Обстоен преглед на ”Злите мъртви I”
дата: 16-08-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: об-зор на
В днешния ужас, всите клишета и простотии са измислени от точно два филма, всъщност са три, но единия е леко условен. Та тези филмове са „Нощта на живите мъртви (1968), „Злите мъртви” (1981), а условният е „Тексаско клане” (1973). И само някой да е споменал Хичкок, ще стане боя, онова е друго. Горе-долу тези филми са измислили всичко. После е преекспонирано хиляди пъти. Работата е там, че само за тях работят клишетата. Вярно че са стари, особено нощта ще се стори наивна на младото поколение. Но младото поколение смята „Писък” за шедьовър, та едва ли е кой знае каква компетенция.
Ние обаче ще се спрем само на Злите трупове. Засега само първата част. Филма почва доволно умряло. Всъщност имаме няколко хищни начални кадри на пияна камера, дето се щура из шубрака и няк’во езеро. Съспенс, баце. Демек ни показва, че филма няма да е обикновен, та да се настроиме.
Разбира се всичко загива, след като ни показват банда загубеняци в някаква таратайка, които ръсят уж ежедневен житейски разговор, демек филма ще е ептем специален. Имаме катастрофа, ама за малко. Един камион профучава край тях, а волана на колата се завърта за миг самичък си – спуууууууууки. Има нещо тайнствено тука. Няма да е как си мислиме.
Тъй, стигаме някаква запустяла хижа ли е, кабина ли е, барака ли е, въпреки че самата барака е отзад, кочина ли е, беш ли му мамата. Ма навява кофти мисли. Страшно ще да е, даже фатално, може би. Деа, ужас е, ако не е фатално кел файда да зяпам, ама аре, има да идва още – чекаме си чино.
‘начи, нещо като пича на филма, демек този, който искаме да пукне, то за всички се отнася, а мани това, в този филм е началото на ултимат дюд в ужасите, е те това не го предвидих, ама имаше втори филм, та там става баш дюд, тука е пълен абич. Та, не той, а другия кретен отива да отваря. То къщата, казвам го условно „къща”, се крепи на свети крепки, ма брава има, няма влезат мечки, ок, ще влезе другото.
Докато пича разглежда, другите разтоварват. То са едни торби, дет не тегнат повече от топ с пликове, ма на кой му дреме, трепат се там докато разтоварват. Малко положителна емоцийка да има. В това време оня запиления гледа къщата, а ние с него оглеждаме, къде аджаба, ще стане кланйето.
Пада нощта, напрежението расте. Едната мацка. То са три женора и двама мъжове. Едната си рисува един часовник, който спира лееееееееко неестествено кандилцето си. Чува се едно проглушено „Яла вам”, демек „Присъедини се” или кой къ’ ще да си го превежда. И тая наща драска там нещо, скъса половината лист, няк’во грозно нарисува там. Бе съспенс, брат ми. По-нежните усещат, че сбъркаха залата.
Поодпускане на атмосферата. Вечеря. Художничката бръщолеви за някакви шумове в мазето. Нежните и страхливите дишат тежко не на шега. Типчини глупости, докато капака на мазето не се отваря с гръм и трясък. Всички скачат. Пак глупости, нагнетяване на атмосферата, докато пича слиза долу. Това оня дето разглеждаше къщата с камерата и нас покрай нея. Другия, все още мухъл, има чак края на втори филм, за да стана ултимат бедес дюд.
Чакане и тишина. Във филма има малко музика, доста умен подход.
Накрая мухъла слиза и оглеждаме хубаво мазето. Крийпи е. Ужасен ужас. Каквото щат да ми казват, там няма си държа киселото зеле и сиренето. Ъ-ъ, няма начин, да не говорим за компотите.
Там има накакав магнетофон, пушка и патрони, факт, който ще докара до инфаркт доста хора по натам. Пускат магнетофона, с женските вече горе в хола. Някаква умен глас говори за разкопки, книга, подвързана с човешка кожа и написана с кръв. Самата книга и тя е тук вече. Разбираме, че рисунката на госпожицата е на книгата. Доста грозна, за да сме точни.
