Среднощно
дата: 22-08-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: дневникът на
Късно през нощта..
Сигурно е някъде към два часа сутринта. Събуждам се от хъркането на човека, който спи до мен на леглото. Спи и хърка, без нищо да смущава сънят му. Бутвам го лекичко, за да се обърне на една страна и да спре да хърка.
Обръща се. Но вместо да се обърне на другата страна, както обикновено прави, се обръща към мен. И продължава да спи. Без да хърка вече.
Опитвам се да видя лицето му в тъмнината, но виждам само очертанията. Мисля си как повечето ми приятелки мечтаят да срещнат Единствения, този, който да им дава всичко и да ги обича вечно.
А аз искам само да заспивам, слушайки сърцето му. И го правя вече в продължение на няколко месеца, но знам, че всичко ще свърши скоро. Усещам го. И продължавам да се съпротивлявам. Истината е, че в повечето случаи дори не разбирам кога си слагам ръката или главата на гърдите му и започвам да слушам тупкането вътре в тях.
Туп-туп, туп-туп, туп-туп… и се пренасям някъде далеч. Там, където няма болка и където няма значение, кое е правилно и кое не. Не се измъчвам от това, което може би ще стане, или което може би няма да стане. Нося се на пухкави облачета и съзнанието ми се рее някъде…
Събуждам се отново, от неговия глас. Сънува нещо и говори на сън. Помилвах главата му. Престана да бълнува и не се събуди въобще. Идва ми да го хвана за ушите и да не го пускам…
Странно е, как можеш да си привързан към човек, който е много далеч от теб. Може би, защото физически всъщност е тук, на леглото до мен. Или защото тайно се надяваш, че всичко ще се промени, и така изведнъж, всичко ще стане розово…
Всъщност преставам да мисля за това! Ставам да пуша цигара. Гледам как свети върхът й в тъмнината и се чудя какъв мазохист излязох. Да ми се неначуди човек. Мдаааа… Гася цигарата на половина и лягам. Какво толкова ще го мисля това? Има ли значение за някой, че обичам да слушам сърцето му?
Докато се намествам в леглото, вземам радикалното решение, че повече никога няма да слушам това сърце. И без това не бие за мен.
Точно преди да изпадна в толкова дълбок сън, че почти да започна да хъркам, до ухото ми се чува туп-туп, туп-туп, туп-туп.
|
|