Dislocated
дата: 29-05-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: литера-туря


Нервозен агент в рекламна компания разбира, че вместо него се готвят да повишат един от подчинените му и започва отмъщение срещу всички, които някога са го тормозили.

Първа е милата съпруга.

Ултра модерен чартърен самолет преминава над огромна савана.
Млад арабин с тениска на финикс сънс се показва иззад туфа храсти и свиркайки си се прицелва в него с гранатомет.Вътрешността на самолета. На побелял господин с костюм му поднасят обяда от прекрасна гореща доматена супа.
- Благодаря.
И в този момент всичко се разтърсва. Супата е навсякъде по него. Силна турбуленция. Налягането пада. Лампи “затегнете коланите” светват, кислородни маски падат от панели над седалките. Притеснен стюард китаец едва стига до вграден шкаф от който вади парашути. Успява да извади един и да го хвърли на господина. Друг стюард му помага да го сложи и го избутва през аварийната врата точно преди самолета да започне с бясна скорост да се върти и да се разбие в пропастта.

Сутрин. Птички пеят. Животът е прекрасен. Човека с вече силно радърпан и тук-там скъсан костюм излиза на открито, леко накуцвайки. Оглежда се и тръгва в една от четирите посоки.

Нощ. Пуст бар с дълги коли и бензинова колонка. Човека приближава. Кола профучава край него, оставяйки го застинал в облак прах.
Вътрешността на бара. Бичи кънтри. Човек играе шах. Бармана гледа порно. Човека с костюма влиза, оглежда се и се строполява в несвяст.

- Mo’nin.
Тежки клепки се отварят.
- Mo’nin.
...премигване.
- Feelin’ better?
- Аз.... какво?
Дебело негърско лице наднича изпод вързана шарена кърпа.
- You sick o’somethin’?
- Не раз...би-рам.
Заспиване.

Ден. Мъжът се събужда под шарено одеало. Сяда в леглото и се оглежда. Чисто гол е.

Двор. Негърката простира. Припява си госпел. Пляска с ръце и се поклаща. Мъжът излиза, увил одеалото около кръста си. Вижда на масата точно зад нея димящ пай. Тихо се приближава, придържайки с една ръка одеалото, придърпва го и побягва.
- Hey you? Where you goin with that cake in your hand?
Мъжа излиза на улица, тича, след него се обръщат хора, деца го подгонват, одеалото му пада, но той успява да избяга с пая притиснат към гърдите. Шмугва се в един курник и лакомо го натъпква в устата си.
- D’you need anythin’?
Побелял негър с насочена пушка го притиска към мрежата на кокошарника.
Пауза. Онзи вдига ръце и замръзва с уплашен поглед.
- What’cha doin’ here?
Пауза.
- Go way. D’ya wanna get shot?
- Не... разбирам?
Погледа на стареца попада върху алуминиевата чинийка от пая.
- You hungry?

Пауза. Голият въпросително повдига вежда.
Трапезария. Телевизорът дъни. Мъжът е чист, облечен като фермер, яде едър червен боб с дебела наденица. От другата страна на масата се е събрала цяла негърска фамилия. Висок младеж държи гребло. Мъжът вдига поглед. Изял е всичко. Майката припряно му сипва още и пак се настанява да го изучава. Мъжът скръства ръце и въпросително ги оглежда. Пауза. Те се споглеждат. И пак към него. Пауза. Той облизва устни, сякаш иска да каже нещо, помисля малко и става. Всички го следят неотлъчно. Мъжът се навежда към тях и възможно най-изразително казва:
- Трябва ми кола.
Онези започват да си шушнат.
- Кола! Кола.... Бвввьмм! – и прави показно като че държи волан.
- Aaaaaa! He’s drivin’! – се изтръгва от едно от момчеатата откривателски вик.
- Вашингтон – казва онзи.
- He wants to go in Washington?
- Президент! Аз – президент!
Пауза. Присвити очи.
- You are... a president? – Казва досетливото момче с прокъсаната сламена шапка и греблото.
- Президент – да! Трябва да отида до Вашингтон, бввввъмм – с кола!
- Ок. – кимва равнодушно дъртия негър.

Мъжът е в голям, ужасно раздрънкан пикап, гледа с една ръка карта. Вдига поглед. На кръстовището има само един увиснал надолу бял знак, на който някога се е четяло нещо. Мъжът свива рамене и завива надясно. Преминава топка пустинен трън.

Кара по широк бетонен път. Лампата на бензина светва. Колата спира на бензиностанция. Човека излиза и пълни резервоара. Автомата прещраква, показвайки че резервоара е пълен.
- Fourteen dolla’s.
- Колко?
Прашасалия бензинаджия обяснява с пръсти.

Пауза. Учудения поглед на мъжа бавно се заменя от разбиращ.

Експлозия на централен площад в източна република.

Експлозии в арабски град. Уплашени араби тичат хаотично, майки носят децата си в укрития. Стари сиви Ту154 бомбардират. Петролни кладенци горят.







статията идва от E-bane - Even Better Than The Real Thing (Literaturen Front)
http://www.e-bane.net

URL-ът на статията е:
http://www.e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=2464