Историята на Киро-2
дата: 05-06-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: литера-туря
Вечер отива на почивка
- Готова си! Каза едрата фелдшерка и скъса конеца, с който току що бе подкърпила прежуления сфинктер на Вечер. Кирцата седеше разкрачен на магарето и отегчено наблюдаваше как медицинското лице навива дебелото му черво като пожарникарски маркуч и после прави опити да го втъкне обратно.
- След два часа ще мога ли да правя любов? – изпърха с мигли травестита , като фалцетът, който докара, направо стресна жената.
- Аз да не съм зъболекар бе ...два часа....тц..тц...два часа...На тебе мойто момче ти е нужна сериозна почивка...
Ще ти дам карта за Наречен...Десет дни на пълен пансион и всички процедури. Автобусът тръгва от старата автогара, там има и поостанали сергии, ще поразгледаш, може и да си купиш нещо...
При други обстоятелства, Вечер щеше да заразпитва за Нареченски Бани, но самото споменаване на старата автогара овлажни ануса му и измърка:
- Ммммм...старата автогара..Имам страхотни спомени оттам..Боже, колко съм сантиментална...
Забравил за секунди болезнената интервенция по зашиването, Вечер пръцна, подскочи и си затананика любимата песен на Глория: „Ако бях се родила река”.
Докато фелдшерката пишеше направлението за рехабилитация, пациентът и потъна в миналото...Запрепускаха образи на гастролиращи педераси, загорели строители - мангасари, които се връщаха от петнайска, строителите бързо се превръщаха на цели бригади, заедно със своите бригадири, успели да скатаят от себе си, по пет-шест лева за свирка в автогарския нужник, която щяха да помнят дълго...
Запрепускаха поизбледняли силуети на големи и миризливи рязани хуйове, на мъжки обладавания...Усети в устата си онзи неповторим вскус на спарени ташаци, който го караше да се чувства влюбен...
„Тъкмо ще проверя дали жиесема ми още се разчита добре по кабинките на кенефите” – помисли си Киро.
Откакто се премести на Е-80, Вечер страдаше тихо по онези безгрижни времена на старата автогара. Когато построиха новата, въпреки многото му анални мурафети, полицаите го изгониха като никому ненужна вещ...
Тогава Киро намрази кмета и правителството, намрази общината и всички онези, които му отнеха щастието. Те всички заедно сякаш се бяха изсрали в езерцето, ограждано от него с камъчета, много любов и копнежи...
На следващата сутрин Мадам Вечер, издокаран в любимия си мрежест чорапогашник, се покатери по стъпалата на един раздрънкан „Чавдар”, който тръгваше в 8:30 от старата автогара към Наречен. Чорапогащникът се бе впил в сланинестите му крачка и гледката много наподобяваше кашкавалена пита "Бургздюлороа"
Шофьорът скъса билетчето му, а Киро в отговор намигна и прокара пръст и примляска , размазвайки любимото си хидратиращото червило от чаршията в Ортакьой....
Набитият му поглед на истински естет веднага хареса цветовете и плата, от който бяха направени пердета на прозорците в Чавдара...
"Ще направя минет на шофьора и ще го помоля да ми подари няколко, за да си ушия вечерен тоалет" - каза си Киро и се усмихна кокетно..
Наречен веднага допадна на Кирцата.
Щом слезе от автобуса, първата му работа бе да си изплакне ануса в рекичката, която в джобния атлас бе отбелязяня като Асеница.
Планинската вода отми шофьорските остатъци от семенна течност и Вечер с тъга проследи плацикащото се течение. Сега единственият спомен за незабравимото пътуване беше вързопа от шарени пердета.
„Ще стане чудесна рокля...Ще бъда шармантна.” – си мислеше Киро и притисна вързопа силно към себе си.
Вечер пресече курорта с аристократизма на библиотекарка. Полюшвайки предизвикателно бедра, той дори не се обърна, когато от околните строежи започнаха да подсвиркват и да аплодират.
„Боже, какви мъже има тук само” – благодари на съдбата травестита и гордо вдигна глава.
Минути по-късно Кирцата вече беше на рецепцията на санаториума.
-Много ви моля, не свързвайте никого със стаята ми! На почивка съм!
-В стаите няма телефони – отвърна безразлично рецепционистката с бяла престилка.
-Въпреки това, отбележете, че не желая да бъда безпокоена!
