ДИСФУНКЦИОНИРАЩАТА МУХОЛОВКА
дата: 27-07-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: злоборадостно
Да сравняваш себе си с муха не е най-приятното занимание, но тъй като има известен паралел между похватите на неориентираната част от мъжката половина на homo sapiens sapiens и мухоловката (Dionaea muscipula) според мен си струва. Поради независещи от нея обстоятелства - бедна почва, голяма конкуренция за хранителни вещества и др. - мухоловката е специализирана да оцелява на всяка цена.
Да лапаш мухи все пак е по-добре отколкото да не лапаш нищо. Та мухоловката произвежда сладка бълвоч, която доста успешно привлича мухи, е не много големи мухи, не много задоволителни мухи, едни такива малки и недоразвити мухички, които не я устройват много, но все пак...Тя едва преживявя, обаче за мухите преживявянето е летално. Нищо неподозиращи казат малко да похапнат и щрак! Екзистенциално преживявяне par excellence - чак до горчивия край. Мухите разбира се сами са си виновни, какво ли им трябва да кацат на сладките капки, ама на. Мухоловката все пак не е за завиждане. Седи си в блатото и си съществува недоосмислено. Нали корените я спират, никъде не отива, не и стиска. Ако се беше превърнала поне в истински хищник, вместо в объркано растение, поне щеше да задоволи мухата с един истински лов. Нали казват, че при лова жертвата не усеща болка - изпада в шок.
Та това разказче е посветено на онези юнаци, на които както казва народа им се иска, но не им стиска. Понеже малко флиртуване е по-добре от нищо и половина и понеже имат достатъчно сиво вещество, за да правят пикантни подмятания, пускат едни въдици, плетат едни мрежи, но като се наложи да действат хукват да бягат. Съвета ми кам тях е да не си чешат езичетата, ако не могат да си осъществят заканите, че не е джентълменски. Я па я джентълменски!
|
|