Историята на Киро 3
дата: 12-06-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: литера-туря
Следващите няколко часа бяха леко съдбовни за упоения хлипащ пациент в насраното легло. Докато младшата мед сестра се изнесе припряно да изпълни заповедта на старшата, третата амазонка в бяло погледна колежката си и вдигна лява вежда: „Бай Ставри?”.
Главната надзирателка подтисна змийска усмивка на конското си лице, и каза строго:
„Да! Хайде да слизаме в стаята да пушим, че тука ми се овоня душата..! и НИКАКЪВ ЛИГНИН ЗА НЕГО! ”
Бай Ставри беше доброволен портиер на санаториума, и го ценяха повече от готвачката, която можеше да превърне всякаква гранясала или мухлясала гняс в чорба, приемлива за пред ХЕИ .
Синът му беше безсрамно прелъстен от един сакат екземпляр от кировия бранш и отведен за венчило в Канада, под претекст за гражданство.
Получаваше на месец по 120 евро от канадско, 20 от които изпиваше в хоремага с приятели, и го смятаха за милионер, даже му беше излезнал прякора „гиздата”, щото носеше дънки втора употреба марка „лийвайс”. Стареца се отзова със смайваща бързина въпреки артрита, и разтреперан в коридора понечи да целува ръка на Старшата, по обичай от царско време.
- Нидей, нидей, Ставри, издърпа тя загрубялата от дезинфектанти ръка, ракията и козето сиренце миналия месец стигат…
Стареца прохъхря, преглътна тютюнева храчка, и влезна да пази болния. Позатътри се към леглото, пооцъкли се, разплака се, дигна сопата и взе да налага телесата под родопското одеало…. :
„Първанеййййй... синковец майчииин, що така почерни и посрами семейството чедоуу...”
и бъхта яко упоения младенец. Здравия кютек не се отрази фатално, освен че, Киро засънува кошмари, спомени от срещата му с агитката на Левски.
След пенсионирането на Бай Тошо беше модерно да си от СДС, и да декларираш истинската си същност. Единствената му грешка беше, че реши да „поосвежи” Синьото на стадиона В. Левски.
Остана му само един хубав спомен от цялата седмица побой, един скинар с як ритник си вкара кубинката в гъза му, и псувайки неистово, я развърза и си тръгна бос.
Насред побоя влезна старшина Караузунов, изключително популярен, поради голямата прилика с Вячеслав Тихонов.
Всички го наричаха Щирлиц, заради което той много се гордееше, и обичаше да казва, че е строг, но справедлив. Жена му го наричаше открито мухло, (путьо пред близките приятелки) поради което той се напиваше всяка вечер, прегръщаше и целуваше децата, които все още със незакърнял инстинкт на еволюцията, гледаха да ги няма дома.
Старшината погледна големия сфинкер подаден изпод одеалото, и вниманието ми бе привлечено от струйката слуз, бавно набъбваща от разпорения задник..
Отпрати бай Ставри, който не посмя да протестира, че са му прекъснали фитнеса. Не можа да откъсне поглед от примамливата гледка, устната кухина се поовлажни, и усети как се почесва несъзнателно.
Съсухрената обвивка на душата му се разпука, и усети отдавна забравен живец и твърдина във спаружения орган. Хмъъъъъ, измуча измъчения човек...
|
|