Накрая художничката, кояте е сестра на Аш – бъдещия пич, което подразбира защо е сама, но въпреки това е дошла, като другите са двойки. Та тя гаси магнетофона. Тъпия пич го пуска пак и се чуват странна реч, а в гората се пробужда нещо. Изглежда така, както баба ви пали листата на село по есенно време, ма все пак и бюджета е оскъден.
Не помня баш кога следваше този кадър. Ама докато обикалят къшата отвън и ни дават какво става по стаите, ни показват как се преобличат тъпия пич и негоавата мадама. Та даже виждаме едната й цица – ура.
От своя страна художничката излиза из гората, като всяка страхлива жена, посред нощ. Не знам защо, ама не познавам жена, която да излезе дори на прага на непозната къща, посред нощ в непозната гора, особено ако е страхлива. А тази е, даже се запъти да изследва. Но все пак Христофор е бил мъж, няма сексизъм, ама все пак…
През това време Аш и гаджето му си играят. Той на заспал, а държи някаква кутийка. Викаме си ще има сватба, ядене и пиене. А то някаква верига. 20 грама ламарина. А оная се кефи, американка, какво да я правиш.
През това време сестрата на Аш бива изнасилвана от дървета, по-точно клоните им, виждаме още една цица в процеса. Тя се отскубва и почва да залита, демек бяга в гората и пищи та се къса. Бе доста е трудно да пищиш докато тичаш, амо то това филм, трябва да си повтаряме, че не е реалност, нали?
А то е тичане и пищине, и препъване, а онова дето я гони, срива половината гора, ма не го виждаме, няма пари, да го покажат, ама така печели съспенса.
Липсата на пари, съчетана с талант и желание правят чудеса.
Нашата се добира до къщата, предимно търкаляйки се. Вратата е заключена, ключове много. Пробва всичките, паниката я не пуща. Паниката не прощава никому. Все пак Аш й отваря навреме. А тя горката е цялата в кръв и плаче, и крещи и направо те боли главата. Накрая убеждава брат си да я закара някъде. Ма гората си има собствена идея. Срутила е моста, единствения път навън. Айде обратно. Всъщност всичкото това е доста дълго. Имаме мрак, пушек, тишина, кола не пали, изскачане от храсти, бе кине нерви, поне на по-слабите, а изродите се кефат, чакаме си касапенето. Ма потта се стича, има съспенс и т’ва си е. Айде обратно в кабината.
Другите две пички си мешат карти. Едната се мисли за екстрасенс. Едната държи осмица, оная вика седмица, първата па я лъже, че е познала, ма в тоя момент художничката почва да познава. С доста странен и зловещ глас. Скоростта нараства, викаме си, яле го иде. И оная не ни разочарова. Обръща се рязко и виждаме доста кофти грим и маска, ма има чар, да му се невиди. Почна се.
Наща напада кой види, другите гледат тъпо и не вършат нищо. Удряше я някой, тя припада. Ма с един молив пробива крака на гаджето на Аш, докато той самия проверява жива ли е тварта. Кръв и писъци. Накрая другия пич почва да я налага гадината и я бута в мазето, заключва я, докато оная долу го друса, докато повдига капака. Накрая гадината е заключена. После има грухтене като от кочина, бахти звуците дето издава. Пак има оспокоение. Малко глупости. Тъп диалог, колко да мине времето. Приятелката на Аш е в безсъзнание. Пускат пак магнетофона, да открият още малко смразяващи факти.
Приятелката на смотания пич става на крастава жаба, демек и тя е обладана. Онова в мазето вдига врява до небесата. Ма преди кеча в хола, има пак яко драма и съспенс. С търсенето на гадината. То вярно, че цял клон и влетя в стаята, а гаджето и я търси навсякъде, а тя му изникна баш зад гърба, кафти. И се почна мелето. И каква какафония настава не е истина. А Аш се сдухва и стои в ъгъла и не шава. По едно време се опитва да помогне, ама ядец, онова го претрепва в шкафа, за кой ли път.