-Ще отбележа....г-жо... Вечер – обеща служителката като се пулеше в попълнената регистрационна карта, но реши да не задържа опашка и продължи – Това е програмата с процедурите, ще започнете утре в 09:00, ваш терапевт е д-р Метин Гюлгьотун – чекракчия е, от Горни Веслец, много добър специалист...
Кирцата се зарадва. Обичаше чекракчиите. Бяха силни, груби и непоколебими. Никога нямяше да забрави дядо Щерю от Харманли – изключително потентен възрастен мъж, който навремето доста нестандартно му излекува дископатията в рамките на половин час.
-Метин... Гюл...как се казваше? – попита Вечер и пръцна.
-Гюлгьотун – каза рецепционистката – Следващата, моля!
-Гюл означава роза...обичам розите!
-И аз ги обичам...Следващата, моля!
.....
Докато нежния чекракчия обработваше с умиление щастливия сфинктер на Кирцата, заровил къси, но много силни пръсти в бутовете му, като в тесто за мекици, Киро се люшкаше блажено м/у любимото усещане, че сере навътре, и жуленето на окосмената плоска гръд в/у грапавия чаршаф на кушетката.
„Ех, какво пък – мислеше си пресметливо – тъкмо ще се епилират косменцата дето са ми прокарали на цицките, само дано не излезнат пак онези пъпчици , заради които ме прогониха от детския басейн в Сандански преди 2 години” ..
Това беше наистина БОЛЕЗНЕН спомен, тайфа обезумели майки го подгонва, а той крещи през сълзи: „Не е шарка!” … |Не посмя да изостане стратегически, евентуално ако някой от бащите го догони.. ех тия мръсни жени… Едната дори го замери с кукла барби, той си я прибра, но беше разочарован, прекалено тънка беше, дори не я усети. А някои от момченцата, имаха такива обещаващи пишленца…
След релаксиращото тласкане от възвратно-постъпателните движения, Киро изпусна въздишка и от двете отверстия и се облиза доволно като преял котарак с буркан хайвер. Метин Гюлготун се ухили зъбато: абе гяур, гъза ти е шекер, направо вика „буйрум”*… ашколсун версин, айде, утре пак..
Киро се поизправи, изпъна дебелшките крачета били досега в сгъната поза „О”, отвори вратата на кабинета да даде път на следващия пациент.. и.. ох божке, мамка му… ако не беше срал, щеше да се насере безотказно като калашников на автоматична стрелба, останалото му лайно се качи чак в гърлото, познаваше конкуренцията от пръв поглед… Влезна младеж, който слушаше на дискмен „Зелената стара чешма” на Мими Иванова. ( факта че уредбичката беше стара, и Киро ползваше емпетри плейър подарен му в пристъп на алкохолно безумие от един наркоман в Студентски град, не го успокои ни най малко).
Кръшният глас на Мимито пееше: „от горе с усмивка ме гледаше мама, за женене вече си бяях”, а младежа връткаше игриво бедра и рамена. И гледаше нагло!!!! Епилиран! Излъскани загорели бедра и корем като на статуетка за Спартакус! И гърдите стегнати, някой му е плащал за фитнес!
Идеше му да се тръшне на пода, да запищи и да зареве скубейки коси, но се овладя достойно и реагира като истински мъж, хвана здраво изрисувания кукльо за изрусената коса. Усети, че се е боядисвал с Wella или нещо още по скъпо, и това го вбеси окончателно.
Сръбската му циганска жилка изрева: „Акция!”. Настъпи момент наситен с писъци, пускане на нокти, класическите викове: курва! мръсница! боклук! пачавра! (Киро си позволи и чужд език : гювендия!, за да покаже пред Метин Гюлготун, че е по-изискан и богат душевно) , и лъвския ошашавен рев на турчина брябрябряяяяяяя!!!.
Дотичаха медицински сестри и санитарки, но не бяха впечатлени особено, и професионално ги разтърваха, види се имаха богат опит и практика. Завлякоха го в неговата стая, а той от мъка подпикна като го тръшнаха в леглото, и дори не чу заветните думи на старшата мед. сестра към другата: Колева, дай му успокоително, докато аз повикам старшина Караузунов, да се изясни случая…. И извикай бай Ставри долу от портала, със сопата, да оня, дето сина му.. се омъжи в Канада…
Следва,,,
*буйрум – нещо като добре дошъл, направих ти място
|
|