За проблема с човека, божественото начало и други среднощни философии.
дата: 23-08-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: анализи
“И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. “ Битие 2-15
Действието е враг на мисълта.
Пушим когато не ни се пуши. Пием когато не ни се пие. Ядем когато не ни се яде. Чувстваме се празни когато не работим или не правим нещо. Когато не се събираме с други хора. Търсим си “хоби”-та, събираме марки, гледаме телевизия, бягаме в парка, създаваме семейства, създаваме деца, после се грижим за тях
Тази постоянна нужда да правим нещо, този вътрешен вакуум който постоянно се опитваме да запълним – потъвайки в отговорности, професии, хедонизъм, алкохолизъм, цинизъм, ми се струва е същността на проблема на човешкото съществуване. Източните философии на свобода на духа, медитация (временно освобождаване на съзнанието от крещящите гласове на собствения ни съзнателен ум) се възприемат (и пропагандират) като екзотични занимания на малки групи безделници които не искат да се включат в икономическия живот. Без значение какво получаваме (или не получаваме) от този "икономически живот" – може би не той е задачата която трябва да решим, ситуацията с която трябва да се преборим, а собственото ни неразбиране на това което ще ни кара да се чувстваме доволни, щастливи и свободни. Ако това е възможно изобщо. Защото ако Бог ни е създал с определена цел “да обработваме и пазим” тогава нашата задача е лакейска. Просто сме интелигентни машини със пре-програмиран “don’t stand still” mode.
Всичко което правим, без значение дали създаваме изкуство или метем пода някъде е в резулат на тази програма. Най-вероятно аз стоя и пиша всичко това по абсолютно същата причина. Защото ако само стоим и съзерцаваме, размишляваме, освободим се от притискащите длани на ежедневието – тогава може би ще сме твърде близо до Бог.
Понеже Бог не работи, Бог не плаща сметки, Бог не попълва три-месечни отчети. На Бог не му правят оценка на работното място.
Бог е съзерцател, Бог е мислител, Бог е в покой, Бог стои и разсъждава, гледа, преценя. Такава му е природата. И всеки път когато нещо ужасно се случва и ние си мислим “Ако наистина имаше Бог това нямаше да се случи” ние просто се плъзгаме по наклонената плоскост на собственото си мислене, на собствената си природа, на собственото си неразбиране. На собствената си склонност да действаме а не само да стоим отстрани и да наблюдаваме. Ако “помислим” вместо да “направим” може би нещата биха били по-различни.
Може би тогава ще започнем да разбираме къде е библейското Дърво на Знанието и наред с него Дървото на Живота от които ни е било забранено да ядем тъй като ще умрем. ”А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.” Битие 3-4
Историята нататък е известна.
“Затова Господ Бог изпъди Адам от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.” Битие 3-23
И ето отново “да обработва”... навежда ме на мисълта че сме били създадени като поддържащ персонал на планетата. Но защо му е на Бог поддържащ персонал след като е всемогъщ и всезнаещ... Няма от къде да знаем.
Тази нужда да “обработваме земята” и да я “пазим” ни дърпа в едно постоянно движение, в едно бягане на никъде, където целта е не да достигнем където сме се запътили а в самото движение. Всички знаем как най-страшния ден на състезанието е първия след като целта е постигната. Тази вътрешна, пре-програмирана нужда да вървим, да действаме, да правим нещо (било то и напълно безсмислено) ни кара да не сме задоволени с настоящето си. Никога не сме достатъчно богати, достатъчно красиви, достатъчно здрави, успели, независими, млади, узряли, оценени, обичани, уважавани.
Вслушани в постоянния писък на тленните си желания ние преследваме химери от най-различен характер. Управляващите света знаят за тази ни склонност. И ни ги създават. Комунистическа система, капиталистическа система, препозиционират думи като “свобода” в съзнанието ни, продават ни продукти, стоки, услуги като ни карат да вярваме че свободата ни лежи в кожения салон на Mercedes, или в прожекторите на MTV.
Срещу “свобода” в тълковния речник пише “Свобода - възможност на отделният субект да проявява собствената си воля. Отсъствието на нужда, принуда или необходимост”.
Тоест пропагандирайки техните продукти със всички медийни (и не само) средства те ме лишават от дадената ми от Бог свобода – като ми създават нужди и желания за предмети, стоки, концепции, които не е ясно дали първоначално съм искал въобще или от които изобщо имам нужда.
Затова ние излизаме, консумираме, търсим, не намираме или намираме и после губим каквото и да е което търсим. Потънали в този постоянен безсмислен кръговрат преди всичко да приключи и да напуснем тази земя. Не напълно удовлетворени, не напълно успяли и не напълно постигнали целите си.
“И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.” Битие 1-27 На мен ми се струва че сме само образ. Само отражение на божественото. Вероятно с потенциал за който не подозираме, но с абсолютно ограничено разбиране на проблема.
От друга страна пък какво ли разбирам и аз – аз също съм само човек.
|
|