Гаджето й й прерязва ръката, тя си я доотхапва, че почва да пуши. Онзи пък забива целия нож в гърба й барабар с ръката, ама онова не се предава. Пак кеч, много малинов сироп се сипе и мляко. Аш се е спекъл се едно е преял с праскови, та гаджето й я насечва на малки парчелъци. И се маже по камерата, стената и навсякъде, нищо не е спестено. Накрая ни дават в пълната си красота какво е сторил. Следва диалог за смисъла на битието и айде с лопатите в гората, никой не ги напада, докато погребват. Ми така ми, демоните работят за съспенса.
След като убива другарката си, тъпия пич решава, че трябва да се махне, зарязва Аш и заспалата му приятелка, ама разбира, че и той не е Колумб. Връща се се едно се е спречкал с Майк Тайсън на паркинга. В това време приятелката на Аш става на зомбе или демон, каквото ще да е там. Седи си най-невинно с кофти грим, бяла нощничка, кръстосала боси крака по турски и се смее по доста гаден и натрапчив начин. Аш я бие, ама тя не зацепва, смее си се там. Онова от мазето разбира колко е тъп Аш и го примамва, души го малко и го пуска.
В крайна сметка пребива любимата и я води в бараката да я реже. Ма нали е хуманист, айде пак за краката или я носеше като булка, се тая, айде да я погребе цяла. Погреба я, тя чака чак тогава да го нападне. Че как иначе да го нападне, ако не й пречат два тона пръст. Млатят се там с някаква летва. Накрая Аш я обезглавява, с лопата, а тя се смее. А върху Аш се изсипва цяла кофа разбита лютеница. А докато ги дават в краката се едно се ебат ма се тая. Всичко е правено с умисъл, няма случайности, за това съм сигурен, поне за този филм.
Вътре го чака изненада, онова е излезло от мазето. Вместо да му излезе от гардероба, излиза от прозореца точно до него. Малко бой с пушка и мъки с вратите, няколко счупени пръста, доста кръв, Аш е в безопасност. Ма патроните свършиха. А сега де. Патрони имаше в мазето.
Капака се вдига и това тотално еба майката на всички със слаби нерви. Филма иска да ги вкара в гроба и това си е. Малко разсейване, тъй като Аш слиза като истински мъж, демек пада по стълбите. Там една тръба се троши и излива 30 галона кръв върху него, в следващия кадър кръвта по него леко липсва, но докрая на филма ще се пребоядиса в малиново, спокойно.
Намира патроните, докато цялото мазе се пълни с кръв. Свръхестественото си е ебало майката. Излиза горе. Трепе се с женската, прз това време тъпия пич е станал кул дюд. Аш стеля по пачаврата, дето му троши вратата, даже й отнася половината лице, ма тя влиза. Хандикап мач – двама на един. Аш е пич. Вижда че книгата гори и се опитва да я хвърли цялата в камината. През това време оня му яде крака, дивачката го налага. Ама и на гадовете не им е лесно. Аш ги подреди добре. На мъжката гад извади очите, доста натурализъм, после извади някакав колец от корема му, все едно някой изтърва мифката, така шурна. Женската пък, със строшени пръсти, три огнестрелни рани, две в гърлото, една в главата, пък и двамата пушът, книгата гори. Накрая Аш хвърля книгата в огъня и следва най-натуралистичната стоп-моушън сцена или поне една от най-кървавите. Леко е лейм, ама кефи. Има всичко, разлагане, фонтани кръв, черва, пълна програма.
Идва нов ден. Аш е пич, оцеля. Да де, ама шляещата се камера, сиволизираща злото не се е шляла напразно, я. Улата у къщата като пустиняк и баш пред колата грабва баце Аш, последния кадър е как вика нашия и почва бесната веселяшка музика на финалните надписи.
Филм, абсолютна класика и забава. Не се взима насериозно и за минута, но пък е способен да изплаши бая народ. Препоръчвам, поне за тези, които не са го гледали, а ако четете това, то знайте, че сте си прецакали филма, друго си е да ти изскачат гадове на всяка минута :)
да го четат само хора, гледали филма или такива незаинтересовани от него. Всеки решил да гледа филма, но преди това прочете какво пише тук, ще си развали удоволствието от филма. Все пак е ужас, а да знаеш какво става предварително убива съспенса.
|
|