от такси за ползване на тенекиената барака с дупка и две тухли за клекало, закичена гордо с надпис „WC. Такса – 0,50 BGN”. Бидейки възпитан и високообразован интелектуалец, Киро дълго беше размишлявал над въпроса какво общо има между неговата осмърдяна на пикня и други човешки и животински течности барака с Уинстън Чърчил, но титаничните напъни на мисълта му доведоха до задънена улица. Тоест – до никъде. Всъщност, това усещане не беше ново за Киро: неговите размишления винаги довеждаха все до тая задънена улица, където той се чувстваше сигурен и защитен от превратностите на живота.
И понеже и без това нашият герой нямаше никаква идея кой е тоз Уинстън Чърчил*, Киро реши, че няма смисъл да се мотае в тази безизходица, и се отдаде на по-приятни мисли…….
Седейки в прашния горещ следобед в сянката на чадъра от Илиянци, Киро се вслушваше в шума на преминаващите по Е-80 камиони и отново преживяваше изминалата нощ… още усещаше силните ръце на Юсуф и Мемет, още кожата му тръпнеше от допира на косматите им кореми. Със сърцераздирателно подсмърчане Киро се съсредоточи върху момента, когато Мемед свърши на челото му, а Юсуф мощно извършваше финалните си тласъци, стигащи чак до гладката мускулатура на Кировия търбух….. прекрасно усещане! После се сети, че неговите любимци вече са стигнали почти до Свиленград, и мисълта за двете седмици до следващият им курс го натъжи. Киро изтри отърколилата се от лявото му око сълза и леко пръцна. „Ама съм и аз един сантиментален… остава сега да ми се разтече грима и всички да ми казват, че съм мърла – помисли си Киро, извади от деколтето си малко огледалце и огледа фейса си критично
- Хммммм, ама тоя фондьотен страхотно ми отива, ма – рече Киро на глас, оглеждайки първо едната, после и другата си страна… малкото огледалце трудно събираше лицето му, голямо, окръглено и напращяло, като добре узряла мичуринка**. Киро пръцна пак, наслаждавайки се едновременно на красотата на гладката си кожа и на аромата, разнесъл спомена за Юсуфовата страст.
Изведнъж, в този така приятен момент, Киро усети силен спазъм, ужасяваща конвулсия, изгаряща като нажежен нож корема му. Силният напън почти изхвърли навън края на дебелото му черво, украсено с два хемороида.
„Дали пък не беше развалена тая лютеница снощи бееее – помисли си Киро – сега, ако имам разстройство, отиде ми кефа от акането нахалос….
Опита се да стане, но се оказа заклещен в пластмасовия стол. Дръпна два три пъти, но безуспешно. Огромният му мек гъз беше заседнал здраво. „Ами сега, какво ще правя? Ужас, ужас, ужас…” – набиращият сила спазъм хвърли Киро в паника…
Леко приведен, със стърчащия стол отзад, в свински тръс, напомнящ търкалянето на огромна канара, Киро забърза към задният вход на ресторанта, където се припичаше на слънце и пушеше намерен фас Колчо, помощник-готвача.
- Колчо, Колчо, помощ бе - останал без дъх едвам рече Киро и за да обясни проблема си, завъртя гъза и стола накъм Колчо.
- Майкя ти ке ебем бе педераз (Колчо беше от Гоце Делчев), рече Колчо, който презрително натисна с пръст едната си ноздра и с триметрова парабола изсекна нещо от гигантския си нос. После хвана единия от стърчащите крака на стола, запря с крак, натисна и Киро изхвърча като тапа от бутилка. За нещастие обаче нямаше време да се радва на така добитата си свобода в движенията, защото, размахвайки ръце, се пльосна право върху Колчовия сопол.
- Простак, отиде ми макиажа – писна Киро, неблагодарно…
Стана, и със същия свински тръст препусна към тенекиената барака, където беше чаканото облекчение….
Киро със замах отвори вратата, втурна се, вдигна полата – напъните ставаха толкова силни, че нямаше време дори да свали прашките, а просто ги запретна настрани, и със звук на изпуснат балон разтовари набралата се в корема му тежест…
Пот изби по Кировото чело.. не беше разстройство, а съвсем като бленувана любовна нощ, просто в обратна посока.
Замрял от щастие, Киро хлъцна… и о, ужас! Не можеше да диша! Започна да мучи, очите му почти изхвръкнаха! Понечи да извика, но устата му остана мъчително отворена, излагайки на показ чисто новите му пластмасови протези… със сетни усилия Киро помръдна ръка и отлепи парчето тоалетна хартия, залепнало за ректума от вакуума при хълцането.
Следва
|
|