Не четете! (Ако не сте също толкова пияни...)
дата: 16-07-2007 @ 07:23:27 EEST
рубрика: дневникът на
И не мога…
Поредна чаша полска сливовица – същата като българската.
И боли, мамка му…
И не мога да се сърдя на никой. И к'во... нали си обещах да не се “влюбвам” повече, да не съм на 12, д’еба мама му…
Но трябва да я видиш брат ми… и ще разбереш…
И не е само това.
И не съм само аз.
И знаем как е с хубавите жени…
Човек трябва да им се радва, но не и да им вярва.
Не съм пиян достатъчно.
Доливам си още полска сливовица.
Сам. Сам, като диво прасе в поле зелена царевица.
Как можах да се влюбя да се еба в главата проста…
Защото ми се живееше, защото ми се искаше тоя живот да има някакъв вкус, не просто остатъчния нагар на неплатените сметки и още по-неплатеното изкуство…
И разгневения ми юмрук, насочен към Бога… богохулствия на устните ми… вярата ми бореща се с болката в мен, безпаметна, безполезна, безжизнена…
Юстена. Ебаси името. Как можах да съм толкова проЗ…
Как можах да очаквам нещо повече от bam-wam-thank-you-ma’m от полякинята…
Незнам… явно остарявам. Инстинктите ми започват да ме изоставят или да закърняват, к’вото такова… ебал съм му майката… но като че ли ми хареса да съм жив поне за малко… сега обратно в земята на не-умрелите.
И ще го напия пак като диво животно… и сутринта ще се чудя на изцъкления си поглед в огледалото и на засъхналата кръв останала от изпарилата се пикня в мивката…
Но такъв е животът и няма да се оправи докато не повярваме в нещо друго. А това няма да стане…
Бухай като магаре, опъвай каиша на капитализма. Полякините има кой да ги ебе… И маниакално-депресивните настроения със сигурност не ги въодушевяват…
На кой му дреме anyway…
На тебе не - със сигурност.
Но т'ва няма ник'во значение. Просто трябваше да изкрещя силно…
|
|